СофияПловдивВарнаБургасРусе

И все пак Франция остава с Европа

Всичко можеше да свърши и по-зле; изходът от първия тур на президентските избори във Франция обаче не е добър. Предводителката на десните популисти Марин льо Пен зае второто място и стигна до финалния рунд. Това е нейният най-голям политически успех досега. Неудържимата националистка крачи напред.

Откакто тя пое партийното ръководство от своя баща антисемит, „Национален фронт“ бележи все по-съществени успехи – на регионалните избори, на изборите за Европейски парламент, а ето че и на президентските. Какво се случва всъщност с втората по големина страна в ЕС, щом един коварен, стратегически мислещ политик с онзиденшен светоглед постига там подобни триумфи?

Сензация и горчива победа

Тя не събра най-много гласове, но изостана минимално от водещия в класацията. Това е сензация, горчива победа над всички истински демократи. Последна надежда остава Еманюел Макрон с неговите либерални, дори по-скоро социалдемократически възгледи, успял с малка преднина да задмине Льо Пен в първия тур.

Гласуващите за него слушат разума, не и сърцето си. След 14 дни идва вторият рунд и всичко зависи от това дали Макрон ще получи гласовете на здравомислещите, дори да не споделят изцяло политическия му курс. Социалисти и консерватори трябва да се обединят около 39-годишното, сравнително неопитно отроче на политическия естаблишмънт.

Защото сега въпросът е най-ефикасно да бъде възпряна Марин
Льо Пен и фантазиите й за всевластие в страната. Някои социолози
разсъждаваха дали ще видим „ефекта Тръмп“ на втория изборен тур
– сиреч внезапен пробив на популистите. Във Франция обаче това
е практически невъзможно. Заради спецификата на френската
избирателна система – с финалния рунд тя кажи-речи дава на
избирателите „втори шанс“ за рационално решение, ако в първия
тур са изразили протест и разочарование.

Последно предупреждение

При все че е твърде вероятно Макрон да се настани в
Елисейския дворец, сегашните избори изглеждат един вид последно
предупреждение. Предшествениците му – консерваторът Никола
Саркози и преследваният от несполуки социалист Франсоа Оланд, не
успяха да донесат на Франция обновление с икономически и
социални реформи. И освен че мнозина французи гласуваха за
кандидата на десните радикали, много гласове събра и другата
крайност – ултралевият стар комунист Жан-Люк Меланшон.

Излиза, че почти всеки втори избирател е изразил несъгласие
със сегашната система. Никой от кандидатите на традиционните
партии не успя да стигне до финала. Макрон трябва да действа.
Трябва да върне усещането за увереност на крайно разочарованите
французи, които се чувстват финансови аутсайдери, отхвърлени от
елита и притеснявани от надошлите чужденци. Твърде трудна
задача.

Искания към ЕС

Съседите на Франция и Евросъюзът, притаили дъх в неделя,
може засега да се поотпуснат. Франция няма да се откаже от
еврото, нито да излезе от ЕС и НАТО. Което би било възможно, ако
спечели Льо Пен или Меланшон.

Но европейците не може да действат по същия начин и
занапред. Франция като един от стожерите на ЕС на страната на
Германия – това съвсем не е някаква даденост, както мнозина си
мислеха. Еманюел Макрон ще има известни искания към ЕС. Той
настоява за данъчни облекчения. Германия трябва да намали
положителното салдо в търговията с Франция. За канцлерката няма
да са лесни контактите с Макрон, но днес той трябва да получи
помощ. Налага се Европа да докаже на французите, че си е
струвало да предпочетат разумния избор пред популизма и
изолационизма.

Между другото, този път социологическите проучвания излязоха
верни. Значи има надежда и за социолозите въпреки грешните им
прогнози преди референдума за излизане на Великобритания от ЕС,
победата на Тръмп и гласуването в Холандия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.