Робърт Редфорд: Америка е в страшна криза
13 Ноември 2007
Робърт Редфорд е в киното вече почти половин век. Освен като актьор, той се изявява и като режисьор и продуцент и е един от основателите на филмовия фестивал Сънданс. Дълго време Редфорд имаше славата на един от секссимволите на Холивуд, но това не му попречи да запълни филмографията си със сериозни заглавия като “Великият Гетсби”, “Такива, каквито бяхме”, “Буч Касиди и Сънданс Кид”, “Цялото президентско войнство”, “Неприлично предложение”, “Повелителят на конете” и др.
Тези дни по световните и българските киноекрани се завъртя режисираният от Редфорд филм “Офицери и пешки”, в който той изпълнява и една от главните роли. Актьорският състав е силен – Том Круз, Мерил Стрийп, Майкъл Пеня и Питър Бърг. Сюжетът е политически и е вдъхновен от войната в Близкия Изток. Редфорд играе ролята на загрижен за бъдещето на САЩ професор, а героят на Том Круз е сенатор с амбиции за президентския пост, който влиза в конфликт с пробивна репортерка (Мерил Стрийп).
Пред сайта slashfilm.com и агенция “Ройтерс” Робърт Редфорд говори за филма, съвременното кино и политическата ситуация в САЩ.
- Имате дълга кариера в киното, но сте режисирали само 7 филма. Трудно ли намирате истории, които искате да разкажете на екрана?
- Като режисьор се интересувам само от теми, свързани с Америка – от начина на живот в страната, от политиката, от спорта, дори от шоубизнеса.
- Казвате, че искате вашите филми да бъдат предизвикателство за публиката. Какво точно имате предвид?
- Много съм загрижен за страната си и като режисьор се чувствам длъжен да правя филми, които да карат хората да се замислят за някои неща – най-вече за това какви сме и дали можем да се променим. Моралът в САЩ е почти изчезнал. Лъжата е неизменна част от политиката. Сплашването се е превърнало в стратегия на държавниците, а това не е здравословно.
- Политическите и военните филми обаче напоследък не се радват на особен интерес от страна на публиката.
- Така е. Това е парадокс, но за мен не е изненадващо. Гледайки рекламата на “Офицери и пешки”, хората сигурно си казват: “Има прекалено много приказки в този филм, защо да ходя да го гледам?!”. Но филмът не е проповеднически. Той просто онагледява съвременната ситуация в Америка, но по начин, който кара хората да се замислят.
- Казвате, че в Холивуд се правят безопасни филми. “Офицери и пешки” не е от тях, така ли?
- В Холивуд е най-силен пазарът за младежки филми и затова се правят най-вече такива. Но те не те карат да спреш и да се замислиш за ситуацията в Америка.
- Какъв е вашият проблем по отношение на Америка?
- Единственият ми проблем е, че я обичам. Обичам я толкова много, че не мога да гледам какво правят с нея разни хора.
- Ще има ли полза от “Офицери и пешки”?
- Не знам. Филмът не дава готови отговори. Той въздейства на друго ниво - на нивото на емоциите.
- Мислите ли, че американците скоро ще осъзнаят, че нещата са излезли извън контрол?
- Надявам се, защото положението наистина е много сериозно. Много съм разтревожен за страната. Преживял съм какво ли не – Втората световна война, убийството на Кенеди, войната във Виетнам, но никога не съм виждал Америка в такава криза, в каквато е в момента. Мъчат ме много въпроси, сърцето ми се къса, но не знам дали ще излезем скоро от тази ситуация. Трябва да се направи нещо, това не може да продължава.
 |
|
Напълно съм съгласен с г-н Редфорд. И моите уважения за него като актьор (нямам спомен за режисьорските му изяви, но съм сигурен че и там е на ниво). Въпреки това ми се струва, че Америка (и специално САЩ) са в криза не от вчера - спомнете си "Великият Гетсби" - за какъв морал и възход може да става дума там? Но наистина сега ситуацията очевидно е значително по-лоша - като се започне от Виетнам и се стигне до Ирак, а (не дай Боже) - и Иран.
Клетнико, Америка е свободна страна и там не са разпространени характерните за България и Русия венцехваления на държавници. Когато видиш Никита Михалков да каже нещо за Путин, освен да му ближе гъза, ела ми се обади.
Какво му обясняваш на тоя, бе? Не виждаш ли с какъв екземпляр си имаш работа - "Напълно съм съгласен с другаря Редфорд". И такива сталинистки издънки говорят за морал.
Не Америка, светът е в криза. Само НРБ е в един неспирен възход, защото сме неповторими и ни управляват мъдро.
Разни Хайвазовци и Джугашвиловци сега ще кажат, 4е и Редфорд е агент на Гоце и Путин.
#2, обаждам ти се. Никита Михалков има много, ама много по-остри изказвания от Редфорд, и то не сега, когато в Русия вече можеш доста по-свободно да говориш, а в онези времена, когато заради едно изказване можеше даже да изчезнеш. Така че е добре вместо да реагирате първосигнално, първо да помислите какво точно (ще на)пишете. А какво е морал и възход е дълго и трудно да се обяснява на хора, възпитани в ценностите на българската демокрация. При това резултатът със сигурност ще е нулев - за тях няма друго поведение "освен да му ближе гъза" .
А, съвсем забравих да добавя още една типична характеристика на пишещите по форумите "продукти" на чалга-демокрацията в България - за тях всеки със собствено мнение е "сталинистка издънка". Подобен начин на мислене е коренно противоположен на истинските ценности на демокрацията - свобода на мисленето, право на глас, спазване правата на останалите (в частност всеки има право да не бъде псуван - нещо, което подобни "продукти" няма как да разберат) и т.н.
Ради бога, припомни мне когда я критиковал тов. Путина? Можно когда я был пьяный, а я всегда пьяный... Надо срочно извиниться Володю, потому что он дзю-до может и снова будет меня, ну вы знаете что...
Молодец, Михалков
Спасибо, тов. Путин, спасибо. Не будете меня быт и ... другое тоже не будете делать, ещё больно, а я интелигент, болить даже когда болгарскими русокурофилами поцелуют мой жоб...
Е, трябваше да е джоб, ама нейсе - все пак - джюмиш да става!
В Америка се създадоха десетките национални мрежи от еврейски концлагери под ръководството на Агенцията за Национална Сигурност, ФБР и ЦРУ. Хиляди рускоезични евреи от Бруклин се разселиха из страната и бяха назначени за робовладелци и ръководители на концлагери. Там се изпращат новите емигранти от вражеските страни - източна Европа и бившия Съветски съюз, - за да вършат най-черната работа - по 80-100 часа на седмица без почивка, без осигуровки, при тотален тормоз, срещу една четвърт от средната заплата на американския работник. Лагерниците живеят при невъзможни битови условия, но не могат да бягат, тъй като Америка нарочно не им дава документи за пребиваване и право на работа. В концлагерите правителството държи милиони чужденци под най-строг контрол и ги изстисква максимално. Американската икономика поддържа и дори финансира тази инициатива на спецслужбите , тъй като не е конкурентна на международните пазари, а се нуждае от евтина работна ръка, за да оцелее. Големият интерес на америанската икономика от евтина работна ръка доведе до разрастване на концлагерите в Америка. За да откликне на търсенето расисткият режим в САЩ разработи различни форми и „програми” за попълването им. Такава програма е „Уорк енд травъл” – примамка за не-емигранти, студенти, бъдещи елити. Тя работи по следния начин: Концлагерите ...още
финансират приемна структура, която набира студенти от съответните страни, като създава свои филиали в тях или организира сателитни фирми за набиране на кандидати. Важна роля за функционирането на системата играе Държавният Департамент на САЩ, доказателство, че за лагерите се грижи правителството и управлението им е част от официалната му политика. Той „лицензира” фирмите, които набират лагерници, като ги упълномощава да издават документ DS 20-19, удостоверяващ, че пристигането в САЩ на новите концлагеристи официално „се спонсорира”. Една такава фирма е „Кълчаръл Хоумстей Интернейшънъл” . Тя набира и разпределя студентите в различните лагери. В България работи с десетина български посредника. За да изпрати един студент в лагер фирмата предварително му взима 1717 долара (чрез IBS), 1855 (чрез Orange, ул.”Фр.Нансен” 41) или 1775 ( чрез SW Bulgaria, ул.”Леге” 10) . 600 долара и 25 лв. такса задържа за себе си, останалата сума присвояват българския посредник и американското посолство. Посредници като IBC,SW Bulgaria, Orange и др., са измислили как да заобикалят американските си «партньори» като задържат за себе си минимум 674 долара на лагерист. Студентът е длъжен да внесе и сума от 100 долара в Юниънбанк по сметка на консулската служба на САЩ. Длъжен е да заплати и 35 долара за „SEVIS” такса , чрез която студентът се регистрира в полицейската система на САЩ чрез Student Exchange Information System и става обект на преследванията, съгласно изискванията на Патриотичния закон. Посолствата на САЩ отказват достъп до Америка на „потенциални емигранти”, но с голяма лекота издават визи по ”програмите”, които гарантирано пълнят концлагерите. Отказват визи на младежи над 28 години, тъй като практиката на САЩ е да внася „млади” роби, които са в най-работоспособната и творческа възраст. Само за миналата година визовата служба на САЩ в България набързо е отпечатала над петнадесет хиляди визи за студенти-черноработници (J-1). Участниците в престъплението са сложили в джоба си между 28 453 000 и 32 695 000 долара преди още студентите да попаднат в концлагерите. Приходите всяка година растат. Българските студенти бързо разбират, че са отишли във военизирана страна, с репресивни закони, в състояние на война. „Потенциалните емигранти” не са желани в Америка, защото не попадат в концлагерите. Особено опасни са хората с образование и квалификация, които се изплъзват от робовладелската принуда и започват свой бизнес. Те заемат ниши, изконно принадлежащи на местните робовладелци, а това е достатъчно основание расистката държава да ги преследва. И тя го прави. Много от българските студенти желаят да продължат следването си в САЩ, подлъгани от пропагандата, че образованието там било по-добро. Не могат да го направят, защото нямат пари за такса, а докато ги заработят, визите им J-1 изтичат и те губят право на кандидатстване. В концлагерите не могат да получат необходимите им средства преди да изтече редовността на визата им, тъй като заплащането е мизерно. Америка прави всичко възможно да съсипе съдбите на тези студенти. На нея й трябват черноработници, а не образовани хора, които да конкурират местната олигархия. САЩ разрушават бъдещето на младия български елит, като го принуждават да живее на ръба на закона, без документи за пребиваване и без право за работа. Патриотичният закон нанася тежки поражения върху правата на колежите и университетите. Поправките от закона, отнасящи се до доставчиците на интернет, телефонните оператори и кабелните фирми се отнасят и до институциите на висшето образование. Те отдавна са обект на подслушване и заявки за информация съгласно досега съществуващите закони. Професионалните училища и езиковите школи са опасни. Говоренето на чужди езици е вредно, защото ерозира изолацията на американското общество. Придобиването на професия е опасно, тъй като прави хората икономически независими и те се измъкват от контрола на робовладелската икономика. Съгласно раздел 416 (С) (3) на Патриотичния закон „Програма за наблюдение на чуждестранните студенти” ( Foreign Student Мonitoring Program) главният прокурор, след консултация с министъра на образованието и държавния секретар, одобрява професионалните училища и езиковите школи, съгласно подпараграфи (F) (J) или (М) на раздел 101 (а)(15) от Закона за Имиграцията и Националността ( Immigration and Nationality Act). Патриотичният закон засяга ФЕПРА - Family Educational Rights and Privacy Act. Параграфи 507 и 508 от Закона за образователните права и частен живот на семейството – (FEPRA) – изискват да се разреши на Министъра на правосъдието (Attorney General) или на назначен от него, да се разкриват поверителните изисквания от данните на учениците.