Може ли българинът да работи като японец, с тия работодатели? Първомайски откровения

Плакат, който се разпространява за Първи май из интернет.

Днес много често чуваме приказки, че българинът не работи, нo иска да получава много пари. Тоест освен мързелив, той е и алчен и ако не успее да си намери мечтаната високоплатена работа в някоя чужда фирма, заминава в зад граница, вместо да остане и кротко да се труди за пет-шестотин лева за някой местен бизнесмен.

Това прибавя към греховете народни и липсата на патриотизъм и чувство за дълг към родината. Чуват се гласове – да се забрани гласуването на българите зад граница и да се затворят границите за младите специалисти… Разбира се, най-сигурно е да се построи един концлагер, няма да е много скъпо,  и трудоспособното население (между 15 и 65 години) да бъде затворено вътре.
Интересно е, че само до преди век-век и половина този народ е писал и пял голям брой трудови народни песни. Те даже съставляват цикъл в народното творчество – има песни за оране, копане, жътва и т.н. все тежки трудови обязаности, които народът, когото сега наричат мързелив и алчен е възпявал.
Тези песни изразяват радостта на българина от труда. Тогава българинът освен че е работил и е празнувал, всички християнски празници, а те не са малко в календара. Зимите са били предимно неработни.

Във времето, когато нашенецът се радвал, че работи, животът в нашата географска ширина никак не е бил лек – говорим за турското робство: имало е отвличания, убийства, изнасилвания, зверства, като тези, които се случват в Сирия от армиите на „Ислямска държава“. Достатъчно е да си спомним Батак, Коривщица, Клисура, Стара Загора (по време на Руско-турската война).

От друга страна – границите са били отворени, както от 27 години насам. Хората са изпращали децата си зад граница да се изучат, отивали са „на гурбет“, бягали са от турски погроми. Някои са се връщали, други – не. В какво съотношение не е ясно, защото е не е имало Национален статистически институт, който да прави сметка.
Въпреки миграцията, към края на Руско-турската война у нас има 2 млн. население, с тази разлика, че сега демографската тенденция е отрицателна, а тогава е била положителна и за 25 години населението се е удвоило.

„Твърде много празници има,

коментира неотдавна един бизнесмен. Българинът не работи, а празнува. После искат заплати. При мен хората работят от понеделник до петък. Не давам други празници освен събота и неделя.“
Този работодател си мислеше, че служителите му, а в по-широк план и „народът“ работи малко, но трябва да работи повече. Въпросът е дали?
Освен стресът, до който в личен план води и преработването, то има и социални последици – създава безработица; хората нямат време за личен живот и за близките си, а това намалява броя на децата в семействата, т.нар раждаемост (според терминологията на НСИ). Не е ли по-добре хората да работят умерено?

Първомайска манифестация на КНСБ. Снимка: Булфото

После същият работодател, който изстисква хората като лимони, ще се жалва, че не може да си намери персонал, че след едно десетилетие няма да има работна ръка за предприятието му, затова ще иска затваряна на държавните граници. А е модерен човек. Семейството му живее зад граница, мисли се за демократ и патриот, твърди, че има десни политически възгледи.
Този човек, както и другите, които мислят като него, обаче забравя, че винаги, когато се отиде в едната крайност, другата показва рога.
Не на последно място, самият пресметлив бизнесмен, ако обърне аршина към себе си, ще види, че на ден не му се събират не повече от 3-4  часа работа и че почивките, които ползва многократно надхвърлят евентуалните официални празници, от които лишава служителите си.

И кой е алчният в този случай?

Работникът, който е принуден да напусне близките си и да си търси късмета по света, защото не може да се издържа със заплатата, която получава, или българският капиталист, който подкрепян от държавата и от безхаберието на институциите ще доведе страната до демографска катастрофа.

Българските работодатели и политици се възхищават от трудолюбието на японците, които работели по 10-12 часа. Те обаче забравят, че в Япония извънредния труд се отчита и заплаща, а у нас – нито едното, нито другото. В Япония има един термин „кароши“, което ще рече смърт от преработване. Според японските власти смъртните случаи, в резултат на преработване са самоубийство, инфаркт, инсулт. Те са причинени най-често от голям стрес. Имаше един случай през пролетта на 2016-та, който потресе цяла Япония. Става дума за трагичния жест на 24-годишната японка Мацури Такахаши, служител в рекламна агенция, която след дълги часове работа в офиса, скочи от прозорец на ведомственото общежитие. След инцидента, в Страната на изгряващото слънце, започна преосмисляне на съотношението между работно и свободно време. Работодателите подеха инициатива, да подканват служителите си да напускат офисите.

Всичко казано до тук звучи много екзотично и едва ли не – отвлечено за българските условия, където трудът е евтин и подценяван. Страната ни все още се рекламира с евтината и квалифицирана работна ръка пред чуждите инвеститори. У нас не се води сметка на инфарктите и инсултите, получени по време на работа или у дома, след натоварен работен ден. Никой не се трогна и от вълната от самоубийства, когато доведени до безизходица хора посегнаха на живота си, не виждайки изход. Наскоро статистиката отчете, че трудовите злополуки у нас спадали като бройка – но пропусна да спомене, че в замяна на това заведените трудови злополуки са все по тежки, свързани с трайно увреждане на работниците или със смъртта им.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.