СофияПловдивВарнаБургасРусе

Макро стъпка за Франция, микро надежда за България

Иво Инджев

Разликата между победителя на президентските избори във Франция Еманюел Макрон и Бойко Борисов е от земята до небето в личностно и професионално отношение. И все пак…

Във Франция Макрон победи срещу лявото и дясното, идвайки от политическото небитие.

В България Борисов, който се появи направо от политическото подземие, в което беше част от обслужващия персонал, редовно бележи подобни победи, правейки се на десен от позициите на душевно ляв. По-точно угодниците го окачествяваха като десен (самият той предпочита да се определя просто като “най-големият демократ”).

Като нито ляв, нито десен Макрон получи марката “центрист”.

Борисов вече също заслужи тази малка корекция в етикета. Лепна му го “най-десният ляв” коментатор (както сам се определя ) Андрей Райчев. Макар повече да му приляга определението център-нападател.

Центристът Макрон се обяви за защитник на Европа.

Център-нападателят Борисов, който поздрави европейската му победа, от първия си ден на политик е боднал на политическия си ревер значката “европеец”.

За повече прилики, колкото и да са формални, не се сещам. Но всеки може да изброи разликите, които никак не са формални, а правят от двамата диаметрално противоположни персонажи от европейския политически ландшафт.

Видно е, че с изразената си радост от победата на центриста във Франция Борисов се присламчва към неговия центризъм, но същевременно не отронва дума за спечелената битка на французина срещу национализма. Защото в килията на обесения за въже не се говори, нали така…

Освен това Борисов е един от многото, направо е банален в България като политик, който върти мили очички на Путин. А Макрон му врътна шамар. Той беше изключението от колодата кандидат-президенти, което Путин не харесваше и взе, че победи.

Някой може ли да си представи нашият европеец, централен нападател срещу лявото и бранител на узурпираната дясна врата в българската политика да се опълчи на руските държавни медии, както направи Макрон?

Философската максима за истината, която се познава в сравнението, в случая звучи не като древногръцка мъдрост, а е част от съвременния български фарс. Или “фрас”. Или фар с един пазач на върха, който има навика да напуска поста си при бурно море.

Опасността да се се разбием в скалите на апатията при това положение си е наш проблем – щом не можем да избегнем завръщането на пазача, ще си носим последиците и ще търсим ориентири, като победата на Макрон, които да ни зарадват от чужбина.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.