Винарите от Южна Африка в търсене на качество и престиж

Франс прес

Кен Форестър

Насочил поглед към имота си от 50 хектара (124 акра) в долина, сгушена в подножието на планината Хелдерберг, винопроизводителят Кен Форестър сияе от гордост с постиженията си в бизнеса вече над 20 години.

„Не сме имали лоша година, растежът е последователен“, хвали се Форестър от винения регион Стеленбош, северно от Кейптаун. Само че като много южноафрикански собственици на лозя, той е напрегнат за бъдещето на сектора, изправен пред ценови натиск и
в много случаи и неустойчива възвръщаемост на инвестициите.

„Погледнете тази влажност, перфектна е, готово е да бъде обрано“, казва Форестър, погалвайки грозд от шенин блан (стар бял винен сорт – бел. прев.). „Много е важно гроздето да бъде обрано в точния момент. Ако не, комбинацията (от различни сортове – бел. прев.), която създавате, е на средно ниво, а така не постигате нищо, тъй като всеки друг може да го направи“, обяснява той. През 2016 година „Г-н Шенин“, както той е известен сред приятелите си, е произвел 500 000 бутилки от запазената си марка многолико бяло вино.

Увеличаването на количеството обаче няма да бъде достатъчно,
за да остане жизнеспособен бизнесът му, предупреждава Форестър.
„Има критичен ценови проблем за южноафриканските вина. Много
е трудно да се определят правилните цени“, оплаква се той.

Vinpro, асоциацията на винопроизводителите в Кейптаун,
посочва, че 40 % от нейните 3200 членове са на загуба, а 900 са
се предали през последното десетилетие, макар между 2005 и 2015
година националното производство да е нараснало с около 50 % до
9,68 милиона хектолитра, от които 4,12 милиона за износ.

Миналата година производството се е свило с 19 %, според
данни на Международната организация по лозарство и винарство с
централа в Париж.

„Южноафриканските производители на вино имат средно 2 %
възвръщаемост на инвестициите във винопроизводство и това твърде
малко, за да е устойчиво“, отбелязва Едо Хейнс, шеф на
комуникациите във Vinpro.

„Имидж и брандинг“

Въпреки предизвикателствата в бранша производството на вино
остава жизненоважно за икономиката на Южна Африка: секторът дава
работа на 300 000 души и през 2015 година делът му в брутния
вътрешен продукт е 2,77 милиарда долара (2,6 милиарда евро).
„Нуждаем се от по-добри цени на нашето вино“, твърди Хейнс.
„Южноафриканските марки често се разглеждат само като
съотношение цена/качество. Това трябва да се смени с качество,
имидж и брандинг.“

Форестър е съгласен, оплаквайки се от износа на предимно
евтини вина, наричайки го „лоша грешка, тъй като това ни
позиционира неправилно на пазара“.

Бившият играч от националния отбор по ръгби,
известен по света като „Спрингбокс“, Ян Куци облича фланелката
шест пъти, преди да последва предците си и да си купи лозе в
Стеленбош през 1980 година.

Куци, който сега е на 72 години, е критичен към
количествения, изместващ качествения подход в последно време,
независимо че Южна Африка в момента е осмият по големина
производител на вино в света.

„Когато през 1994 година пазарът се отвори за износ, всеки
бе любопитен към южноафриканското. Но вместо да продаваме
по-добрите си вина, продавахме милиони литри наливни вина.
Единственият бранд, който имахме, бе цената, а тя бе ниска“,
разказва той.

Макар южноафриканските вина да започнаха да навлизат на
международната сцена и да печелят признание, те все още са
обременени със скромния си лозарски произход.

Този произход датира от три века, но индустрията понесе удар
особено през 80-те години (на миналия век) на фона на
международните санкции, наложени заради апартейда.
След като санкциите бяха вдигнати, производителите побързаха
да се отърват от запасите, като малцина обърнаха внимание на
цената.

„Неотдавна бях шокиран – в Европа хората са склонни да
похарчат повече за бутилка минерална вода от Норвегия
(. . .), отколкото за бутилка южноафриканско вино“, допълва
Куци.

В стремежа си да увеличи пазарната стойност на националната
продукция, браншовата организация Южноафрикански вина (WOSA) се
опита да промени възприятията на купувачите в чужбина.

„Спасете сектора“

„Имаме 500 нестандартни марки вина, но нямаме такава, която
да се откроява и да е призната по цял свят. Това е едно от
предизвикателствата ни“, казва главният изпълнителен директор на
WOSA Сиобхан Томпсън.

Принудена да се бори с нови световни вина от Австралия и
Чили, южноафриканската винена индустрия изпитва затруднения на
традиционни пазари като Германия и Великобритания, докато в
същото време се разраства в Китай и на други места в Африка.

„Нямаме потребителското търсене, което може да тласне нагоре
цените до желаното равнище. Южноафриканският пазар е
сравнително малък“, коментира Ник Винк, преподавател в катедрата
по Икономика на земеделието в университета в Стеленбош.

Експерти предупреждават, че секторът е изправен пред тежка
борба, когато става дума за увеличаване на вътрешния пазар и
привличане на нови заможни консуматори сред тъмнокожото
мнозинство.

„Ако например орежете над половината от вашия пазар и кажете
няма да продаваме на тях – или не можем да продаваме на тях –
се лишавате от голяма част от това, от което се нуждаете, за да
спасите сектора“, допълва Винк.

Според Куци, ветеран във винопроизводството и ръгби звезда,
бъдещето е в ръцете на младите винопроизводители.

„Само производителите могат да преобърнат имиджа на
южноафриканските вина“, отбелязва той. „Нашето ново поколение е
много талантливо, те могат да го направят“, оптимист е той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.