СофияПловдивВарнаБургасРусе

Проф. Йостергард: ЕС е неуспешен опит да се продължи европейското величие, приключило 1945 г.

Стенопис в английския град Дувър изобразява работник, който изчегъртва една от звездите в Европейския съюз. Снимка: Читателка в „Шпигел онлайн“

Различията между Западна и Източна Европа са огромни. Само един пример – минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските помощи в Дания.

А на Европейския съюз не му достига воля, за да преодолее националните отлики и да използва силата си. Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с тежък махмурлук, пише историкът проф. Уфе Йостергард във водещия датски всекидневник Berlingske.

Ученият се занимава професионално с европейския проект и в момента пише книгата „Необединените щати Европа“.

Според Йостергард самият факт, че няма една обща европейска идентичност затруднява търсенето на общи решения на проблемите и кризите. Вместо това възникват конфликти.

В момента в ЕС действат четири различни кризи. Първата е тази на еврото, която в определена степен се породи от само себе си. След това дойде миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта за вземане на единни решения. Към тях трябва да добавим намесата на САЩ и Русия във вътрешните работи на Европа и накрая „Брекзит“.

Негативните нагласи към ЕС се дължат на няколко причини. Той тръгна от икономически съюз за търговия и производство на въглища и стомана. И всичко изглеждаше наред до въвеждането на свободно движение на работна ръка.

Тази революционна промяна първоначално засегна работните места за мъжете в Западна Европа между 20-40 години, после жените, появиха се и безработните чужденци, което доведе до това, че нелегалните имигранти се сдобиха със социални права.

Бежанската криза беше ударът, който разби тази изначално крехка система. Социалните конфликти се засилиха, а това доведе до небивал възход на национализма. В същото време опитите за регулиране на проблема от Брюксел водят до усещане за загуба на суверенитет в отделните държави-членки.

Стенопис в английския град Дувър изобразява работник, който изчегъртва една от звездите в Европейския съюз. Снимка: Читателка в „Шпигел онлайн“

На този фон изглежда много европейци имат нагласата, че сътрудничеството се осъществява не в тези области, в които трябва – силно внимание се отделя на дребните неща, а за важните – малко.

В миналото защитата на външните граници на ЕС беше оставено на относително слаби държави като Италия и Гърция. И сега логично проблемът с имигрантите трябва да се решава със затваряне на границите и строене на огради.

Големият проблем на ЕС е в това, че Брюксел говори от името на държава, каквато на практика не същества.

А след почти 50 години на тоталитаризъм, различията между Западна и Източна Европа остават огромни. Западът се провали в това да приобщи Изтока. Наивно се смяташе, че икономическите мерки и реформи ще са достатъчни. Така не успяхме да създадем истинска европейска общност.

И обичайно, когато премиерите на страните провеждат заседания в Европейския съвет, всеки от тях след приключването се обръща към собствената си национална общественост и казва, че е успял да спечели победа над своите колеги.

На този фон в един прекрасен ден Европа вероятно ще има обща идентичност и тя почти сигурно ще се появи в резултат на нейната слабост. Това ще стане, когато ЕС окончателно загуби своето място в света, а европейците изпълняват национални танци пред китайските туристи.

По всичко изглежда, че епохата на европейско величие, започнала през 1492 г., е приключила през 1945 година с Втората световна война. А Европейският съюз е само неуспешен опит да се удължи тази епоха.

Икономическата сила не е подкрепена от политическа. ЕС е „най-голямата икономика в света“, но решенията на неговите 500 милиона граждани имат все по-малко значение в глобален мащаб, докато влиянието на другите големи сили нараства.

От БГНЕС

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.