Шведското Чикаго? Малмьо има печална слава заради войните между банди

ДПА

Полицията в Малмьо задържа членове на групировки. Снимка: преств

Шведският град Малмьо влезе неотдавна в новините заради поредица от стрелби, които според мнозина се дължат на войни за разпределяне на територии между различни банди. Някои винят за престъпленията имигрантите, а полицията се мъчи да изправи извършителите пред съда.

Ако се разхождаш в квартал „Мьолевонен“ в Малмьо, от пръв поглед не личи, че този южен шведски град има репутацията на международен център на организираната престъпност. Млади жени бутат детски колички, пенсионери се припичат на слънце. На централния площад в „Мьолевонен“ цари оживление.

През февруари обаче същият този площад бе местопрестъпление. Малмьо стана печално известен по света с поредица от стрелби, привлекли вниманието на консервативни медии като американската телевизия „Фокс нюз“.

Дори президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда намекна за това неотдавна. „Вижте какво стана миналата нощ в Швеция“, каза той, имайки предвид изглежда репортаж на „Фокс нюз“. Коментарите му предизвикаха объркване кое точно събитие има предвид президентът „на реда и законността“, защото в последните месеци имаше няколко случая. „Отчитаме драстично зачестяване на стрелбите и убийствата“, казва криминологът Мане Герел.

От началото на 2016 г. в резултат на улично насилие в Малмьо
– град с около 330 000 жители – са били убити 17 души.
Заради насилието руската телевизия Ар Ти нарече Малмьо
„шведския Чикаго“.

Смята се, че много от престъпленията в Малмьо са подклаждани
от борбите за територия, които водят престъпните мрежи.
Полицията обаче често е безисходица, в много случаи дори няма
заподозрян.

Продавачка в деликатесен магазин в „Мьолевонен“, познат още
като „Мьолан“, казва, че не се страхува.

Но на единия ъгъл на площада отвън рози и голяма снимка
напомнят за 23-годишен мъж, застрелян пред тайландски ресторант.
Според полицията той бил замесен в трафик на наркотици.

„Градът вече не е същият“, казва Марвин, който от 20 години
продава зеленчуци на пазара в „Мьолан“. Дрогата подхранва
конфликта, добавя той.

В квартал „Мьолан“ живеят много имигранти, какъвто е и този
добре сложен търговец. Той пристигнал в Швеция от Ливан още като
дете, преди 40 години.

Макар самият да е имигрант, Марвин казва: „Допуснахме да
дойдат прекалено много хора. Трябват ни по-строги закони“.
Подобни изказвания са музика за ушите на шведските
крайнодесни популисти.

„Никога не е ставало въпрос за етнически произход, а за
класа. За класите обаче никой не говори“, казва Андреас
Шьонстрьом, заместник-кмет на Малмьо, отговарящ за околната
среда и сигурността.

Много от действащите в града 150 до 200 членове на
организираната престъпност са с чуждестранен произход, казва
политикът социалдемократ. „Не произходът обаче е причина за
престъпността. Основният фактор е, че хората в тези райони
живеят при лоши условия, отбелязва той.

Под „тези райони“ Шьонстрьом има предвид квартали като
„Софиелунд“ близо до „Мьолан“ и „Русенгорд“, където в края на
март беше застрелян 23-годишният мъж. От полицията казаха, че
убитият от „Русенгорд“ е станал очевидец на убийството на
16-годишно момче през януари.

„Предложихме му закрила, но той не пожела да ни сътрудничи –
може би защото се занимаваше с наркотици“, каза полицейският
говорител Ларс Фьощел.

Това е един от малкото случаи на стрелба, при които
полицията извърши арести, но случаят не е приключен.

Заместник-кметът Шьонстрьом смята, че градските власти си
имат работа с борба за надмощие, в която участват „много млади
мъже“, на средна възраст 22 години, след като преди две-три
години полицията вкара много главатари на организирани банди зад
решетките.
„Те разполагат с много оръжие“, каза той.

Повечето вкарани контрабандно в Швеция оръжия минават през
Малмьо, казва криминологът Герел.

Много от новопристигащите в Швеция също влизат в страната
през Малмьо. Годишно се сменя около една четвърт от населението
на така наречените проблемни квартали на града.

Хората се местят, веднага щом могат, казва Шьонстрьом.
„Бедността, социалните проблеми и престъпността в тези квартали
обаче остават“, допълва той.

Град Малмьо иска да промени това и започна специален проект
в „Софиелунд“ – един от 15-те района в страната, които според
полицията са особено проблемни. Някои чуждестранни медии
стигнаха дотам да ги наричат „забранени зони“.

Местният футболен клуб се опитва да прибира вечер бездомните
момчета от улиците, търси се сметка на собствениците на
занемарени сгради, а през деня екип на велосипеди почиства
квартала.

Жилищен блок, известен като свърталище на наркопласьори, е
оборудван с камери за видеонаблюдение.
„Виждаме, че хората остават в района“, казва ръководителят
на проекта Ялмар Фалк.

От друга страна, чувството на несигурност в Малмьо се
засилва.
Шьонстрьом подчертава, че никога досега равнището на
престъпността в Малмьо не е било толкова високо и се ядосва, че
заради стрелбите градът се сдобил с лоша слава на престъпен
център.

При все това хората в Малмьо вероятно биха се почувствали
по-добре, ако виновниците за неотдавнашните кръвопролития
попаднат зад решетките, казва Маркус Екберг, редактор на
новините във в. „Сюдсвенскан“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.