СофияПловдивВарнаБургасРусе

Христос воскресе, хората ги няма

Черквата на с. Калиманица. Снимка: Веселина Димитрова

Най-учтивото днес ще е да напиша Христос воскресе, а вие да напишете Воистина воскресе, пък някой да ви поправи, че се пише воистину, трети да обясни етимологията, четвърти да…

Повече смисъл има да ви кажа една истина. Видях я, почувствах я, живея я, защото напоследък ми се налага да ходя на места, на които човек отива, когато тялото изостава от душата и го боли. Може би ще си помислите, че ще ви опиша как съм видяла по тези места колко сме бедни. Не, не сме, това е само новата митология.

Не че няма и бедност, но не е бедността проблема ни. Даже и в най-малките болници вече има апаратура, която преди години беше мечта. Машините ги купихме, лекарите ги няма. Хората ги няма, човечетата.

Знам, че в столицата картината е различна, но се питам колко дълго още София ще има право да се нарича столица, има ли столици без държава? Видях, че и колегата Иван Бакалов е написал нещо подобно – ще построим тротоарите и стадионите с еврофондове, но вече няма за кого.

Знаете ли кое е най-важното място за най-бързо увеличаващото се население в сливенските села – евангелската църква. И тя не е отделна сграда, а нечия къща, нечий гараж, в който някой брат Данчо или брат Митко им говори за живота. Знаете ли колко руснаци живеят в село Подвис – над стотина.

Когато пациентите от съседни легла разказват такива неща, човек разбира, че живее в една напълно непозната България, която няма нищо общо с телевизионните екрани, с коалиционните преговори. Не, не сме бедни, слепи и глупави сме. Компютърният томограф, ядрено-магнитният резонанс е вече тук, даже и рентгенолог има, но смята, че и той е излишен: „Няма кой да ми праща пациенти, специалистите ги няма.“

Кой да каже на българските кметове, че една от първите им задачи е да доведат, настанят и запазят в градовете ни лекари, учители. Фонтаните са вече тук, хората не са вече тук. И няма никакво значение дали пенсията ще е 180 или 200 лева. Никакво! Не се вживявайте в тази политическа драматургия, тя само замъглява картината.

А картината е безпощадна: активните, предприемчивите заминават, а оставащите тук освирепяват, свеждат смисъла на съществуването си до това да победят ближния и с такава безсмислена победа да превържат раните си. Извинете за непразничните думи.

Христос възкръсва не само в един ден. Той може да възкръсне във всеки един миг, ако има къде. Въпросът на възкресението не е кога, а къде. И отговорът е – в теб, няма къде другаде. Бъдете здрави!

От страницата на авторката

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.