Поколението на Макрон – млади лидери от ЕС се обединяват зад френския „Кенеди“

Ноа Баркин
Ройтерс

Еманюел Макрон. Снимка: от тв екрана

Ако Еманюел Макрон спечели балотажа на президентските избори във Франция в неделя, проевропейските либерали в ЕС ще открият най-накрая своя покровител. За центристите, които ближат рани след решението на британците отпреди година да напуснат Европейския съюз, 39-годишният политик ще бъде доблестният млад герой, сразил най-опасния популистки дракон от всички, водачката на Националния фронт Марин льо Пен.

От официална вечеря с младите ръководители на Белгия и Люксембург до размяна на откровено приятелски послания с бившия премиер на Италия Матео Ренци – Макрон вече си изгради обкръжение от единомишленици, готови да пропагандират идеи за по-тясна европейска интеграция във времена когато избирателите са изкушени от твърдолинейната десница и левица.

Тези млади лидери се самоопределят като нови лица, необременени от класовата война от миналия век между лявото и дясното. За да осъществят въжделенията си за вдъхване на нови сили на ЕС, те обаче ще се нуждаят да спечелят лидерите от старата школа, преди всичко германския канцлер Ангела Меркел.

Високопоставен представител на германските власти заяви, че младежкият ентусиазъм на Макрон може да придаде на Франция оптимизъм, подобен на този от времето на американския президент Кенеди. Наред с това обаче той вмъкна и една скептична бележка:
Берлин е „готов да разговаря за Европа“, но дискусията трябва да е за отговорността, както и за солидарността.“

Поколение Еразъм

Макрон обсъди плановете си за Европа на частна официална
вечеря през март в дома на известна личност от френския
телевизионен ефир, на която присъстваха 41-годишният белгийски
премиер Шарл Мишел и колегата му от Люксембург, 44-годишният
Ксавие Бетел.

„Това беше момент, в който споделихме своя ангажимент към
Европа“, каза Мишел пред Ройтерс за тази вечеря, която бе
държана в тайна, докато през април в публичното пространство не
изтече информация за нея. „В следващите месеци ще трябва да
рестартираме европейския проект и за тази цел ще са ни нужни
партньори.“

Тримата мъже са част от първото поколение европейски
политически ръководители, израснали с облагите от гражданството
на ЕС.

„Ние сме поколението Еразъм“, каза Мишел пред Ройтерс,
имайки предвид едноименната програма за образователен обмен, при
която студенти от университет в дадена страна могат да отидат
на обменни начала за период от време в университет в друга
държава.

Ако стане най-младият президент в историята на Франция,
Макрон ще тръгне по пътя на най-младия премиер в историята на
Италия Матео Ренци, който също зае поста си на 39 години, но
миналата година подаде оставка след загубен референдум за
конституционна реформа.

„Браво на Матео Ренци“, написа Макрон в Туитър миналата
седмица. „Ние ще променим Европа заедно с всички прогресивно
мислещи.“

Ренци след това отговори в Туитър: „Благодаря, уважаеми
Еманюел. Ние сме с теб.“

Официалната вечеря в Париж, състояла се по покана на Макрон
в дома на Стефан Берн, френски телевизионен водещ и приятел на
Бетел, показа, че новото поколение лидери не изпитва неудобство
да изостави формалностите на традиционната дипломация.

„Обстановката ставаше все по-неформална и неформална“, каза
човек, който е добре осведомен за вечерята. „Всички си размениха
телефонните номера. Постоянно си пишат съобщения.“

Ги Верхофстат, либерал и бивш белгийски премиер, преговарящ
по въпросите на излизането на Великобритания, и радетел за
по-нататъшна федерализация на ЕС, смята Макрон не просто за
съюзник, който иска да сложи край на старите привички на
препирни между държавите членки, но и за пример за това как
социалните мрежи променят правенето на политика – и вероятно и
политиката изобщо.

„Политическата дейност ще се промени изцяло“, каза Верхофстат.
Колкото и да ги окрили евентуалната победа на Макрон,
младите либерали обаче ще трябва да изкачат доста стръмен хълм,
преди да постигнат широк консенсус за по-тясна интеграция в ЕС.

Досегашният френски президент, чиято непопулярност достигна
историческо равнище, Франсоа Оланд, не успя да осъществи подобни
цели в Европа и е очевиден пример за това колко трудно ще бъде
за Макрон да убеди французите да го подкрепят.

Всички пътища за промяна на ЕС продължават да минават през
Берлин, където всякакви предложения ще бъдат посрещнати с
предпазливост дори и Меркел да загуби парламентарните избори
тази година от левоцентристкия си и проевропейски конкурент
Мартин Шулц. В Германия е налице широко схващане, че френският
бюджетен дефицит е заплаха за еврото.

Мишел, Бетел и 50-годишният либерал и премиер на Холандия
Марк Рюте излязоха с общо предложение за рамка на реформи в ЕС,
което да бъде обсъдено след излизането на Великобритания. То
предвижда по-ускорена интеграция на някои държави в една „Европа
на много скорости“. Германия дълго време показваше хладно
отношение към подобна идея, но в последно време Меркел даде
сигнали, че може и да я разгледа.

Някои представители от висшето ръководство на държавите от
Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург) се надяват на
възраждане на хармоничните френско-германски отношения. Те
виждат възможност за „голяма сделка“, в съответствие с която
бившият банкер Макрон в крайна сметка трябва да убеди Берлин, че
на Франция може да се вярва, че няма да допусне дефицитът й да
се раздуe прекомерно. В замяна Германия ще склони да се откаже
от съпротивата си срещу това да сподели част от дълговете на
други държави.

Човек, близък до Макрон, окачестви вечерята от 5 март като
частна среща между млади европейски реформатори единомишленици:
„Това бе част от усилията му за постигане на максимален
консенсус в Европа“.

„Има допирни точки“, каза той, като същевременно подчерта,
че Макрон няма да се самоограничава с подобни съюзи. „Те
подкрепят плановете на Макрон да се влее нов живот на
европейския проект, а той подкрепя посланието на страните от
Бенелюкс.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.