СофияПловдивВарнаБургасРусе

Откъс: Фалко – новият самотен герой на Артуро Перес-Реверте

Артуро Перес-Реверте

Светът на Фалко беше различен и в него опонентите бяха ясно определени: от едната страна се намираше той, а от другата – всички останали

„Фалко” е първата книга от най-новата поредица романи на испанския майстор на перото Артуро Перес-Реверте. Едноименният главен герой е събирателен образ на безкомпромисен, суров, но и честен, понякога смел до безумие мъж – от онези мъже, които срещаме често по страниците на книгите на Реверте и чиито приключения следим със затаен дъх, без никога да сме сигурни в крайния изход.

Единак, циничен, изгубил вяра в благородните пориви на човешката душа, Фалко е наемник и предлага услугите си на онзи, който плаща най-добре. Помагат му хора, верни и предани на идеалите си, готови на всичко – но в мръсната игра на политиците нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед…

През есента на 1936 г, когато границата между приятели и врагове е сведена до опасна и твърде тънка линия, на Фалко е възложено внедряване в противниковия лагер – сложна и опасна мисия, която би могла да промени хода на испанската история. Няколко души са избрани за негови съучастници в това приключение – във възможно най-неподходящия момент мрачният скептик е споходен от мъчителна и невъзможна любов, а по всичко личи, че в тези времена, когато животът представлява низ от предателства, шансовете на Фалко и помощниците му да оцелеят са почти нулеви.

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.

Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани – “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на Юга”.

Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда „Валомброза – Грегор фон Резори“ за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания. Следва откъс от книгата в превод на Веселка Ненкова.

Лоренсо Фалко стъпка остатъка от цигарата върху пода, вдигна яката на якето и се разположи възможно най-удобно върху твърдата дървена седалка, опитвайки се да подремне. Със спокойно примирение, обичайно за тези моменти от живота му, си спомни други по-удобни влакове и времена, където мъжете изглеждаха или бяха по-елегантни, а жените бяха или изглеждаха по-красиви, когато се разминаваше с тях в коридорите на вагоните “Пулман” на компанията “Вагон-Ли”.От тях Фалко притежаваше богат набор от спомени, свързани с образи и моменти, съхранени в паметта му като снимки в албум. Закуски в луксозни вагон-ресторанти на път за Лисабон или Берлин; питиета, изпити на кожените столове в бара на “Синия експрес”, по-изискан дори от парижкия „Риц“; вечери със сребърни прибори в „Ориент експрес“, на път към стаята в хотел „Пера Палас“ в Истанбул с превъзходна гледка на разсъмване…

Всичко онова, влакове, преминавания на граници, чуждестранни пътници, градове и пейзажи, се смесваше в паметта му с круизни кораби, хотели, летища, фрагменти от вълнуващ и опасен живот, напълно необикновен. Един живот, който предполагаше толкова перипетии, колкото и наслади, толкова мрачни и опасни места, колкото и луксозни и приятни. И влакът, в който сега пътуваше, както и дестинацията, към която се движеше, бяха неоспоримо доказателство за това. Един живот, неговият, който може би в даден момент ще приключи, като ще го подкани неумолимо да си плати сметката. Чук, чук, чук, господин Фалко, дойде часът да се разплатим.

Дотук я докарахме. Край на купона. В очакване този край на купона да настъпи, при необходимост, възможно най-бързо и безболезнено, Фалко носеше скришом в стъкленото шише с таблетки аскофен една миниатюрна ампула цианкалий, който би му осигурила кратък път към отвъдното в случай, че му се паднат лоши карти. Беше достатъчно да я постави между зъбите и да  стисне. Цък, и ангелчетата ще го отведат на небето или кой знае къде. Да умре бавно,  разкъсван на парчета по време на разпит, не беше една от набелязаните цели в живота му.

В миналото една жена му беше задала въпроса „защо го правиш?“. Жените са винаги тези, които питат за такива неща. „Защо живееш така, рискувайки живота си? И не ми казвай, че го правиш за пари.“ Беше се случило в ранната утрин на един ден от недалечното минало, на едно от онези елегантни и луксозни места, към които тази жена беше само естествено допълнение, или пък мястото беше от онези, което правят някои от тези жени да изглеждат съвършени, избрани от биологията и живота, и поставени съвсем естествено на точното място, за което са създадени.

Беше се случило в една стая на хотел „Гранд Бретан“ в Атина, докато закусваха, седнали срещу отворения прозорец над площад „Синтагма“, след нощ, в която нито един от двамата не беше спал повече от абсолютно необходимото време. Защо, настоя тя, докато го гледаше над димящата чаша кафе. Фалко наблюдаваше бледосините й очи –беше красива унгарка, интелигентна и спокойна, – а след това прекрасното й тяло, разголено наполовина в полуотворения бял халат, началото на бедрата и основата на кръглите, твърди гърди, очите, по които все още имаше следи от вчерашен грим, нежната кожа, която ухаеше на чаршафи – методично намачкани – на слети тела, на топла плът – споделена и изтощена.

След въпроса Фалко беше погледнал жената с преднамерено спокойствие, наслаждавайки се на съвършената гледка, която се разкриваше пред погледа му, а след миг мълчание, свивайки рамене, обобщи всичко в няколко думи. Разполагам само с един живот, каза той. Кратък миг между две нощи. А животът е едно вълнуващо приключение, което не съм склонен да пропусна.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.