Хотел “България” е неделима част от цял архитектурен ансамбъл, който започва от ъгловата сграда на застрахователното дружество срещу Руската църква. Той ще бъде разрушен, за да се пръкне по средата му 10-етажен МОЛ. Снимка: Иван Бакалов

Казват, че София е единственият ничий град у нас. За по-старите софиянци картината е още по-мрачна, защото градската среда вече е напълно компрометирана от агресивното ново строителство и парвенюшкото незачитане на исторически сложилите се традиции, знаковите сгради и обществената памет. Поредният подобен случай, който мина метър покрай вниманието на кандидат кметовете, включително и на новия/стар софийски кмет, е с хотел “България”.

Три дни преди първия тур на местните избори компанията “Bt Development Services” (BtDS) реши да сътвори сензация, с която да спечели медиен терен за бъдещо огласяване на инвестиционните си планове. “Bt” е абревиатурата на “Балкантурист” и е дял от наследството на “Мултигруп”. А стряскащото събитие е решението да се преустрои софийският гранд хотел “България” в търговски и бизнес център, за което Агенцията за инвестиции връчи на фирмата сертификат за “Инвеститор първи клас ”. Обявената е сума на проекта от 82 млн. лева, което видимо очарова както репортерките, така и държавните чиновници от агенцията.

PR служителките на новопременения с английско име “Балкантурист” показаха балканско владеене на материята с прочита си на обществените настроения в София и придаденото преувеличено внимание към местните избори. Те решиха хитро да впишат сделката в сянката на изборите, да скрият събитието в периферията на общественото внимание. Така тестваха вниманието на гражданите и ведомствата чрез опит за подмяна на историческа сграда в самото сърце на града.

Фасадата на хотел “България”. Проектът предвижда цялостното й премахване, също и разрушаване на вътрешното пространство. На мястото ще се пръкне 10-етажен МОЛ с фасада-имитация на нещо старо и наподобяваща стил сецесион. Подобни проекти по света се определят като архитектурен кич. Снимка: Иван Бакалов

За модел им послужи досегашният опит с редица разрушени стари сгради по улиците “Гурко”, “Московска”, “Шипка” и др., несрещнал сериозен обществен отпор. Но забравиха, че тази индеферентност се разчупи при опита за строеж на бизнес център в тревните площи край Руската църква, както и при първоначалните опити (а те продължават!) да се превърне къщата “Яблански” (бивше посолство на Китайската народна република) в невзрачен многоетажен билдинг - точно срещу Софийския университет. А гражданската чувствителност на софиянци бе допълнително възбудена от видимото разминаване между обещанията на кандидатите кметове и реалната картина в града. Което седмица по-късно доведе и до първата публична акция срещу проекта на “BtDS” - острото протестно писмо на Съюза на архитектите в България до президента, премиера, министрите на регионалното развитие и благоустройството, и този на културата, новоизбрания стар кмет, до ръководството на фирмата “BtDS” и до всички медии. Противостоенето срещу намерението на “BtDS” вече набира сила в ширина и дълбочина (б. р. - виж тук подписка в защита на хотел “България” и електронен бюлетин за противодействие при евентуално начало на строителството).

По реда на събитията картината изглежда така:

Комплексът “България” е от популярния през 30-те г. тип “доходно здание”, в което частния и обществения интерес са задоволени в приблизително еднаква степен. Подобни нему са кинотеатър “Балкан” (днес “Младежки театър”), хотел “Славянска беседа” с прилежащия й театър “Сълза и смях” и др.

Ъгловата сграда на бул. “Цар Освободител” до хотел “България” е пример за цивилизована реконструкция. Надстроена е умерено и без да се разваля стилът на сградата с ненатрапващи се стъклени конструкции. Фасадата е запазена напълно. В дясно от тази сграда е старият хотел “България”, който още е запазен, с фасада в същия стил. Снимка: Иван Бакалов

Теренът между бул. “Цар Освободител” (”Руски”) и улиците “Бенковски”, “Аксаков” и “Левски” (днес “Дякон Игнатий”) е поделена собственост между голямото застрахователно дружество “България” и Училищното настоятелство при община Сливен. Строителството му започва през 1934 г. и завършва с откриването на концертната зала “България” през 1937 г. Проектът е направен от Станчо Белковски, който работи в архитектурното бюро на Иван Данчов. Общата застроена площ е 4200 кв. м., а отделно от това има ресторант градина. Концертната зала е с орган и стенописи от Д. Сотиров и Н. Кожухаров. Чудесното решение на арх. Белковски впечатлява кмета на София инж. Иван Иванов, което води до възлагането на допълнителна задача: да облицова с камък съседната импозантна сграда на застрахователното дружество, днес ДЗИ, (арх. Фингов, Ничев и Апостолов) и хотел “Империал” (арх. К. Маричков), днес в съседство с президентството.

Проектантът е предвиждал при подходящ случай да доразвие идеята си в пространството, за да изведе зала “България” с фасада към площад “Александър І” и Двореца. Но голямата англоамериканска бомбардировка на 10 януари 1944 г., епизод от операцията “Приливна вълна” (с четиримоторните летящи крепости В-17 и В-24 Liberator), стоварва масивен удар върху комплекса, а залата изгаря.

Скица на бъдещия билдинг, разпространена в медиите от ахритекта и инвеститора. Скицата прикрива реалността - а тя е, че новата сграда ще представлява имитация на стара сграда, подобно на “Гранд хотел София” (виж снимките по-долу). На рисунката се вижда нещо в стар стил, наподобяващо съседните сгради. Новопостроена сграда с такъв вид по света се определя като архитектурен кич. Скицата противоречи на уверенията на инвеститорите, че ще съхранят архитектурния облик на съществуващата сграда. Първоначалните информации на инвеститорите бяха за търговски център, които след реакциите в обществото бяха променени на “културен и делови център”. Илюстрация: сайт на арх. Павел Иванов

Възстановена е през 1947 г., макар и не в цялостен вид. От този момент структурната цялост на типа “доходно здание” е грубо нарушена, комплексът е разделен на отделни парчета и даден за ръководство и администриране на различни ведомства в социалистическа България. След това сегашната зала “България” е реставрирана неколкократно, през 70-те г. е монтиран орган, а за последен път ремонтни работи са правени през 1988 г. Но никога не получава своя завършен първоначален образ. Въпреки това високата архитектурна и културна стойност на комплекса “България” е оценена по достойнство, поради което през 1976 г. (бр. 40 на Държавен вестник) той е обявен за паметник на културата с национално значение.

През 90-те г., в апогея на своето краткотрайно финансово могъщество, шефът на “Мултигруп” Илия Павлов закупи предприятието “Балкантурист” и най-апетитните му имоти: хотел “България” в София, хотел “Велико Търново” в старата столица, хотел “Рила” в Боровец, хотел “Варна” (б. р. - “шведския”) край морето и др. Приживе той направи нов ремонт на “България” и легитимира никому неизвестния италиански дизайнер Раймондо Флакомио, който доста безпардонно разруши част от елегантните вътрешни пространства на арх. Белковски. След убийството на Илия Павлов хотелът западна, а в последните две години бе затворен, бирхалето престана да съществува (говореше се, че ще става казино), а ресторантът се даваше под наем само за “светски” сбирки на новопровъзгласения от медиите и обгрижван от тях “елит”. Докато дойде изненадата от 26 октомври 2007 г. с обявяването на солиден инвестиционен план.

Кафене “България” е историческо. Всички писатели и творци от 30-те години до времето на социализма се събират тук. Характерно за заведението е просторното помещение, каквито има малко в София. Атмосферата му беше ликвидирана от италиански архитект, поканен от собствениците от “Мултигруп” да го реконстуира. Снимка: Иван Бакалов

Съгласно идейния проект хотел “България” трябва да се превърне в търговски и бизнес център с обща застроена площ от 33 000 кв. м. Внимание! Това са 20 хил. кв. метра повече от сегашната площ, предвидени основно за търговски цели, офиси, подземни гаражи, луксозни апартаменти в мансардната надстройка. Което означава сериозно навлизане в съществуващите обеми, вдигане на още няколко етажа, застрояване на ресторант градината, фасадиране на западния калкан и сериозно нарушаване на исторически сложилата се градска тъкан. Като иронично намигане към парвенюшкия проект, в съседство съжителстват непокътнатият стар хотел “България” и чудесно надстроената сграда на БНП “Париба” (бивша на “Главпроект”). В “Главпроект”, впрочем, някога е работил и арх. Павел Иванов - автор на проекта за съсипията на хотел “България” - който от години живее в САЩ. Известна е притегателната сила на САЩ за Илия Павлов и особено за неговата съпруга, може да се предположи как фирмата “BtDS” се е свързала с арх. Иванов.

Справката в сайта на архитекта в Интернет показва равнище на провинциален американски проектант, моментално представен от някои български медии като “световно известен” - с проекти в триъгълника Кувейт, Казахстан и САЩ. Проектите му показват сръчно занаятчийство, но говорят и за липса на опит в сложна и представителна градска тъкан, каквато е тази на бул. “Руски”.

“Гранд хотел София” беше започнат по времето на кмета Янчулев. Той събори с взрив старата градска библиотека, която е била първото кметство на София. Кметът тогава даде големи обещания, че фасадата ще се запази. Обявени бяха намерения на инвеститора за бизнес сграда. Накрая беше построен хотел, в който не е останало нищо от старата сграда. Ясно се вижда контрастът със сградата вляво до Народния театър. В западноевропейските градове общините се стремят да запазят старата градска част. Тук - да ги продадат на инвеститори, от което мирише на корупция. Снимка: Иван Бакалов

Както и за слабо познаване на доминиращите европейски тенденции в архитектурата през 30-те г., представител на която - модернизма на “Баухаус” - се явява комплексът “България”. В добавка - арх. Иванов показва с идейния си проект, че нехае за достойнствата в решението на своя предшественик и грубо нарушава не само силуета, но и структурата на споменатото вече каре.

Отделен въпрос е емоционалната памет на града, свързана в еднаква степен с хотела, залата и ресторантския тракт на комплекса “България”. Той е построен на мястото на някогашното, появило се веднага след Първата световна война заведение “Алказар”, което е приютявало целия политически, бизнес и артистичен елит на страната. Справка – мемоарната книга на писателя Константин Константинов “Път през годините”, юбилейния столичен сборник на Евгения Марс, теченията на общинското списание “Сердика” и др. Широко разпространяваните легенди за събореното през 70-те г. кафене “Цар Освободител”, като обиталище на интелектуалния каймак на обществото, се дължат на прочутия колективен шарж на карикатуриста Александър Добринов и запечатаните в него видни личности. Но истината е, че то дава приют само на някои от тях, а след откриването на “България” кафенето му автоматично привлича клиентелата на “Цар Освободител”. По това време София, енергично и умно изграждана от инж. Иван Иванов, гальовно е наричана “малкия Брюксел” и е оживен център на културния живот. Поради което в комплекса “България” откриваме присъствиетно на оперната прима Тоти дал Монте (1938), на световноизвестния диригент Бруно Валтер (1938), на кинозвездите Евелин Холт и Хари Бор (1939), на оркестъра на Хелмут Захариас (1939) и др. Отделно от това бомбардировката над комплекса от 10 януари 1944 г. по мистичен начин спасява живота на пианиста и композитор Димитър Ненов, сравняван по значимост с Панчо Владигеров. Чувайки по радиото за горящата концертна зала “България”, той на бегом се втурва да види пораженията и в същото време бомбите разрушават неговия дом. Но темата за емоционалната и културна памет на София никак (!) не интересува днешните инвеститори, общинската управа на града и политиците, което се вижда и от предизборните платформи на кандидат кметовете.

“Гранд хотел София” не е запазил нищо от някогашната историческа сграда - градската библиотека, която е била първото кметство на София. Силуетът на фасадата до 3-ия етаж наподобява старата градска библиотека, но най-общо. Фасадата се различава значително, а етажността е много по-голяма. Снимка: Иван Бакалов

Пресконференцията на Съюза на архитектите в България изведе на преден план куп закононарушения, през които се е промъкнала “BtDS” и е получила сертификат от Агенцията по приватизация. Първият вече споменат е Законът за паметниците на културата, за който новия председател на САБ арх. Спиридон Ганев точно вметна, че между понятията “културно наследство” и “паметник на културата” съществува разлика в юридическия статут. По тази посока следва и изявлението на арх. Угринов, директор на Института за паметници на културата, че при тях не е постъпвал за съгласуване никакъв проект на хотел “България”. Същото потвърди и председателят на българския клон на международната организация ДОКОМОМО (за опазване на културните забележителности на ХХ век) проф. арх. Константин Бояджиев. Главният архитект на София Петър Диков, който бе в “дипломатически отпуск” за двата тура на изборите, е заявил в частен разговор с арх. Спиридон Ганев, че при него не е постъпвало никакво искане за подобен проект. И накрая – дъщерята на арх. Белковски, наследила от баща си професията, не е питана за авторските права, чийто носител е тя.

След казаното и твърдо заявената позиция на архитектурната гилдия, но и на гражданството, да не се допусне с комплекса “България” да стане това, което се случи на хотел “Сердика” и прилежащия му киносалон, “BtDS” светкавично мина в защита. Този път под сурдинка фирмата смънка, че процедурата е в много ранна фаза, че има само инвестиционни намерения, но не и готов проект, че се издирват оригиналните архитектурни и конструктивни планове на “България”, за да се съобразят с тях и т. н. Но закъснялата й контраакция вече не може да коригира убеждението, изразено най-точно от арх. Бояджиев. А именно, че “високите равнища на българския бизнес се компрометират чрез подобни, прибързани и неконсултирани с компетентните организации намерения”. При това трябва да стане ясно, че нито архитектурната гилдия, нито гражданството имат нещо против инвестиционните намерения на крупния бизнес, стига те коректно и навременно да бъдат синхронизирани с наистина компетентните институции. Точно за това съществуват сериозни съмнения, като знаем за решението недвижимите имоти да бъдат изключени от секторите, стимулирани от държавата. Срокът изтече на 31 август 2007 г., бързешком и успешно атакуван от “BtDS”, от представляваната чрез Асен Агов британска група “JHP Group” с проекта “Търговски център запад” и други, за които тепърва ще научаваме.

Стара сграда на чешкия арх. Колар на ул. “Шипка” беше превърната в хотел. В случая фасадата е запазена, а нагоре са вдигнати още 3 етажа със стъклена фасада. Дори тази промяна на старите сгради в някои европейски градове се смята за недопустима. Снимка: Иван Бакалов

В момента в София тече акция за събиране на подписи срещу нескопосаните опити на “BtDS” да ликвидира хотелския комплекс “България”. На всеки подписал се, на всеки с намерение да го стори, на кмета ББ и на чиновниците от Агенцията за инвестиции трябва да се припомни, че градът - това е колективната воля на неговите обитатели. Преди три десетилетия в Париж подобен частник заяви намерението си да събори прочутата концертна зала “Олимпия” и да вдигне на нейно място бизнес сграда. Тогава общественото мнение бе защитено по най-достоен начин от министъра на културата Жак Ланг, който обяви “Олимпия” за паметник на културата и по този начин охлади инвеститорските амбиции на собствениците. Очевидно във Франция законите се спазват!

Нещо подобно се случи и през 70-те г. в София, когато Пенчо Кубадински обяви международен конкурс за паметник на хан Аспарух. За терен бе избрана градината на Националната художествена галерия, а сградата на самата галерия (бившия Дворец) трябваше да бъде напълно разрушена, за да могат сянката на Аспарух и мумията на Георги Димитров да си кореспондират директно. Разумът все пак надделя и проектът остана в архивите.

И още един случай като предупреждение към софийските артисти, интелектуалци, академични среди и дори политиците. Също така преди три десетилетия невеж чиновник от кметството във Виена нарежда събарянето на “Дом Витгенщайн”. По една случайност известен архитект се разхожда със съпругата си в квартала и вижда вече озъбените срещу оградата булдозери. За броени часове той алармира всичките си познати от културния елит на австрийската столица, които бързо пристигат на място, затварят се в “Дом Витгенщайн” и обявяват гражданско неподчинение. Кметството е принудено да признае грешката си, но за да не падне по гръб обявява имота за продан. И тогава, представете си(!), се намират умни и прозорливи български дипломати, които убеждават Людмила Живкова в ползата от сделката. И до днес “Дом Витгенщайн” е собственост на България!

Може ли някой да си представи българските ментори в културата (Светлин Русев, Любомир Левчев, Антон Дончев, Вежди Рашидов, Недялко Йорданов, Дончо Цончев и още шепа народ, избрани от медиите да представляват нацията) като група, обявила гражданско неподчинение в защита на хотел “България” и барикадирала се в него?

(Още един коментар по темата - тук)