Президентските избори във Франция може да предопределят бъдещето на ЕС

На 23 април французите ще гласуват на президентски избори, които могат да определят бъдещето на Европейския съюз. Електоралният терен е пренаселен и по-непредсказуем от всякога. Ако предизборните анкети са коректни, има поне 4-ма кандидати
със сериозни шансове да си пробият път до решителния балотаж на 7 май.

Двама от тях са твърдо убедени, че Франция трябва да реформира основно Европейския съюз, като единият от тях казва, че страната може изцяло да го напусне. Марин льо Пен започна да се подготвя за тези избори още след като пое ръководството на крайнодесния Национален фронт от неговия основател и неин баща Жан-Мари льо Пен през 2011 г.

Въпреки прогнозите на анкетите, че тя ще загуби на втория тур, поддръжниците на ЕС се страхуват, че Льо Пен може да се окаже трети изненадващ популистки изборен триумф след британския вот за напускане на съюза и след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ.

Антипатията на Льо Пен към ЕС е очевидна. Неотдавна тя благодари на Найджъл Фараж, който оглави кампанията за излизане на Великобритания от ЕС, че „ни показа пътя, по който да се измъкнем от този затвор“. 48-годишната дама застъпва твърдо позицията, че Франция трябва да изостави еврото, да преобрази или да напусне ЕС, и най-вече да сложи край на имиграцията.

Тя наистина успя да направи по-умерен езика, с който
партията си служи, но не крие колко драматично е онова, което
предлага. „Залогът в тези избори е цивилизационен“, обяви тя в
един от неотдавнашните (телевизионни) дебати между
претендентите.

Някои от най-острите атаки срещу нея обаче дойдоха от друг
кандидат, също така критичен спрямо ЕС. Радикалният левичар
Жан-Люк Меланшон, който е трети или четвърти в анкетите седмица
преди вота, не престава да напада политиката на съюза, която
според него фаворизира бизнеса вместо работниците. Той иска
отмяна на ограниченията върху бюджетните дефицити в ЕС,
денонсиране на търговските споразумения и предоговаряне на
основните договори за ЕС. Той се обявява и за излизане на
Франция от НАТО – военния съюз, който е крайъгълен камък на
европейската система за сигурност.

Но не само разочарованието от Европейския съюз от страна на
крайната десница и радикалната левица засилват шансовете на
двамата „антисистемни“ кандидати. Във Франция има широко
разпространено усещане, че страната боледува, че тя не може да
използва своя потенциал. Икономическият ръст е слаб – малко над
1 процент през 2016 г., а безработицата остава висока – около 10
процента.

Най-младият от кандидатите в тези избори, който е и фаворит
да спечели втория тур, тръгна на борба както срещу това усещане,
така и срещу слабите икономически резултати, които лежат в
основата му. 39-годишният Еманюел Макрон – бивш министър на
икономиката при президента социалист Франсоа Оланд, залага на
оптимизма там, където Льо Пен играе на чувството на страх и
усещането за упадък.

Той е твърдо за ЕС и казва, че Франция трябва да се опита
да спечели Германия на своя страна за един по-социално защитен
подход в рамките на Евросъюза. Той представя себе си като
алтернатива на остарялото, според него, разделение между
десница и левица, и обещава инвестиции в обучението на младите и
безработните и преход към чисти енергии.

Макрон е обект на саркастични забележки от своите опоненти и
от някои медии, според които той говори с клишета и предлага
точки на съгласие вместо на несъгласие между десницата и
левицата. Тази стратегия обаче може да се окаже печеливша за
него, ако стигне до втория тур: анкетите сочат, че той е
кандидатът, който ще се представи най-добре срещу Льо Пен на
балотаж.

Той е приемлив вариант за много избиратели както отдясно,
така и отляво, въпреки усилията и на Льо Пен, и на
консервативния кандидат Франсоа Фийон да го представят като
политически наследник на Франсоа Оланд.

Фийон също все още е един от четиримата топ кандидати, макар
че срещу него тръгна формално съдебно разследване за
твърденията, че жена му е вземала заплата с пари на
данъкоплатците като негов парламентарен помощник, без да работи.

Като Макрон, и Фийон е проевропеец. Той предупреждава, че
подходът на Льо Пен към съюза „ще въвлече страната в социален
и икономически хаос“. Но предлаганите от него „лекарства“ за
вътрешното положение в страната са доста по-силни от тези на
Макрон. Той е за съкращаване на заетите в публичния сектор с
половин милион души, за премахване на ограничението за 35-часова
стандартна работна седмица, за повишаване на пенсионната
възраст от 62 на 65 години.

Всичко това съставлява картина с четири много различни
визии, измежду които френският гласоподавател ще трябва да
избира на 23 април. Анкетите сочат непредсказуема схватка между
Льо Пен и Макрон за първото място, следвани плътно от Фийон и
Меланшон. Всички погледи в Европа, а и извън нея, ще бъдат
обърнати към Франция в неделя вечерта, когато започнат да
излизат първите резултати.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.