Младите щели да спасят България. Трици…
Излизам от бТВ. Бях представил поредната си книга. Аз съм рязък и откровен. – Момче, вие ще спечелите сега изборите, но ако излъжете този нещастен народ, той няма да ви прости.
– Никога, г-н Райков, никога аз не си престъпвам думата си. А и г-н Борисов е мъж на честта. Разменихме си визитки, стиснахме си още веднъж ръцете. Да, Горанов… Всъщност ще спаси, но тяхната България, не моята, не вашата, не нашата…
А тяхната България… Онази България, където лъжата и престъпването на дадената дума е начин на живот. Обикнат начин на живот.
Младо и симпатично момче ме поздрави пред НДК. Мен често ме поздравяват хората по улиците. Стори ми се познато това лице. И понеже имам силна зрителна памет, веднага се сетих, че това момче, тъничко, с едно издължено вратле, снощи бе участвало в дискусия по телевизията и като представител на опозицията тогава той говореше толкова хубаво за бедните, за пенсионерите, щели да им осигурят живот с достойнство, когато те дойдат на власт.
Затова и директно му казах:
Това момче с издълженото вратле после стана министър, сега пак ще е.
Същото това момче каза като министър – че защо им е увеличение на пенсиите на пенсионерите, те не ще им трябват на небето, защото там нямало нужда от пари. И вече осем години не отпуска и лев на възрастните хора.
А вчера казал – справедливостта била класово понятие…
Младостта щяла да спаси България…
Ще спаси, трици.