СофияПловдивВарнаБургасРусе

Падроне дарява сграда, очаква съдиите да му целуват ръка

Иво Инджев

Премиерът Борисов разигра днес поредното си шоу като раздавач на порции в държавата. Откривайки новата сграда на Софийския районен съд в София той изрече куп простотии.

Трудно е да се подредят по фундаменталната им значимост. Да започнем с това, че при липсата на съдебна реформа, която лично той препъна в парламента по време на предишния си управленски мандат, сега премиерът се опитва да създаде впечатление, че компенсира този факт чрез нещо като “подарък” за съдиите и останалите служители на темида, на които ще им бъдат предоставени по-добри условия за работа. Дори паркингът, който им е построен, Борисов обрисува като част от грижата (му) за сигурността на съдиите.

Както се казва, на гражданските протести срещу антиевропейската същност на нереформираната съдебна система Борисов вади (от джоба на държавата, т.е. на гражданите) като отговор своя “контрапротест” под формата на царствен жест в полза на госпожа Темида, на която предлага нови накити. Нищо че намирисва на съветски одеколон “Тройной”. Гражданите скандираха на 23-ти май пред сградите на властта “реформа, реформа”, на което Борисов отвръща сега с “на ви ви сграда и да млъквате, стига сте се оплаквали”.

На Борисов и през ум не му минава, че да прави внушение, според което съдиите са му длъжници (вече), защото ги е обгрижил материално, е повече от неприлично поведение в една държава, която претендира, че не се ръководи мафиотски на принципа “целувай ръка на благодетеля”.

Един от тях тези съдии Борисов дори спомена поименно. Това, разбира се, се  оказа председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, който си позволява да се противопоставя на всевластието на главния прокурор Сотир Цацаров, известен с това, че Борисов си го е избрал (от онзи аудиозапис, в който друг прокурор подхвърля репликата към Борисов “не се смей, ти си го избра”).

На премиера му се стори нередно, че Панов отсъства от неговото шоу по откриването на съоръжението и пътьом се възмути от журналистически въпрос за това дали визира тъкмо Лозан Панов, когато говори за политически партии, които са се вкопчили като кърлежи в някои съдии. За Панов отрече, някак си има респект от поста му. Но за партиите, които нарече “кърлежи”, гордо потвърди становището си на властник, свикнал да рита падналите – иначе не искал да говори за това повече (на фона на толкова щастливо събитие, като откриването на новата сграда).

Апропо, премиерското величие много обича да унижава вторично низвергнатите си врагове, като се сърди да медиите, че изобщо го занимават с някакви си смачкани нищожества. Поради което изисква повече да не го питат- щом е казал, че са кърлежи, значи са кърлежи и толкоз.

Новата сграда, чрез която премиерът се изживява като дарител на справедливост в правораздаването, раздавайки точно тази порция на съдиите в София,  беше употребана като контрапункт на едно прахосничество, но в името на камуфлажа, прикриващ старата конструкция на съветскоподобната ни правораздавателна система, закриляна от Борисов.  Той се възползва от  формална връзка с темата за военните разходи – доколкото цитаделата на съда е преустроена върху замислената през предишни години друга сграда, предназначена за нуждите на министерството на отбраната, оказала се излишна. Възползвайки се от това обстоятелство, Борисов се похвали как преустрояването на несъстоялото се “военно НДК”  сега ще ощастливи работещите в съдебната система. Премиерът направи типичен за мисловните му конструкции преход към темата за военните разходи – без да го питат, защото си го беше намислил за този подходящ момент на тържество на неговата щедрост и мърдост.

Научихме по този повод чрез телевизионните репортажи какви са актуалните виждания на стратега Борисов за подредбата на приоритетите по отношение на разходите за въоръжение. Сухопътни са. Това се разбра от репликата му, че няма да се харчат пари сега за изтребители, защото имало и сухопътни войски, които също били важни.

Борисов не за първи път се оказва доста “сухопътен”. Това се видя още след като през предишния си мандат изригна и срещу идеята за формиране на общи черноморски сили с Румъния и Турция, двете натовски съседни държави на България Румъния. Борисов беше толкова вбесен от това незаченато дори на хартия намерение, че побърза да го изкорми в зародиш с извънредна пресконференция, на която унижи заподозрените като съгласни министри на отбраната и на външните работи Николай Ненчев и Даниел Митов. За назидание на други потенциални грешници ги заплаши да ги прати да служат на съответните кораби, щом като били такива войнолюбци, докато той искал да вижда само туристи, чайки и платноходки в Черно море.

Досещате ли се каква е връзката между гореописаната случка и сухопътния му акцент с фактът, че по въздуха Русия от години провокира българската граница, а на около 500 километра по море трупа военна сила? Как точно със сухопътни сили може да се противостои на тази заплаха? Отговорът е по военному кратък и ясен: никак.

Мисля, че след кратката му среща вчера с руски посланик Макаров, която трябваше да създаде сред българите впечатлението за някаква (мека) форма на негативна реакция срещу азбукарската провокация на Путин от 24 май, азбучната истина за истинския приоритет на Борисов се потвърждава: да не дразни Путин, това е, което за нашият трикратен премиер е най-важното отбранително правило пред руската агресивност.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.