СофияПловдивВарнаБургасРусе

Президентските избори във Франция: икономическото предизвикателство

Френската икономика не е в чак толкова лошо състояние. Следващият президент на Франция обаче ще бъде изправен пред сериозни икономически предизвикателства

Еманюел Макрон. Снимка: от тв екрана

Френските гласоподаватели избират нов президент, като важни теми са отношенията с Европейския съюз, имиграцията и тероризмът. Винаги обаче има икономически контекст, който ще е основен фактор за много избиратели. И който и да влезе в крайна сметка в Елисейския дворец, ще се изправи пред трудни, дори непреодолими предизвикателства.

Общата картина е на една икономика с висок стандарт на живот и висока производителност, но с някои упорити проблеми. Излизащият на преден план, е безработицата. Близо три милиона души, които не работят, търсят работа, но не намират.

Безработицата е 10%. Това равнище не е чак толкова лошо, колкото в някои съседни страни от еврозоната. То обаче е над средното за клуба и далеч по-високо отколкото, например, в Холандия и Австрия, където е под 6%, и Германия, където е под 4%. За сравнение безработицата във Великобритания е под 5%.

Възможно е да си помислите, че безработицата ще намалее на фона на продължаващото възстановяване на еврозоната от рецесията. Мнозина анализатори очакват, че тя наистина ще спадне, но съвсем не чувствително.

Негъвкави структури

Международният валутен фонд (МВФ) е изчислил, че ще е трудно безработицата във Франция да бъде понижена много под 8,5%. Тази оценка отразява онова, което МВФ нарича „дълбоко вкоренена липса на структурна гъвкавост“ – фактори, поради които трудовият пазар на страната е по-малко приспособим. Те правят по-трудно или по-малко привлекателно за работодателите да наемат
нови работници.

Ето няколко примера. „Данъчната тежест“ – т. е. разликата между заплатата на работника и разходите на работодателя за него – е сравнително голяма. Има дълги и несигурно процедури около уволненията, когато съответният работодател реши, че са необходими. Разбира се, налице е необходимост от закрила на работниците от несправедливо и произволно уволнение. Много експерти по трудовия пазар обаче са на мнение, че във Франция балансът е погрешен и действа като демотивиращ фактор за наемането на работници.

Сравнително лесно е човек да получава социални помощи и МВФ
твърди, че образователната система не е в крак с променящите се
умения, необходими на работодателите.

Направени бяха реформи именно с цел да бъдат решени тези
проблеми, включително пакет, известен като закона Макрон, по
името на Еманюел Макрон, един от кандидатите на президентските
избори, който навремето бе министър на икономиката (на първия
тур в неделя, 23 април, той се класира за втория тур на
президентските избори, насрочен за 7 май – бел. ред.). МВФ
приветства тези мерки, но предупреди, че са необходими повече
усилия.

След това идва 35-часовата работна седмица. Тя не забранява
дългия работен ден, но е праг, чието пристъпване автоматично
задейства извънредно заплащане. Критиците са на мнение, че това
повишава разходите на работодателите, а защитниците – че
защитава работниците и насърчава работодателите да наемат повече
хора.

Висока производителност

Френските регулации на бизнеса и данъчното облагане освен
това се отразяват на размера на фирмите. Никола Брант от
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
обясни пред Би Би Си, че е налице т. нар. прагов ефект –
регулации, които започват да действат, когато една фирма има 50
или повече служители. Това спира онези, които иначе биха могли
да растат.

Затова за Франция е характерен относително малкият брой
средни фирми за разлика от Германия, чиято средна класа често е
разглеждана като гръбнака на нейната икономика.
Франция се отличава с много високи равнища на
производителност – мярка за това колко произвежда всеки
работник.

Има няколко добри причини за това. Франция има
висококвалифицирани мениджъри и инженери. Инфраструктурата –
транспортът и енергийната система – е качествена.
Високата производителност обаче се дължи и на факта, че
наемането на хора на работа е скъпо удоволствие. Ако бизнесът не
иска да наеме нискоквалифицирани работници, защото е прекалено
скъпо, и вместо това инвестира в оборудване и софтуер, това
повишава средната производителност.

И докато производителността е висока, темповете на нейното
нарастване се забавят, в унисон с тенденцията в други развити
страни.

Евтино кредитиране, големи дългове

Държавните финанси също са щекотлив въпрос във Франция.
Вярно е, че правителството не взима кредити при високи
лихви. Една широко използвана мярка е доходността на държавните
облигации с падеж след 10 години. При френските тя е под 1% –
значително по-ниска в сравнение със страните от еврозоната,
които имат (или имаха неотдавна) по-остри проблеми с дълга, като
Испания, Италия, Португалия или Гърция.

Фактически някои френски държавни облигации с по-скорошен
падеж са с отрицателна доходност, което означава, че
инвеститорите трябва да плащат на Франция, за да приеме техните пари.

Френският държавен дълг обаче е доста голям, близо до 100%
от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е значително увеличение
в сравнение с началото на този век, когато съотношението бе
по-малко от 60%.

МВФ казва, че фискалната динамика лесно може да се обърка,
ако, например, икономическият растеж е много по-нисък от
очакваното. Това означава, че е възможно дълговото бреме да
нарасне доста бързо, в случай че един слаб икономически растеж
подкопае данъчните приходи.

Валутна конкурентоспособност

Друга отличителна черта на френските финанси е, че
държавният сектор на страната е един от най-големите.
Правителствените разходи миналата година са възлизали на
56,5% от БВП – най-висок дял сред всички развити икономики. Сред
ползите са качествените обществени услуги, но това означава
също, че френските граждани и компании плащат големи данъци.

Една от определящите черти на френския икономически живот
през този век е използването на еврото като валута на страната.
Франция не бе в окото на финансовите бури, които бушуваха в
началото на това десетилетие. Високото равнище на задлъжнялост и
доста мудният икономически растеж обаче накараха някои
коментатори да се питат дали това няма да се промени.

Може да се приведе доводът, че липсата на отделна национална
валута е лишила Франция от лостове да възстанови своята
конкурентоспособност, ако тя започне да намалява. Понякога тази
цел се постига просто като националната валута бъде оставена да
се обезцени.

В действителност Франция няма проблем с
конкурентоспособността, както показват нейният износ и цената на
труда (която е фактор както за производителността, така и за
цената на наемането на работници).

Така че страната може би щеше да бъде по-конкурентоспособна,
ако имаше своя собствена валута. Франция обаче със сигурност не
е държавата от еврозоната, където това безпокойство е
най-силно. И някои от кандидат-президентите имат идея за
по-нататъшни вътрешни реформи за решаване на този въпрос.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.