Фредерик Бегбеде за „Литий” на Орелиен Гуго: Грешки на младостта

Никога няма да забравя деня, в който научих, че първият ми роман ще бъде публикуван. Какво чудо! О, безкрайна слава! Към мен, безброй фенки и дъжд от долари! Не стана така, както предвиждах. Издателят ме прие в кабинета си с думите: „Абе, има нещо”. Така че леко се обидих.

Мислиш се за Оноре дьо Балзак, а ти казват, че в теб „има нещо”.

Да пада от високо е всекидневната участ на младия романист.

Скъпи Орелиен Гуго, очаквайте най-лошото. Вашият първи роман „Литий” беше публикуван от „Албен Мишел” на 18 август, едновременно с романите на Амели Нотомб, Жоан Сфар и Стефан Офман. Откъдето и почти пълното мълчание на литературната критика за вашата книга.

„Литий” има всички недостатъци: заглавие, което е „модно” (алюзия за една песен на „Нирвана”), не много оригинална история (едно момче и едно момиче, които блуждаят първо поотделно, после заедно, една седмица из днешен Париж) и няма нищо за геноцида в Руанда.

Вие сте на 25 години като вашите персонажи, които нямат нито имена, нито гръбнак. Те не знаят какво искат, техният любим спорт е колебанието. Двайсет и пет години са възрастта, в която осъзнаваш, че не си свободен, а затворник на всеки свой избор. Момичето бачка в някакво радио, момчето е търговски представител в офис сграда в Дефанс. Те са разглезени и тревожни, тревожни, защото са разглезени.

Те бягат в нощта, алкохола, секса, джойнтовете. Още от след войната герои на първите романи често са млади хора, чийто проблем е, че нямат проблеми…. „Спасителят в ръжта”, „Добър ден, тъга”, „Дивият бряг”, „По-малко от нула”. Все същата история. „Какво мога да направя, като не знам какво да правя”, тананикаше Ана Карина в „Лудия Пиеро”…

На 20 години песимизмът придава интелигентен вид. Разполагаш с цялото време на света, за да влезеш в крак по-късно. „Литий” е очарователен дори в несръчността си. Г-н Гуго понякога е прекалено уверен в себе си, когато се прави на циник. Но неговата наблюдателност, точността на избраните детайли, го спасяват от насилената му арогантност.

След трийсет години, когато ще бъде критик във „Фигаро”, той навярно ще съжалява за своите грешки на младостта. Няма да бъде прав. В него има нещо.

сп. Фигаро Магазин, 7 октомври 2016
Превод: е-вестник

* Поместваме рецензията на Фредерик Бегбеде по повод излизането на български на романа „Литий” (Ера, превод Весела Шумакова) на младия френски писател Орелиен Гуго. Наречен „поетичен портрет на цяло едно поколение, обитаващо големите градове, в търсене на нещо по-добро и по-вълнуващо…“, „Литий” е приет изключително ласкаво от критиката и публиката като явление във френската литература. Фредерик Бегбеде е впечатлен от романа и го номинира за наградата за дебют „Бастид дьо Горд”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.