СофияПловдивВарнаБургасРусе

Филм за Юлия Кръстева в НДК – Кино „Люмиер“ довечера

Юлия Кръстева в дома си в Париж с Искра Ангелова. Снимка: продукцията на филма

Юлия Кръстева е френско-българска изследователка – психоаналитик, лингвист, семиотик, философ. Заминава да учи в Париж през 1966 г. и остава там. Днес е почетен доктор е на няколко университета, включително Харвард, лектор е в Колумбийския университет в Ню Йорк и професор в парижкия университет „Дени Дидро“. Тя е също така писателка, като част от романите ѝ имат за тема България и Балканите.

За пръв път Юлия Кръстева проговаря пред български снимачен екип. Документалният филм за нея „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ е авторски на Искра Ангелова, която е сценарист, режисьор и съпродуцент. Премиерата му е довечера от 18 часа в кино „Люмиер“. С него ще се открие фестивала за документално кино „Master of Art”.

Юлия Кръстева в Париж през 1970 г. Снимка: продукцията на филма

Това е първият български документален портрет на най-влиятелната и успяла по света българска звезда. Кратката му версия „Чужденката“ – пак на същия автор – беше показана в рубриката на БНТ „В кадър“. Но сегашният е пълнокръвният, цялостен биографичен филм за голямата българка. По време на снимките екипът е допуснат до дома й, а Юлия им показва своя Париж и ги запознава с най-близките си приятели, колеги, последователи и съратници, както и с прочутия си мъж – скандалния писател Филип Солерс. Любопитно е, че за Кръстева вече има няколко френски документални филма, единият – на френската телевизия АРТЕ.

Юлия Кръстева в дома си в Париж. Снимка: продукцията на филма

Юлия Кръстева, макар да идва от Източна Европа, успява да си създаде име на сериозен учен в областта на семиотиката, лингвистиката, психоанализата и литературата. Става част от интелектуалното движение Тел Кел и се омъжва за неговия лидер. Там тя работи редом с Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Цветан Тодоров, Клод Леви-Строс, Жак Лакан и Люсиен Голдман. Кръстева се превръща в международно признат учен. Считана е за „последния публично известен интелектуалец“ и за един от стоте мислители на XX век редом с Еко, Орхан Памук, Вацлав Хавел и Папа Бенедикт XVI според класацията на сп. „Форин Полиси“.

Юлия Кръстева на улица в Париж по време на снимките на филма. Снимка: продукцията на филма

Искра Ангелова, заедно с Милена Гетова, с която работят в предаването „Нощни птици“, са направили още три документални филма, един от които за известната турска писателка и интелектуалка Елиф Шафак.
Филмът е копродукция между БНТ (Коста Биков и Камен Йорданов), НДК (Пламена Гиргинова) и Уондърленд Продакшънс (Искра Ангелова).

„Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ разказва житейската история на героинята си, улавя и разглежда многобройните интереси на Кръстева – психоанализа, феминизъм, атеизъм, семиотика и лингвистика, литература. Филмът е един позакъснял, но изчерпателен разказ за историята на успеха и емиграцията навън като завръщане към себе си.

Юлия Кръстева. Снимка: продукцията на филма

Искра Ангелова вече 10 години е автор и водещ на предаването на БНТ „Нощни птици“. Тя е специализант на американската фондация „Фулбрайт“ и е завършила магистратурата си по телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ, преди това актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работила е в сутрешния блок на телевизия CBS в Ню Йорк. Била е главен редактор, сценарист и водещ на сутрешното уикенд предаване на Нова телевизия; като съсценарист и водещ на сутрешния блок на bTV в самото начало на първата частна телевизия. Играе в театъра („Красиви тела“), пише статии за периодичния печат, превежда книги.

Юлия Кръстева в дома си в Париж с Искра Ангелова. Снимка: продукцията на филма
Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.