Смъртта на „Утрински весник“

Смъртта на „Утрински“ е тъжен край на един голям журналистически, издателски и културен проект. В своята агония вестникът следваше агонията на Македония като национална държавна идея. Това, че ще умре преди да умрем всички като общност, може би не е толкова лоша съдба за един вестник.

Няколко взаимно свързани фактора отредиха драматичния край на „Утрински“.

Първо – това е глобалната драма на печатните медии като
резултат на технологичните пробиви, т.е. развитието на новите
медии, но и в резултат на културните и социални размествания в
обществената стратификация.

Второ – това е всеобщата културна деградация на
македонското общество в политическия проект на ВМРО-ДПМНЕ. Като
част от концепцията за систематична историческа десубективизация
и национално обезглавяване на Македония. Като аспект на общата
кретенизация на нацията.

Трето – това е институционалната и правна деградация на
обществото и държавата, отново в режисура на ВМРО-ДПМНЕ.
Разрушаването на елементите на сигурността, безопасността,
истината и правосъдието.

Четвърто – това е унищожаването на ценностните ориентири на
обществото, т.е. моралната дезориентация, загубата на знаците
кое е добро и хубаво, а кое е лошо и грозно. Трябва ли да
повтарям – в изпълнение на смъртоносния оркестър на ВМРО-ДПМНЕ,
под диригентската палка на Никола Груевски и неговите спонсори.

Пето – разрушаването на редакционната структура и
културната, информационната и обществена мисия на вестника. За
тази работа не са без вина и много колеги, които преминаха през
вестника, но главен виновник е едно чудовище, което оставих в
отделна точка.

Шесто – Сърджан Керим, един невероятен тип, голяма подвижна
нула, облечена в хубави костюми и въоръжена с невероятна жажда
за пари, интриги, кариерни стъпки, без троха морални и експертни
основи, само въз основа на амбицията да има всичко на всяка
цена. Заемайки поста генерален мениджър на издателската къща
МПМ, този тип вкара „Утрински“ и всички други издания в
системата на МПМ в най-вулгарни корупционни връзки и отношения с
властта, променяйки влиянието на вестниците и моралния и
професионален интегритет на журналистите, заради имущественото
си и кариерно положение. На някой местен Нюрнбергски процес за
провала на Македония той би трябвало да бъде сред първите
четири-пет главни обвиняеми!

Аз съм един от основателите и първи главен и отговорен
редактор на вестника. Преди седемнадесет години въведохме в
Македония стандартите на рационалните и добре екипирани
редакции, а в естетически смисъл нормите на римската „Република“
и на най-хубавите европейски издания. В една невероятна вълна
на ентусиазъм, любов, знание и приятелство извършихме невероятен
подвиг, с който се гордея. За съжаление, това постижение се
оказа безпомощно пред историческия „шанс“ да направим от себе си
като хора, като журналисти и особено като македонци, глупаци.
Това е славната платформа не на Тирана, а на ВМРО-ДПМНЕ.

БТА

Свят