СофияПловдивВарнаБургасРусе

Израел отбелязва 50 години от обединението на Ерусалим, градът обаче изпитва трудности

Ройтерс

След нападение с нож в Ерусалим. Снимка: от тв екрана

Половин век след като Израел превзема Източен Ерусалим, свещеният град е дълбоко разделен по политическа, религиозна и етническа линия – и среща трудности в справянето си с мрачните икономически реалности.

Макар да е бил смятан за ценна придобивка, за която хилядолетия наред са водени войни, това е един от най-бедните от всички райони под израелски контрол. Около 45 процента от близо 900-хилядното население на Ерусалим живее под прага на бедност при 20 процента на национално равнище за Израел.

Най-бедните социални групи в Ерусалим са и най-бързо увеличаващите се: ултраортодоксалните евреи – харедимите, които съставляват една пета от населението, и палестинците, които са повече от една трета.

Много от младите, светски настроени и образовани еврейски жители, избират да напуснат града, тъй като се чувстват отблъснати от религиозната атмосфера и високата цена на живота, заяви Ерусалимският институт за политически изследвания.

След войната от 1967 г. Израел анексира арабската източна част на града, обединявайки я по този начин с еврейския западен сектор и така получава, както гласи израелската гледна точка за Ерусалим, своята неделима и изконна столица.

Палестинците в източните райони се оплакват, че са със статут на втора категория и че са пренебрегнати от страна на официалните власти.

„Ерусалим е град, изправен пред съществени
предизвикателства в икономически план, и донякъде това се дължи
на самото население, което живее там“, каза Наоми Хаусман,
преподавател по икономика в Еврейския университет.

Тази седмица Израел отбелязва 50-годишнината от
превземането на Източен Ерусалим. Претенциите му към целия град
като негова неделима столица не са признати в международен план.

Палестинците искат Източен Ерусалим за столица на своята
държава, която те се стремят да създадат върху териториите на
окупирания Западен бряг и ивицата Газа.

Около 80 процента от палестинците в Ерусалим и около
половината от харедимите живеят под прага на бедност.
Мъжете харедими обикновено се посвещават на религиозни
изследвания, а делът на работещите палестинки е съвсем нисък.

Само 58 процента от ерусалимските евреи имат работа –
при равнище на заетост в национален план от 64 процента, а от
палестинското население заетите са само 40 процента, сочат
данните на Централната статистическа служба на Израел.

Според същия източник на информация всяка година
Ерусалим напускат с около 8000 души повече, отколкото се
заселват в него, като в голямата си част потокът от изселващи се
е съставен от млади евреи, които са недоволни от високата цена
на живота и липсата на възможности за работа.

Илана Бутримовиц се преместила от Сан Франциско в
Ерусалим, но останала там само година.

„Чувствам се по-свободна в Тел Авив, да не говорим за
нощния живот и плажа“, каза 30-годишната жена, по професия
готвач. „Атмосферата е по-добра и има повече възможности за
работа за младите хора.“

Маршрутът на трамваите в Ерусалим минава през
контрастиращите една с друга зони на града – покрай кварталите
на харедимите, където по павираните улици обикалят мъже в черни
одежди, покрай кафенетата и кръчмите в центъра, а след това
покрай обградения от стена Стар град, и накрая стига до
простиращ се на огромна площ нов бизнес квартал.

„Това е град, в който всички знаят как да живеят заедно
така, че в ежедневието да има баланс. Очевидно, има и
разделение, като най-голямото е това между източната и западната
част“, заяви Хаусман.

Според Ерусалимския институт за политически изследвания
палестинските мъже често пъти работят на длъжности, които са на
дъното на стълбицата на трудовия пазар.

„Това е задънена улица за нас“, каза Хусам, 28-годишен
палестински адвокат в Източен Ерусалим. „Чисто и просто, нямаме
същите възможности като израелците.“

Израелските фирми често не искат да наемат араби, каза
Хусам, като някои професии са недостъпни за палестинците в
Ерусалим, които нямат пълноправно израелско гражданство, а са
със статут на „постоянно пребиваващи“.

За определени длъжности в обществения сектор е нужно
пълноправно гражданство, а някои работодатели искат работниците
им да са служили в израелската армия.

„Това изпълва човек с отчаяние, гняв и недоволство“,
каза Хусам, добавяйки, че възнамерява да замине за Европа.

Данъците за жителите и бизнеса в града са едни от
най-високите в Израел, което означава, че тези от местните
граждани, които изкарват повече, подпомагат по-бедните.

„При такова презразпределение на благата в даден град,
може да се получи така, че той да привлича все повече и повече
безработни и нискоквалифицирани хора, докато в един момент не
попадне в капана на бедността“, заяви Хаусман.

Мая Чошен, старши изследовател в Ерусалимския институт
за политически изследвания, каза, че израелските власти в крайна
сметка признали необходимостта да се намесят.

От 2016 г. те отделят по почти милиард шекела (около 250
долара) за финансирането на петгодишен план за подобряване на
бизнес средата и разширяване на възможностите за туризъм. Една
от заложените цели е да се подкрепи секторът на високите
технологии в града и да се привлекат повече стартиращи компании.

„Опитват се да привлекат по-квалифицирано население,
инженери, хора от средната класа, за да се постигне равновесие с
по-уязвимите групи от населението на Ерусалим“, каза Цах Берки,
вицепрезидент на компанията „Дън енд Брадстрийт Израел“.

По данни на Ерусалимския институт за политически
изследвания между 2012 и 2015 г. инвестициите във високи
технологии в Ерусалим са се увеличили повече от четири пъти,
достигайки 243 милиона долара. Палестинците от Източен Ерусалим
казват, че не са видели почти нищо от тези придобивки.

„Това просто е извън радара на жителите на Източен
Ерусалим“, каза Нисрин Алян, ръководител на Програмата за
Ерусалим на организацията „Асоциация за граждански права в
Израел“.

„В Източен Ерусалим надали има училище, в което изобщо
да се преподават информационни технологии. Като локации
компаниите са недостъпни, а повечето от жителите на Източен
Ерусалим дори не знаят иврит.“ Броят на отпадащите от училище в
гимназиалния курс е 30 процента.
Само 10 процента от общинския бюджет отива за Източен
Ерусалим, каза Алян.

Кметът на града, бившият предприемач от сектора на
високите технологии Нир Баркат, не оспорва, че има огромни
разлики между западната и източната част. Но по думите му това
се дължи на недостиг на средства и прекомерни бюрократични
регулации, датиращи още от времето когато Изтокът е бил под
йорданско управление.

„Тук не става дума за политика, става дума за лошо
управление, но ние наваксваме“, каза той пред Ройтерс.
Юсеф Караин, 73-годишен бръснар от Източен Ерусалим, си
спомня деня, в който избухва войната от 1967 г. Петдесет години
по-късно той не вижда особени шансове за подобрение на
перспективите за палестинците. „Когато си окупиран, на какво да
се надяваш?“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.