СофияПловдивВарнаБургасРусе

Тереза Мей – върховната жрица на Брекзита

Франс прес

Тереза Мей. Снимка: от тв екрана

От идването си на власт през юли 2016 г. Тереза Мей успя да си осигури солидна популярност благодарение на сериозността и прагматизма си, превръщайки се едновременно с това в съвършено олицетворение на волята на британците да напуснат Европейския
съюз.

„Брекзит значи Брекзит“, повтаряше тя в първите месеци от управлението си, заявявайки, че няма да измени на поверената й мисия – исторически процес с непредвидими последици, в края на който тя обещава по-добро бъдеще и по-справедливо общество за британците.

Втората жена, издигнала се до премиерския пост след Маргарет Тачър, тя се възползва и от слабостта на лейбъристката опозиция, ръководена от доста спорната фигура на Джереми Корбин.

А като назначи на ключови министерски постове най-шумните поддръжници на Брекзита, тя успя да ги постави под свой контрол и да спои отново своята партия.

Тереза Мей неизбежно бива сравнявана с прочутата си предшественичка „Маги“ Тачър. Също като нея тя е компетентна, сериозна и проявява желязна воля. Мей обаче като че ли повече се доближава до германския канцлер Ангела Меркел – и двете са дъщери на пастори, консервативни, прагматични, склонна на компромиси, омъжени от дълго време и без деца.

Мей – висока и слаба жена с аристократично излъчване, къси
сиви коси и същия цвят очи – е неизменна консерваторка. Макар и
евроскептичка, тя все пак подкрепяше оставането в ЕС по време на
кампанията за референдума на 23 юни – повече от лоялност към
премиера Дейвид Камерън, отколкото по лично убеждение.

„Странно своенравна жена“

„Тереза е странно своенравна жена“, коментира малко преди
номинирането й депутатът консерватор и бивш министър Кенет Кларк.

Дъщеря на англикански пастор, Тереза Брейзиър е родена на 1
октомври 1956 г. в Истборн, крайбрежен град в Югоизточна Англия.

След като следва география в Оксфорд ( където среща съпруга си
Филип) и за кратко работи в британската централна банка, през
1986 г. тя се отдава на политическа кариера. По това време е
избрана за съветничка от заможния лондонски район Мертън.

След два неуспеха на парламентарни избори, през 1997 г. Мей
е избрана за депутат на консервативната партия в процъфтяващия
избирателен район Мейдънхед, в Баркшър (южната част на Англия).

От 2002 до 2003 г. тя е първата жена генерален секретар на
консервативната партия. Мей става известна с реч, в която
призовава торите, които по това време са подчертано десни, да се
откажат от ролята на „злата партия“.

На практика след идването си на власт тя скъсва с
по-либералния курс на Дейвид Камерън, чието наследство с
удоволствие лека-полека разнищва, като същевременно гради имидж
на благоразумна водачка, която не обича да възлага на друг
лидерството.

През 2005 г. година тя оказва силна подкрепа на Дейвид
Камерън в похода му за завладяване на партията. Когато през 2010
г. Камерън е избран за премиер, той й връща жеста, като я
назначава начело на министерството на вътрешните работи. Мей си
запазва поста и след преизбирането му през 2015 г.

Като вътрешен министър, от 2010 до юли 2016 г., Мей поддържа
много твърда линия както по отношение на престъпниците, така й
към незаконните имигранти и ислямистките проповедници.
Сдържана и дискретна, тя доверява, че предпочита да избягва
телевизионните появи, клюкарските обеди и баровете на
парламента.

„Тя е невероятно работоспособна и е много взискателна. Мрази
риска и е надежден човек“, подчертава нейна сътрудничка,
пожелала да остане неназована.

След идването й на власт нейни подчинени, потърсени за
коментар от АФП, единодушно я похвалиха като „спокойна“,
„работяга“, „сдържан, но много достъпен човек“. „Донякъде
прилича на Маргарет Тачър, много е волева и знае какво иска“,
казва собственичката на пъб в Мейдънхед Кристин Мейсън.

Мей се постара да компенсира недостига на човешка топлота и
комуникативност с поредица интервюта за печата, които я показаха
в интимния й свят заедно със съпруга й.

Тереза Мей обича походите и готвенето – казва, че има повече
от сто книги с кулинарни рецепти. Класическият й стил на
обличане се смекчава от екстравагантни обувки, като леопардовата
шарка се превърна в нейна запазена марка.

Още по темата: Тереза Мей шокира британците с предсрочните избори

Тереза Мей смая страната си, като се отвърна от своите
обещания и призова за предсрочни общи избори, докато
Великобритания е на път да навлезе в един от най-несигурните
периоди в най-новата си история. Министър-председателката заяви,
че само избори могат да гарантират едновременно, че опонентите
й няма да саботират Брекзита и че Великобритания ще в силна
позиция в преговорите с Европейския съюз, посочва британският в.
„Индипендънт“. Изходната й позиция изглежда по-силна от тази на
всеки друг партиен лидер от десетилетия, така че екипът на Мей
се почувства достатъчно уверен да обяви, че тя няма да участва в
никакви телевизионни дебати през предизборната кампания,
допълва вестникът.

Надеждите за анулиране или промяна в становището за
миналогодишния референдум са окончателно разбити, посочва в.
„Файненшъл таймс“. На 9 юни сутринта след обявените от нея вчера
общи избори Тереза Мей може да се окаже най-могъщият британски
премиер от Втората световна война насам. Тони Блеър беше
контролиран от враждебен министър на финансите, а Маргарет Тачър
трябваше да се съобразява с профсъюзите, които тогава все още
имаха някакво значение. При Мей няма подобни пречки и ако се
вярва на допитванията, които показват, че консерваторите водят с
толкова, колкото е делът на гласовете за лейбъристите, тя ще
разполага с мнозинство, което превръща парламента във формално
средство за утвърждаване на решенията й.

Още преди да встъпи в длъжност, Тереза Мей категорично
изрази виждането си, че предсрочни избори са нежелателни. На 30
юни миналата година тя заяви, че „общи избори не бива се свикват
преди 2020 г.“ Изявлението й беше недвусмислено и досега бе
мантра, към която тя неизменно се придържаше. По-рано този месец
на въпрос възможно ли е да се свикат предсрочни избори нейният
говорител отговори, че такова нещо няма да се случи, припомня в.
„Гардиън“ в редакционна статия. Сега обаче това в крайна сметка
ще стане, и то само защото Мей вижда в него партийно предимства
за консерваторите. Министър-председателката представи решението
като правителствено, но е съвсем очевидно, че то е лично нейно.

При това положение трябва да е абсолютно ясно следното:
Великобритания и гражданите й не искат тези избори. В
правителството няма криза, Мей не губи гласове в Камарата на
общините, а Камарата на лордовете не й се противопоставя.

Законодателството не е в опасност, няма война, нито икономическа
криза. До Брекзита има две години. Правителството не се е
изчерпало откъм идеи. Опозицията не е готова. Мей би трябвало
достатъчно добре да знае, че за британските премиери, които
поемат поста по средата на мандат, няма конституционна
необходимост от личен мандат, особено ако са в такава доминираща
позиция, както е сега. Вместо това, парламент, който би
трябвало да работи пет години, ще трае само две, само защото Мей
смята момента за подходящ да смачка Лейбъристката партия на
Джереми Корбин, заявява редакционната колегия. Искането на
Тереза Мей за предсрочни избори е вреден за политиката обрат.
Избирателите не трябва да й връчват празен чек за условията на
Брекзита, подчертава „Гардиън“.

Тереза Мей поема голям риск, свиквайки предсрочни избори.
Провалът ще е пагубен, пише в. „Дейли телеграф“. Трябва да
признаем, че Мей със сигурност умее да изненадва и не само
страната, а и собственото си правителство. Същият премиер, който
твърдеше, че предсрочни избори биха били вредни за
Великобритания, понеже ще отвлекат вниманието на правителството
от основата му задача по осъществяването на Брекзита, сега сам
иска да дръпне ръчната спирачка и да обясни колко велика е тази
идея, допълва вестникът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.