СофияПловдивВарнаБургасРусе

Може ли Хасан Рохани – човекът на Ислямска революция, да отвори Иран към Запада?

Асошиейтед прес

Хасан Рохани. Снимка: от тв екрана

Като ръководител на преговорния екип по ядреното досие на Иран Хасан Рохани си спечели прякора „шейхът дипломат“, когато
през 2004 г. бе постигнато споразумение, по силата на което Ислямската република прекрати изцяло обогатяването на уран.

Повече от 10 години по-късно Рохани става президентът, който ще сключи сделка със западните сили отново за ограничаване на ядрената програма на Иран. И така отново ще покаже как прагматизмът на един духовник постепенно го обвързва със Запада.

Обаче спорната ядрена програма на Иран представлява само част от идентичността на 68-годишния мъж, който в събота убедително спечели втори мандат. Той се противопостави на властването на шаха на Иран и като член на обкръжението на основателя на Ислямската република Рухола Хомейни заемаше важни постове в областта на отбраната по време на продължителната война с Ирак през 80-те години и вероятно е работил в комисия, която е набелязвала живеещи в чужбина опоненти на правителството, които да бъдат убити.

Въпреки че отваря Иран към света, Рохани си остава твърдо
елемент от неговата малка, управлявана от духовниците властова
структура. И макар да не обещава мащабни промени, той все повече
критикува хардлайнерите, при което ловко балансира между
съперничещите си сили в Иран. „Аз казах, че е добре за
центрофугите да действат, но е също така важно и страната да
действа и колелата на промишлеността да се въртят“, каза Рохани
по време на първата си президентска кампания през 2013 г.

Роден на 12 ноември 1948 г., Рохани израства в Сорхе, градче
град в северната иранска провинция Семнан. Баща му, който
издържа шиитското семейство с печалбата от малък магазин за
подправки, е един от първите в града, извършил хадж – религиозно
поклонение в светите места в Саудитска Арабия, което всеки
физически здрав мюсюлманин трябва да направи веднъж в живота си.

Рохани влиза в духовно училище и скоро попада под влиянието
на Хомейни. На 16-годишна възраст става говорител на емигриралия
духовник. После е студент по право в Техеранския университет и
живее известно време в Лондон, преди да се върне в Иран, който
вече е обхванат от Ислямската революция на Хомейни. Скоро след
това Рохани заема различни постове в новото ислямско управление,
вкл. като депутат, реорганизатор на армията и надзорник на
държавните електронни медии, които са важен рупор на Хомейни.

Когато през 80-те години започва войната с Ирак, Рохани
заема няколко поста в областта на отбраната, сред които командир
на иранското Командване на противовъздушната отбрана. После
става член на Върховния съвет за национална сигурност –
влиятелен орган, който надзирава отбраната и сигурността и се
отчита пряко пред върховния духовен водач Али Хаменей. Служи и
като съветник по националната сигурност на тогавашния президент
Акбар Хашеми Рафсанджани, на чийто реалистичен подход към света
Рохани впоследствие ще подражава.

Правозащитни групи твърдят, че през този период Рохани е
членувал в извънконституционна комисия, която е планирала
убийства на опоненти и заточеници в чужбина. Смята се също, че
през това време Рохани е казал пред ирански вестник, че страната
„няма да се поколебае да унищожи дейността на
контрареволюционните групи в чужбина“. Рохани не реагира на тези
обвинения.

През 2002 г., след като тогавашният президент на САЩ Джордж
У. Буш нарече Иран „ос на злото“, иранската група в изгнание
„Муджахидин Халк“ /Муджахидините на народа/ разкри подробности
за иранската ядрена програма. Скоро след това Рохани стана
главен ядрен преговарящ на Иран и постигна споразумение с
европейските държави да прекъсне обогатяването на уран.

Но избирането на хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад за
президент прати тези преговори в хаос. След остри спорове с
Ахмадинеджад Рохани подаде оставка като преговарящ. Ахмадинеджад
поднови програмата, което доведе до поредица осакатяващи
международни санкции.

След като властите не позволиха на Рафсанджани да се
кандидатира за президент през 2013 г., Рохани стана негов
знаменосец. Той изтръгна победа на първия тур и пое поста в
благоприятен момент, когато президентът на САЩ Барак Обама бе
дал преди това разрешение за тайни разговори в Оман с ирански
представители, за да се разбере дали са възможни преговори.

Рохани се възползва от тази възможност. През септември 2013
г. той и Обама разговаряха по телефона – първият контакт на
най-високо равнище между двете страни след превземането на
посолството на САЩ в Техеран през 1979 г. и заложническата
криза. През 2015 г. сделката със световните сили бе сключена. В
реч пред ООН същата година Рохани каза, че разглежда това
споразумение „не като финална цел, а като развитие, което може и
трябва да бъде основа за предстоящи по-нататъшни постижения“.

Ядрената сделка позволи на „Еърбъс“ и корпорацията „Боинг“ в
Чикаго да подпишат многомилиардни сделки за доставка на
самолети и върна иранския петрол на много от пазарите. Но
слабата иранска икономика и високата безработица останаха на
същото равнище отчасти заради страховете на чуждестранните фирми
да навлязат в Иран.

Междувременно хардлайнерите и Революционната гвардия
продължиха да арестуват хора с двойно гражданство, а също творци
и журналисти в кампания срещу инакомислещи. Гвардията изстреля
балистични ракети, на две от които бе изписано на иврит: „Израел
трябва да бъде унищожен“.

По време на кампанията си за преизбиране Рохани започна да
критикува хардлайнерите по-остро, отколкото го правеше през
първия си четиригодишен мандат. На неговите митинги имаше хора,
скандиращи в подкрепа за задържаните лидери на Зеленото движение
от 2009 г., което се обяви против спорното преизбиране на
Ахмадинеджад през 2009 година. Освобождаването на тези хора бе
обещание на Рохани от първата му кампания, но то остана
неизпълнено.

Прагматизмът отдавна е начин на живот за Рохани. Той е
служил редовна военна служба по времето на шаха, въпреки че е
бил негов противник. Освен това разказва в мемоарите си, че на
18-годишна възраст се е промъкнал в Ирак, за да се срещне с
изгнаника Хомейни. Трафикант поискал от него да не привлича
внимание и да свали тюрбана си – нещо, което други духовници
биха отказали. Рохани не се поколебал да го свали. „Пристигнахме
благополучно и това беше от значение“, припомня си Хасан
Рохани.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.