Повече власт за Пентагона при Доналд Тръмп

Асошиейтед прес

Тръмп като ген. Патън. Колаж от социалните мрежи

Седмица след седмица, страна след страна, Пентагонът дискретно придобива по-голяма роля във вземането на военни решения, изпращайки още стотици военнослужещи на война без почти никакви обществени дебати и стремейки се към повече власт за борба с екстремистите в Близкия изток и Африка.

Миналата седмица беше Сомалия, където президентът Доналд Тръмп даде на армията на САЩ повече власт за нанасяне на нападателни въздушни удари срещу свързани с Ал Каида бойци. Тази седмица може да е Йемен, където военните лидери искат да предоставят по-голяма помощ на Обединените арабски емирства за битката им с подкрепяни от Иран бунтовници. Задават се важни решения за Ирак, Сирия и Афганистан – от премахване на ограниченията за броя на войските до разхлабване на правилата, от които се ръководят командирите на място.

Промените през първите два месеца от управлението на президента Доналд Тръмп подчертават неговата готовност да позволи на Пентагона да ръководи своите ежедневни бойни действия. При правителството на Обама военните лидери се ядосваха от строгия контрол, който предполагаше командирите да искат одобрение за рутинни тактически решения за цели и придвижване на личен състав.

Делегирането на повече власт на Пентагона – и прехвърлянето
на правомощия за вземане на решения за бойни действия на офицери
от по-нисш ранг – обаче носи своите военни и политически
рискове. Жертвите – мирни жители и американски военнослужещи –
може да бъдат най-големи.

Все по-голямото участие в битки срещу бунтовници – от
уличните боеве, които се водят сега в Ирак, до тайните операции
в Йемен и на други места, увеличава вероятността от повече
жертви сред американските военни. Подобни трагедии могат да
разгневят американската общественост и да създадат политически
неприятности с Конгреса в момент, когато правителството на Тръмп
се опитва да унищожи групировката „Ислямска държава“ в Ирак и
Сирия и да разшири усилията срещу подобни групировки.

Също така, като се позволява на командири от по-нисък ранг
да вземат решения за въздушни удари в гъсто населени райони като
улиците на иракския град Мосул, може да се стигне до повече
цивилни жертви. Армията на САЩ вече разследва няколко
бомбардировки в Мосул в средата на март, при които според
очевидци са били убити най-малко 100 души. А тя обмисля нови
тактики и предпазни мерки на фона на доказателства,
предполагащи, че екстремистите тайно вкарват мирни жители в
сгради и после подмамват предвожданата от САЩ коалиция да ги
напада.

Старши сътрудникът в Центъра за стратегически и международни
изследвания Алис Хънт Френд посочи още един проблем:
„откъсването“ на военните операции „от цялостната външна
политика“ може да направи както гражданските лидери, така и
армията уязвими за ситуации, които излизат извън контрол.
„Политическите лидери могат да изгубят контрол върху
военните операции“, предупреди тя.

Висши военни лидери обаче казват, че имат нужда да могат да
действат по-бързо срещу враговете на САЩ, и са твърдо подкрепяни
от Тръмп, който обещава да преследва ислямските екстремисти
по-агресивно и споделя мнението на лидерите на Пентагона, че
строгият контрол, упражняван от правителството на Обама върху
военните операции, е ограничавал ефективността.

Обяснявайки своето искане за по-голяма свобода на действия в
Сомалия срещу бойците на „Аш Шабаб“, началникът на Африканското
командване на САЩ генерал Томас Уолдхозър каза пред Конгреса
миналия месец, че е необходима по-голяма гъвкавост и
„навременност“ в процеса на вземане на решения.

Решението, одобрено от Тръмп в сряда, не е първото
разширяване на военните операции.
Министерството на отбраната дискретно удвоява броя на силите
на САЩ в Сирия. То изпраща военни съветници по-близо до
фронтовите линии в Ирак и открито настоява за повече войски в
Афганистан.

Белият дом евентуално предвижда тази седмица да обсъди
предоставянето на помощ в разузнаването, презареждането с гориво
и други дейности на ОАЕ в битката им с бунтовниците хуси в
Йемен, казаха служители, които не бяха упълномощени да говорят
за поверителни срещи и пожелаха анонимност.

Някои промени стават без много шум. САЩ нямат голямо желание
да разполагат значителни военни сили в Ирак и Сирия, но
увеличаването на войските се извършва постепенно – със стотици,
а не с хиляди.

Резултатът може да бъде объркващ за обществеността. Тръмп не
премахва наложените от Обама ограничения върху броя на
войските. По този начин лимитите от 503 военнослужещи за Сирия и
5262 за Ирак все още са в сила.

Армията обаче ги пренебрегва с одобрението на Белия дом и
използва съществуваща вече „вратичка“ за определяне на
изпращаните войски като временни. Например неколкостотин морски
пехотинци и войници бяха изпратени наскоро в Сирия, за да
помагат на подкрепяните от САЩ сили, включително в битката за
отвоюване на град Ракка, провъзгласен от ИД за нейна столица.
Всички те бяха определени като временни, следователно не излизат
извън лимита.

В петък Пентагонът каза, че в Ирак има официално 5262 военни
на САЩ, макар служители неофициално да признават, че там има
поне две хиляди повече.

Президентството на Тръмп все още е в своето начало. Белият
дом жонглира със сложни подробности за няколко военни операции и
в същото време се занимава с данъчна реформа, провал на
усилията си за отмяна на закона за здравеопазването,
вътрешнопартийни борби и разрастващи се разследвания за възможни
връзки на неговата кандидат-президентска кампания с Русия.

Наблюдатели казват, че разширяването на военната сила може да
отразява ограничения „обхват“ на правителството в момента.
Армията обаче иска някои решения да се вземат бързо.
Иракските сили се опитват да приключат отвоюването на Мосул
– крепостта на ИД в страната, а изпращането на повече
американски съветници по-близо до битката може да бъде от полза.

Подкрепяни от САЩ бойци доближават Ракка, а Пентагонът се
стреми да ускори тези усилия. Пентагонът настоява, че ИД ще бъде
подложена на голям натиск, ако двете операции се провеждат
едновременно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.