www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 25 юли 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Едно историческо пиянство на англичаните и …българският опит

27 Май 2017

 

Гравюрите “Улицата на бирата” и “Улицата на джина” на Уилям Хогарт., 1751 г.

Художникът Уилиям Хогарт е оставил забележителни гравюри от един исторически период във Великобритания, известен като „Джин лудост”. Тогава пияни хора са се търкаляли навсякъде по лондонските улици, а в града имало повече от 15 000 питиепродавници, където се е разливал джин, произведен от нискокачествен алкохол. Пиянството се превърнало в такъв проблем, че след няколко десетилетия парламентът приел специални закони да го ограничи. В този период на лондончанин се падало средно по литър на седмица – такива количества се продавали.

Джинът превзел Великобритания в края на XVII век. Престижният концентрат по това време е френско бренди, дестилат от вино, с аромат, вкус, но и висока цена. Пиели го само по-заможните и аристокрацията. Шотландското и ирландското уиски си го пиели предимно в родината. Славата му се разпростира по света чак към края на XIX век, когато филоксерата започва да унищожава лозята в Европа.

Към края на XVII век простолюдието на Острова пиело предимно бира. И изведнъж тогава нахлул евтин концентрат – джин – от Холандия. Джинът е „изобретен” в Холандия, или поне там започва масовото му производство. Там за медицински цели експериментирали да дестилират повторно спирт от зърно, малц или бира, като добавят хвойна, кориандър, анасон, ким. Полученият високоалкохолен концентрат съдържал силен аромат и имал лечебни свойства за някои болести.

Дестилатът с хвойна се харесал особено заради аромата си и по-неутралния вкус. Така джинът, произведен с евтин спирт, дошъл на Острова. Към края на XVII век Великобритания ограничила вноса на джин от Холандия с мита и поощрила местното производство. Англия била залята от дестилационни. Джинът почнал да се лее под път и над път.

Тогавашното общество и наука не са стигнали още до идеята, че алкохолът е вреден и хората масово се напивали. Майки се търкаляли пияни с малките си деца, дори майки кърмачки се напивали и кърмели пеленачетата си. Престъпността рязко скочила.
Точно този период от историята на Великобритания е изобразил Уилиям Хогарт в гравюрата си „Улицата на джина”, 1751 г. Същата година рисува още една гравюра, „Улицата на бирата”, с подобен сюжет, като сравнение. На улицата на джина се търкалят пияни, на улицата на бирата само пият развеселени.

Същата година – 1751 г. – в която Хогарт рисува тези две гравюри, парламентът на Великобритания приема „Закон за джина”. Той е провокиран от продължителното масово пиянство и повишена престъпност. Със закона се ограничава правото на дестилационните да продават джин на нелицензирани търговци, налагат се нови такси и повечето малки питиепродавници и дребни търговци хлопват кепенците.

Всъщност Законът за джина поправя няколко по-стари закона за алкохола от 1729 и 1736 г., които са се опитвали да регулират. Те налагат такси и вдигат цената на джина, а това довежда до бунтове сред простолюдието. Започва масово нелегално производство на нискокачествен джин, който често е и отровен. Но законът от 1751 г. има ефект. Пиенето рязко намалява.
(Нещо подобно прави и Маргарет Тачър като идва на власт през 1979 г., само че с кампания против концентратите и така поощрява консумация на нискоалкохолни напитки, с което отваря пътя на българското вино и то става популярно на Острова в продължение на десетилетие).

Темата за пиянството занимава Хогарт и той рисува още няколко картини с подобни сюжети.
Сегашното положение в България леко напомня периода на „Джин лудост” във Великобритания. Концентрати се продават под път и над път, по павилиони, автобусни спирки, навсякъде, денем и нощем. Масово се произвежда нелегално концентрат и т. н.

Как се почерпихме на Задушница в църквата…

Селото ни е останало няма и 20 души през зимата. Църквата се отваря само за погребение, поп идва да служи от друго село.
В събота беше топло и се събрахме 5-6 души да почетем мъртвите на Задушница. Баба Славка държи ключа от църквата, дойде, отключи я.
Влязохме, запалихме по свещичка. Прекръстихме се, както е редът, извадихме винцето, наляхме по чаша за Бог да прости.
Па после седнахме вътре на една маса, хлебец, житце, извадиха сланинка. Винцето ни сгря.

Вдигахме чаши за Бог да прости.
По едно време бай Ганчо взе да вика „Наздраве!” Баба Славка го смъмри – „Не се вика „наздраве” на Задушница!” Той махна с ръка – „Да, де, Бог да прости!” и обърна чашката. Ама като обърна още една, пак вика „Наздраве!”. И бай Васил и той викна „Наздраве!”. Зачервиха бузите.
„Ей, Господ гледа”, рече някой. „Па, какво, нека си гледа…”, вика бай Ганчо. „Нищо лошо не правим”, казва след него бай Васил.
Изпихме винцето, почетохме покойниците и отидохме да си допиваме по къщите.
Бог да прости.
(Разказано от 72-годишния бай Георги от село на час път от София. Името е спестено по богоугодни причини)

Дневният режим на бай Георги:

– Сутрин пия една мастичка за корема.
По-късно пия 1-2 чаши винце за сърцето.
На обяд – една бира за бъбреците.
После дремна.
Привечер си направя една салатка, най-после да изпия една ракия за кеф…

(Из обяснения на бай Георги как и какво пие)





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com