СофияПловдивВарнаБургасРусе

Да си на 22 г. и да се грижиш за деца без родители

Султан Ангелов: Детските души не са виновни за това, което им се е случило

Султан Ангелов. Снимка: личен архив

Султан Ангелoв е социален терапевт на 22 години и работи в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи в Севливо. Когато преди време го интервюират за тази работа, Султан е съвсем млад, с обеци и т.нар. слешове (големи дупки) на ушите. С твърде младежкия си вид най-вероятно не е изглеждал като типичният социален работник. Зад паравана обаче се оказва, че стои твърде зрял човек, който, по собствените му думи, познава и смъртта, и нещастието, и това какво е да се грижиш за друг човек.
Успоредно с работата си, Султан полага грижи за болната си от шест години майка, както и за домакинството въобще. Има две сестри, брат му преди време загива в катастрофа. Баща му също почива преди години. Поради финансови причини прекъсва следването си по специалност „Социални дейности” във Великотърновския университет. Като „глава на семейството“ решава, че е „по-важно насъщният у дома да не липсва и сметките да се плащат навреме“. Желанието му за дипломиране обаче остава, в съзнанието му е само отложено. Впрочем Султан пише и стихове.

Когато започва работа в дома, Султан известно време работи успоредно и в център за деца и младежи с увреждания. Там обаче психиката му не издържа на със сигурност трудната работа, в добавка към другата, също така трудна. Споделя обаче, че и „там е имало положителни неща“… Когато например „да видиш как едно дете улучва правилния цвят, фигура по време на работата с него“…

За Султан от e-vestnik научихме случайно, когато видяхме под една интернет обява за подаряване на абитуриентска рокля той да пита има ли възможност тази рокля да бъде подарена на момиче от дома. По време на Коледните празници той се разплаква, когато известна верига супермаркети изпълнява желанията им за Коледа. „А те не искаха много неща – например някои от тях искаха обувки, друг – скейтборд, трети – грим и т.н.“.

Стая в дома. Снимка: личен архив

Целта на всяка грижа за деца, озовали се без родителска грижа по определена причина, за Султан е в крайна сметка да се оформи една „морално изградена личност“, не „осакатена“ такава. Самата услуга, която центърът, стопанисван от общината, предоставя, е все още нова за България. Тя съществува от 2012 г. когато домовете започват да се деинституционализират. Центърът, в който Султан работи, е като семейна  къща, в която могат да бъдат настанени деца и младежи от 3 години нагоре. Горната граница в определени случаи е над 19 години. За младежи с увреждания тя може да бъде възрастта от 29 години. В момента там са настанени 8 деца, за които той и колегите му се грижат. Най-малкото дете е на 7 години, най-голямото – на 16. Този модел на грижа според младия човек позволява по-близък до семейната среда контакт и начин на живот. Старата форма на домове според това, което знае от по-възрастни възпитатели, предполага по-трудна грижа поради големия брой деца, например около 120, с които трябва да работиш.

Между баща, брат, приятел и възпитател

„Едно от най-важните неща е, че за тази работа е човек да има душа и сърце, желание да работи с детските съдби, оставени на гърба на другите. Защото детските души не са виновни за това, което им се е случило. Един от най-фрапантните случаи е този с момиче, изнасилено от баща си няколко пъти, трагична история…“.
В началото децата в центъра приемат и наричат Султан „господин“. Той им казва, че не държи да се обръщат така към него и с държанието си показва, че ще бъде техен приятел или по-голям брат, макар и понякога да се налага да е строгият, „по-лош“ брат. Той е човекът, от когото те ще се научат как да си правят обяд. Заедно готвят, чистят, защото „трябва да изградим хигиенни навици“. Султан се грижи и за здравословното им състояние, изграждане на доверителни връзки – накратко покрива всичко във и извън споменатата по-горе длъжностна характеристика на един терапевт на детски души.

Всекидневна в дома. Снимка: личен архив

„Всичко, което се прави вкъщи, го правим и там. Играем заедно, играем понякога шах, компютърни игри, табла, канадска борба, ходим в парка, ритаме топка. Понякога влизаме в спорове – колко е висок връх Мусала или къде се намира река Нил“.

Имало е деликатен период, в който някои от момичетата започнали да изпитват лични емоции спрямо Султан и той се е обърнал към външна помощ от психолози. Разговарял с е с тях, обяснил е, че за подобни емоции няма място. И след разговорите проблемът е преодолян. Сега по-големите момичета си имат приятели, с които излизат.

За Султан работата с децата изисква здрави нерви, здрава психика. Подразбира се, че трудно се намират хора, които да работят тази работа. Идват хора, не всички от които остават… В момента в центъра в Севлиево работят още двама социални терапевти като Султан.
„Когато работиш с деца, където и да е, дали в училище или другаде, трябва да имаш сърце. Има текучество, защото хората нямат сърце. Трябва да се работи от отвътре с децата. Това е емоционална работа…Много е ценно и приятно. Има моменти разбира се, когато човек се изнервя, защото това са 8 деца!“.

„Ние, които сме там, сме баща, брат, понякога сме деца, приятели. На мен ми се е налагало да се държа като хлапе. Понякога ставам лош „чичо“ на 40 години и им се карам, налага ми се да упражнявам тон. Не им позволявам да се бият, защото и това се случва! Ако веднъж позволя, ще се случи отново втори път. И когато това дете излезе от къщата, вече ще се чувства безнаказано. Има и външни институции, които оказват помощ при трудности, например Център за обществена подкрепа, психолози – в случаите, когато някои от децата имат противообществени прояви. От „Закрила на детето“ ни помагат.

Султан Ангелов. Снимка: личен архив

Всички деца от центъра са задължени да ходят на училище. Това е една от централните и „трудни задачи“ за възпитателите. Част от децата преди това не са го посещавали редовно и има системни спорове за това. Възпитателите като Султан опитват да ги приучат на това колко е важно да имаш образование. В момента дори се налага един възпитател да придружава децата на училище и да стои с тях, за да е сигурен, че няма да избягат от час. Възпитателите ходят и на родителските срещи.
Според Султан в училището ги приемат добре, не правят разлика между тях, ако са роми, няма дискриминация.  Но „просто училището няма власт не само над такива деца“, добавя той.

Как се изоставя дете

В повечето случаи майките и бащите на децата в центъра са в чужбина, като се знае кои са те. В някои случаи бабите и дядовците решават, че не могат да се грижат за тях и отиват в Отдел за закрила на детето. Там заявяват, че не могат да се грижат за тях и започва една „бърза процедура по настаняване“. За период от около 2 седмици е възможно да се намери място в такива институции.

„Миналата година имахме случай на спешно настаняване на две деца, за които майката отказа да се грижи повече. Настаняването се случи в рамките на два часа. Това се отрази много зле на децата. За пръв път се сблъсквах с такъв случай. Тъкмо бях започнал работа. Децата искаха баща си, скъсаха се от плач. Освен емоционалното разстройство на децата, ние като персонал, в частност аз, бяхме много разстроени. В крайна сметка децата благополучно са върнати от отговорните институции при баща си.
Немалка част от възпитаниците на дома са от ромски семейства, но не само. Децата, за които Султан разказва по-горе например, не са от ромската общност.

Султан има наблюдения за следния феномен. Често се случва така, че в началото родителите идват на чести посещения, в първите няколко месеца. Мили са, казват на децата, че ще ги вземат, ще ги изведат навън. После този период утихва…Срещите се разреждат все повече. Имало е случай например, в който едно от децата се е криело при посещение от бащата, но не от страх, а от гняв, отвращение, които изпитва към него.

Стаята на по-малките. Снимка: личен архив

Домакин на майчин дом

В едно стихотворение на поета Гълъб Ковачев се говори за човек, който се качва на един покрив, за да подреди керемидите му, като успява да запази и намиращите се горе гнезда на врабчетата. Поетът сравнява този човек с домакин на „майчин дом“. Историята за това, което Султан прави, звучи по сходен начин. Този чуден, или чудат, човек, както биха го нарекли някои заради упорството му, въпреки трудностите, пред които самият той се изправя, едновременно нарежда керемидите на покрива и съумява да запази фините птичи гнезда на човешките души. Самият той млад и може би имащ нужда от окуражаване, намира начин да осигури уют и да превърне формалния подслон в истински такъв. И въпреки че тези домакини на майчини домове може би намаляват у нас, като че ли все още се срещат.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.