www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Турция: пет възможни последици от референдума

19 Април 2017

 

Франс прес

Малко мнозинство турци одобриха увеличаването на правомощията на президента Реджеп Тайип Ердоган на референдума в неделя, чийто резултат може да бъде от решаващо значение за бъдещето на страната.

Резултатът от всенародното допитване ще повлияе на бъдещето на отношенията с Европейския съюз, на подхода по кюрдския въпрос и на развитието на социалните отношения. Ето пет въпроса, за да разберем какво може да промени вотът:

Повече или по-малко демокрация?

С тази победа Ердоган ще задържи власт, ще я разшири значително и на теория може да остане на власт до 2029 г. Изпълнителната власт ще бъде съсредоточена в ръцете на президента, а постът премиер ще изчезне.

Привържениците му подкрепят такава мярка, защото я смятат за необходима за стабилизиране на изпълнителната власт и за установяване на ясни разграничения със съдебната и законодателната власт.

Опонентите му обаче твърдят, че в новата система няма да има повече противопоставяне, което открива пътя към автократичен режим. Тази президентска система “съсредоточава безпрецедентна власт в ръцете на един-единствен човек”, подчертава Алън Маковски от Центъра за американски прогрес.

Какво ще е бъдещето на отношенията с Европа?

Отношенията между Турция и ЕС се влошиха значително в края на
кампанията за референдума, Ердоган обвини някои страни в
“нацистки практики”.

Ердоган отбеляза, че кандидатурата на Турция за ЕС, която е
на мъртвата точка от години, ще бъде поставена “на масата”след
референдума. Той спомена също за възможен референдум за
възстановяване на смъртното наказание - червена линия за
Брюксел.

“Постоянната тактика на упреци към ЕС има за цел вътрешната
политика и сега достигна границите си”, подчертава Марк Пиерини
от центъра Карнеги Европа.

С тази победа Ердоган може да се опита да погребе проекта за
присъединяване към ЕС и да привилегирова търговските отношения
под формата например на засилен митнически съюз.

Война или мир с кюрдите?

От скъсването на историческото примирие с Кюрдската
работническа партия /ПКК/ през лятото на 2015 г. Югоизточна
Турция бе хвърлена в спирала от смъртоносни сблъсъци между
турските сили за сигурност и кюрдските сепаратисти.

Военната офанзива на Анкара бе дублирана с нарастваща
репресия срещу кюрдските политически и медийни среди, обвинени в
“терористични” дейности и връзки с ПКК.

С победата с малко на отговора “да” Ердоган може да бъде
принуден да възприеме по-помирителен подход по кюрдския въпрос,
смята Аслъ Айдънташбаш, експерт в Европейския център по
международните отношения.

Сега обаче е време на войнствена реторика и близкият до
управляващите печат съобщава, че след референдума ще бъде
предприета сухопътна офанзива срещу ПКК в Северен Ирак.

Помирение или поляризация?

Турското общество е силно разделено през последните години
около фигурата на Ердоган. По време на кампанията за референдума
турският президент сатанизира опонентите си, обвинявайки ги в
сговор с “терористите” и “пучистите”.

Ердоган “спечели, но накрая половината го обожават, другата
половина го ненавиждат. Това е в основата на кризата на модерна
Турция”, обяснява Сьонер Чагаптай, анализатор от Института
Вашингтон.

Впрочем Ердоган, който се съюзи с ултранационалистите, за да
спечели битката за референдума, прояви голям прагматизъм в
сравнение с миналото.

“Сега е моментът за солидарност, единство, всички заедно да
бъдем Турция”, заяви премиерът Бинали Йълдъръм в неделя в речта
си след победата.

Икономическо възстановяване или отслабване?

Пазарите реагираха предпазливо на победата с “да” на
референдума, с надеждата за връщане на стабилността в Турция,
която от година и половина е ударена от вълна от атентати и
раздирана след опита за преврат през юли миналата година.

Средносрочно обаче несигурността доминира. Отслабването на
доверието на инвеститорите в институциите, нарастващата
поляризация в обществото и забавянето на структурните реформи
може да засегнат растежа.

Победа на “да” може да бъде приветствана от пазарите в
краткосрочен план, бе отбелязал кабинетът BGG Partners в
Истанбул преди гласуването. Растежът обаче “остава маркиран и
отражения в дългосрочен план на президентската система все още
не са известни”, подчертаха те.

Още по темата: Референдумът откроява дълбоките разделения в Турция

в. Хюриет дейли нюз

Една победа може да бъде наречена и с друго име, но човек
не може да не се замисли дали това е “победата”, на която
президентът Реджеп Таийп Ердоган и премиерът Бинали Йълдъръм се
надяваха.

Това бе в крайна сметка референдум за нова конституция,
най-важния, основен закон в страната, и докато 25 милиона души
казаха “да” за нея, почти 24 милиона я отхвърлиха.
Това едва ли осигурява “силния мандат”, който Ердоган
очакваше, за неговото изпълнително президентство с цел то да
изглежда безспорно в очите на света. Напротив, този резултат
показва дълбоко разделена нация, в която половината електорат му
каза “не”.

Гледайки към картата, която показва разпределението на
гласовете из страната, става също ясно, че подкрепата за Ердоган
е в консервативната и религиозна централна част на Турция,
която очевидно е по-загрижена за това да има свой човек начело,
отколкото от съдбата на турската демокрация.

Срещу това виждаме солидна полоса в егейския и
средиземнеморския регион, която отхвърли предложеното
изпълнително президентство. Още по-лошо за Ердоган е това, че
три основни града в страната, а именно Анкара, Истанбул и Измир,
гласуваха срещу промените в конституцията.

Неговите поддръжници казват, че вотът с “не” в Анкара и
Истанбул спечели само с малка преднина, но да се изтъква твърде
много този факт би подкопало тяхната победа, която също е с
малко мнозинство.

Предимно кюрдските окръзи в източен и югоизточен Анадол,
започвайки с Диарбекир, също гласуваха масово срещу
конституционните промени и това показва още един вид опасно
разделение в страната, което би могло да има ужасни последици.
Ердоган и Йълдъръм твърдят, че страната е гласувала за
промяна. Това ще остане оспорвано твърдение с оглед на
резултатите от референдума.

Представителката на “Хюриет” в Анкара Ханде Фърат, която
стана известна след като излъчи на живо призива на Ердоган към
поддръжниците си по мобилния си телефон мв ефира на Си Ен
Ен-тюрк в нощта на миналогодишния провален опит за преврат, има
интересна оценка.

Цитирайки мнения на нейни контакти в управляващата Партия
на справедливостта и развитието /ПСР/, тя каза, че за тях е
ясно, че по-образованите и градски слоеве са гласували срещу
конституционните промени, докато по-малко образованите слоеве са
гласували масово за предложените промени, което всъщност
означава, че те са гласували по-скоро за лидерството на
Ердоган, отколкото за конституцията като такава.

С оглед на преобладаващата “антиинтелектуалност” сред
поддръжниците на Партията на справедливостта и развитието и
техните подозрения към “образованите класи”, изразявани често в
техните мнения по различни начини, става по-ясно отвсякога
откъде Ердоган черпи подкрепата за себе си. Това може да доведе
до нови социални напрежения в Турция, освен ако Ердоган излезе
с мъдро и безпристрастно ръководство, което достига до всички
сегменти на обществото. Как ще стане това обаче, тъй като той ще
бъде и лидер на ПСР според новата конситтуция, не е ясно.

ПСР има специфична религиозно базирана идеологическа мисия
и, основавайки се на опита от миналото, опасенията са, че
Ердоган ще се опита да прокара това в ущърб на другите класи.
Най-важното обаче е, че общо взето турската парламентарна
система от 94 години е заменена с президентска такава, която не
е ограничена чрез разделение на властите. Това не може да бъде
променено.

Не случайно Ердоган цитира стара турска поговорка след
обявяването на изборните резултати, казвайки: “Този, който взе
коня, е преминал Юскюдар /район на Истанбул/.” Това, което той
искаше да каже, е: “Въпреки опитите да омаловажите моята победа,
аз спечелих, и тези, които не са щастливи от това, ще трябва да
се примирят”.

Това трудно ще доведе до добро начало за Турция, която е
видимо разделена по активни социални, религиозни и етнически
разломи.

БТА





Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com