СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво са замисляли стоящите зад експлозията в петербургското метро?

Президентът Путин на мястото на взрива в метрото на Санкт Петербург. Снимка: вк

Експлозията в петербургското метро припомни на хората в Русия, че живеят в страна, където терористичната опасност, уви, е все така актуална.

Изпълнителите и поръчителите

В момента Русия участва в два остри геополитически конфликта – в Украйна и в Сирия. Не е приключила и „антитерористичната операция“ в Северен Кавказ, тя само премина в бавно протичаща фаза. Потвърждава го скорошното нападение срещу разположена в
Чеченската република войскова част от Националната гвардия.

Няма как да гадаем, без да разполагаме с убедителни факти, кой е извършил и кой е поръчал това престъпление. Логично е обаче да съзрем тук – това безспорно ще е приоритетна версия – предполагаема следа на „радикалните ислямисти“, събрали вече доста претенции към Русия. Те вече си отмъстиха за бомбардировките в Сирия, взривявайки пътнически самолет през 2015 г. над Синайския полуостров. Не бива да забравяме и за ислямистката нелегална мрежа в Северен Кавказ. А тя включва граждани на Руската федерация, които могат свободно да се движат из цялата страна.

Целта

Независимо кои са терористите, не са избрали целта си случайно. Първо, метрото е място, където се струпват множество хора и при експлозия в някой вагон жертвите със сигурност ще са много.

Второ, отзвукът от престъпления в обществения транспорт
винаги е по-широк, тъй като го използват милиони пътници, и тези
престъпления пораждат паника.

Трето, терористичен атентат в
метрото води до нарушения в дейността му като цяло. Дори
краткотрайно затваряне на подземната мрежа, както сега в Санкт
Петербург, разстройва цялата транспортна система на петмилионния
мегаполис.

Четвърто, терористичната атака в Северна Палмира, както
наричат Санкт Петербург, е предизвикателство лично към висшето
руско ръководство с потекло от Петербург, символичен акт за
демонстрация на възможности. Пето, системата за сигурност в
петербургското метро по принцип е по-слаба от тази в Москва,
където диверсии е имало неведнъж, и за терористите е по-лесно да
осъществят замисленото.

Мотивите

Лесно прозират и мотивите, движели терористите. Първо, да
покажат, че нелегална мрежа съществува и тя може да извършва
сериозни престъпления.

Второ, да затруднят вътрешнополитическата обстановка в
Русия, да предизвикат страхове и паника. Трето, да упражнят
въздействие върху Кремъл с цел там да се вземат решения, които
според замисъла да изострят напрежението още повече.

Властта може например да реагира, като забрани временно
публичните прояви по съображения за сигурност. В контекста на
неотдавнашните опозиционни протести с младежко участие обаче
подобри забрани може да предизвикат нови безредици. Терористите
изглежда се стремят да всеят разногласия между различните групи
от силови шефове в руското ръководство или да представят в не
твърде добра светлина управата на „северната столица“.

Атентатът има и международен аспект – наближава световното
футболно първенство и се поставя под въпрос (също както преди
олимпиадата в Сочи) способността на Русия да осигури безопасното
му протичане. Освен това Санкт Петербург е водещ туристически и
културен център на федерацията, където винаги има много
чужденци.

Да не забравяме и поредицата от атентати в Украйна –
убийството на Денис Вороненков, после на полковник от
украинската Служба за сигурност в Мариупол, взривен в собствения
му джип, също и диверсията, предизвикала експлозии и пожар в
склада за боеприпаси в Балаклея. Може някому да се е сторило
неприемливо, че „в Русия всичко е спокойно“.

Какво следва

Както сочи практиката, терористите рядко постигат своите
цели. Нито „Норд-Ост“ *, нито Беслан ** не осигуриха на
чеченските сепаратисти победа над Русия. Терористичните атентати
в Западна Европа и САЩ изобщо не повлияха върху политиката на
тамошните правителства. Напротив, според закона за
непредвидените последици атентатите от 11 септември 2001 г.
доведоха до разгрома на талибанската държава в Афганистан.
Но терористите с несекваща енергия повтарят все същите
действия. Това в очите им е и средство за групова
самоидентификация, и самият смисъл на съществуване –
терористичната дейност за тях е ценност сама по себе си, без
връзка с конкретните резултати. Ето кое всъщност е трудното в
борбата с това явление, превърнало се в кошмар за цивилизацията
от 21-и век.

БТА

* Терористичният акт през 2002 г. в московски театър, представял
мюзикъла „Норд-Ост“, когато загинаха 129, а по други данни 174
заложници на нападателите – б. пр.
** Терористичният акт в Беслан, град в руска Северна Осетия,
където през 2004 г. загинаха по официални данни 344 цивилни, от
които 186 деца – б. пр.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.