Смъртта на венецуелския социализъм

Протести в Каракас. Снимка: от тв екрана

Латиноамериканският майдан във Венецуела взе живота на 21 участници в големите улични протести срещу президента Николас Мадуро. По данни на опозиционната Коалиция на демократичното единство само на 20 април при демонстрациите са пострадали над 220 души. Освен това лидерът на неправителствената организация „Венецуелски наказателен форум“ Гонсало Имиоб заяви, че от началото на месеца са задържани почти 1300 души.

В понеделник полицията обстреля със сачми демонстрация на опозицията в Каракас и отново имаше ранени. Последните три седмици на конфронтацията може да приключат също като украинските събития – със сваляне на управляващата партия, промяна в икономическия курс, ориентиране към западния модел, загуба на партньорството с Русия. Експерти очакват всичко това, веднага щом дойде на власт опозицията, извела хората на улиците.

Венецуелският майдан впрочем коренно се различава от този в Киев със своя социално-икономически подтекст, засенчващ политическите претенции. След спада в цените на петрола инфлацията стигна 700 процента. Следовник на социалистическия модел на Чавес, Николас Мадуро не успя да прокара ефективни реформи в кризисната ситуация и да се докаже като лидер.

Основите за този провал в икономиката всъщност бяха положени
още от Чавес, отказал се от опита да създаде в страната
„капитализъм с човешко лице“ и обявил, че се гради социализъм от
21-и век. Новата форма на социализъм не приличаше особено на
съветската система и не отричаше частната собственост. Още по
времето на Чавес обаче бяха национализирани стратегически
отрасли като телекомуникациите, металургията и суровинната
промишленост. Но властите във Венецуела не планираха да развиват
икономиката й в международното икономическо пространство.

Те забраниха обращението на долара и фиксираха цените на
стоките от първа необходимост. Това намали ефективността на
държавните предприятия и породи черен пазар на дефицитни стоки.
Тези фактори отпъдиха инвеститорите, а местните ресурси бяха
недостатъчни за самостоятелно възстановяване на икономиката.

Проблемите се очертаха още докато Чавес бе жив, но след спада в
петролните цени добиха внушителни размери. Още през 2015 г.,
когато опозицията взе връх в парламента, властите не можаха да
договорят обща програма за спасяване на страната, да обновят
необходимите кадри.

Галопиращият дефицит на храни стана причина за гладни
бунтове – още миналата година на улиците излизаха демонстранти с
лозунги „Искаме да ядем“. Да не забравяме ценовите скокове и
масовата безработица. Опитите на властта да реши тези проблеми с
директивни ценови ограничения и забрани за уволняване на
персонал не подобриха нещата.

Международният валутен фонд прогнозира за Венецуела над
750-процентова инфлация през 2017 г., а за 2018 г. – ръст на
цените с повече от 2000 процента. А реалната безработица ще
стигне догодина 28 на сто. Нищо чудно, че недоволството от
властта расте.

В латиноамериканската държава е налице патова ситуация, а от
нея естествено ще се възползват опозиционните сили.
Ако те дойдат на власт, загуби може да има не само за
днешните управляващи във Венецуела, но и за руската държавна
корпорация „Роснефт“, посочват експерти. Освен че остана
единственият руски партньор, ненапуснал Венецуела, компанията
вдигна през 2016 г. с 23,3 на сто (на 39,4 процента) своя дял в
общия проект с венецуелската държавна петролна компания PDVSA
чрез съвместното им предприятие „Петромонагас“.

Според Татяна Русакова, кандидат на политическите науки,
експерт в Центъра за изследване на кризисното общество, при
смяна на властта в полза на опозицията руската корпорация
рискува да изгуби своите договори. „Договорите може да бъдат
преразгледани – каза тя. – В Аржентина например новият президент
Маурисио Макри заяви, че се преразглеждат спогодбите в
енергийната сфера с Русия и Китай. Преговорите още се водят.“

Оценката й бе потвърдена от изявления на венецуелския парламент,
формиран от опозиционери – според тях е незаконна последната
покупка на „Роснефт“, придобила дял от съвместното предприятие
„Петромонагас“ за 500 милиона долара.

Някои политолози смятат, че в стремеж да запази връзките с
Русия и собствените си позиции, партията на Мадуро измисля
всевъзможни трикове. Голям шум вдигна например новината, че
фирмата Citgo, „дъщеря“ на венецуелската PDVSA, е дарила 500 000
долара за президентската церемония на Тръмп. С оглед на
протестната вълна Мадуро ужким се мъчел да предразположи новия
държавен глава на САЩ. Трудно бихме преценили дали е успял, но
от самото си встъпване в длъжност Тръмп още нито веднъж не е
критикувал протестите и потискането на демокрацията във
Венецуела.

Конспиролозите не спряха дотук и взеха да градят хипотези,
според които чрез венецуелската компания американският лидер бил
финансиран от „Роснефт“ и Кремъл е увеличил влиянието си в САЩ.
За почва им послужиха кредитите и авансите за 1,5 милиарда
долара, отпуснати от руската корпорация за развойни нужди на
партньора й – PDVSA, срещу гаранция в размер на 49,9 на сто от
Citgo. Тази стъпка веднага разтревожи Сената на САЩ. Защото
„Роснефт“ може да получи половината от една компания, дейно
развиваща бизнес в САЩ. И с твърде висока вероятност – поради
сериозния дефицит в бюджета на PDVSA. Citgo, която може скоро да
стане наполовина руска, има в САЩ три рафинерии и мрежа от
терминали и тръбопроводи в 24 щата.

Конгресмените Джеф Дънкан и Албио Сайърс изпратиха до
финансовото министерство на САЩ писмо, в което твърдят, че
евентуалният дефолт на Венецуела по заема от „Роснефт“ ще
позволи на руснаците да разширят контрола върху цените на
петрола и природния газ в цял свят. Сенаторите Марко Рубио и Боб
Менендес пък са притеснени, че руската държавна компания ще
застраши енергийната сигурност на Щатите.

Подкрепата от руски корпорации впрочем едва ли ще спаси
управляващите във Венецуела. Предсрочни избори по настояване на
демонстрантите биха обърнали ситуацията на 180 градуса. „Ако
сега се произведат избори на кое да е равнище, партията на
Мадуро със сигурност ще изгуби. Според последните анкети във
Венецуела 80 на сто от населението не одобряват политиката,
водена от приемника на Чавес. Фактически виждаме модела на
„латиноамериканския социализъм от 21-и век“, застанал на ръба на
краха“, коментира Татяна Русакова.

Колкото до отношенията между Русия и Венецуела, за Кремъл
богатата на петрол страна в Латинска Америка бе важен
стратегически партньор на пазара за горива и геополитически
канал, водещ към пазара на американските континенти. Политиката
на заеми и инвестиции за венецуелски държавни стратегически
компании с кух бюджет ще осигури на руските държавни корпорации
възможност да спазаряват по-добри условия с бъдещите прозападни
власти.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.