www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Как светът върви напред в енергетиката, а България - назад

30 Май 2017

 

От Европейския форум за ядрена енергия и за енергийната стратегия у нас до 2030 г.

Пултът за управление на АЕЦ “Козлодуй”. Българинът погрешно си представя, че икономическата мощ идва от такива производства. Австрия е забранила ядрената енергетика, а е 12-та в света по богатство. Снимка: Булфото

На форум в Прага стана ясно кои от 14-те европейски държави-членки на ЕС с АЕЦ са решили да ги закрият и кои – да ги развиват. Стана ясно кои са разбрали, и кои – не, че предимства на ядрената енергетика, вървят заедно с много проблеми, в сравнение със силно разширяващите се системи за възобновяема енергия. България е една от държавите, които не са разбрали.

Миналата седмица министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че започва работа по енергийна стратегия на България до 2030 г., която задължително ще  включва нова ядрена мощност в Белене или Козлодуй. Сега пред нас стои въпросът ще оставим ли правителството да продължи да ни държи в капана на централизираната енергетика, риск за живота и здравето ни и трупане на още повече хилядолетен радиоактивен отпадък.

На 22 и 23 май в Прага се проведе дванайсетият Европейски форум за ядрената енергия. За първи път, освен представителите на индустрията и политици, във форума бяха поканени за участие значително повече представители на гражданското общество. Международната организация за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch беше представена от 15 свои членове, като двама от тях бяха от България – Борислав Сандов от името на партия Зелените и аз, Петър Кърджилов, от името на Фондация за околна среда и земеделие.

Организаторите от Европейската комисия бяха подготвили нов формат за контакт между ангажираните с ядрената енергетика заинтересовани страни – World Cafe. Още на вратите на голямата зала на Чешката национална банка ни посрещна призив да седнем на маса при хора, които не познаваме. Така на една маса седнахме и дискутирахме хора от ядрената индустрия, експерти от НПО, мозъчни тръстове и представители институции.
Надя Железник от Словения, председател на Nuclear Transparency Watch каза, че Европейския форум за ядрена енергия с новия формат на World Caffe дава добра възможност да обсъдим пряко мненията на различните заинтересовани страни и да се опознаем един с друг. Увеличаването на представителите на гражданското общество стимулира обсъждането. Това е от особено значение за ядрената индустрия, ако иска да печели доверие.

Ще даде ли някой 450 млрд. евро за АЕЦ

Вторият ден на форума започна с речи на премиерите на Чехия и Словакия и на комисаря по въпросите на климата и енергетиката в Европейската комисия Мигел Ариас Канете. Комисар Канете съобщи, че за да бъдат подменени повечето от съществуващите ядрени мощности в Европейския съюз в нови електроцентрали до 2050 г. трябва да бъдат инвестирани между 350 и 450 млрд. евро. За същия период ще трябва да бъдат инвестирани около 45—50 млрд. евро в дългосрочната експлоатация на съществуващите реактори. Комисарят обаче отговори отрицателно на въпроса ми дали има изчисления каква ще бъде цената, ако нужните за 14-те ядрени държави в ЕС мощности се заменят с алтернативни източници – ВЕИ и газови централи, вместо с нови ядрени реактори. Премиерите на Чехия и Словакия заявиха, че тяхна цел е да поставят ядрената енергетика високо в енергийния микс, защото такъв е опитът който страните им имат и който експертите им в сектора могат да развиват. Това е теза позната и у нас, побутвана напред от българските политици в управлението и опозицията.
Как обаче изглежда енергийната стратегия в Германия?
Германия заяви, че

ще приключи с ядрената енергия до 2022 г.

Германският министър на енергетиката Торстен Хердан каза, че преструктурирането в енергетиката е възможно както за всеки отделен бизнес и компания, така и за почти всяка страна в Европа. Както в Германия, така и в повечето европейски страни почти всичко е възможно чрез преструктуриране.
През 2000 г. в германското общество вдигат гласове и още тогава, 11 години преди Фукушима, в Германия има консенсус за това, че страната трябва да излезе от ядрената енергия. Тогава в страната започват енергиен преход, отначало с много високи цени за слънчева, вятърна и друга ВЕИ енергия, но за десет години ги намаляват драматично. Вятърната енергия, произвеждана на сушата например достигна до днешната цена от 5-5,5 евроцента за киловатчас.
Германия има нужда от между 35 и 85 гигаватчаса електроенергия на ден, като има капацитет от 220 гигавата. Страната е изключителна в тази ситуация на свръхкапацитет. Но, според Херден, има нещо като „природен закон“, който е в сила за всяка една страна. И той е, че ако инвестираш в два или повече вида непостоянни възобновяеми източници, трябва да ги компенсираш с гъвкавост, вместо с базови мощности като ТЕЦ и АЕЦ. Географското положение на европейските страни предразполага също за енергийно подпомагане между съседите за компенсиране на непостоянността на възобновяемите източници.
Министърът на енергетиката завърши с това, че след подписаното Парижко споразумение за климата, всяка страна е свободна да избере дали ще продължи да развива ядрена енергетика за постигането на тези цели. Всички обаче трябва да си дават сметка, че има и други варианти – възобновяемите източници, които преди 10 години бяха прекалено скъпи, днес са поевтинели значително. Той призова присъстващите да имат предвид този факт и на база на него да вземат финалното си заключение за развитието на националната си енергетика, и добави, че без обоснована стратегия за следващите 20, 30, 40 години напред решенията по енергийните дела не могат да бъдат сигурни.

Кой как плаща за радиоактивни отпадъци

В панела, посветен на управлението на ядрените отпадъци участва Йохан Суон, представител на неправителствената организация за наблюдение на ядрените отпадъци MKG в Швеция и член на Nuclear Transparency Watch. Г-н Суон посочи интересни моменти от Доклада на Европейската комисия за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, например:
Защо има толкова слаби оценки за бъдещо производство на отпадъци? Защо в толкова много държави-членки все още има липси по отношение на политики, концепции, планове и избор на площадки, особено за високоактивни радиоактивни отпадъци?
Защо толкова много държави-членки имат проблеми със системите за плащане за управление на отпадъците и извеждане от експлоатация на реактори?
Защо толкова много държави-членки нямат подходящи системи за прозрачност на информацията и участие на обществеността?
Всички тези въпроси не получиха ясни и категорични отговори от директора на Дирекция Ядрена енергия и безопасност към Европейската комисия Масимо Гариба, но той все пак призна, че от ядрените европейски държави няма яснота за финансирането на извеждането от експлоатация и погребването на отработеното ядрено гориво.

Последният панел от Европейския форум за ядрена енергия бе посветен на темата за стандартите и регулацията. В изложението си Ян Хаверкамп каза, че ядрената регулация може да се развие или в „равняване до дъното“ или в „тласък към върха“ на качеството. В първия случай имаме прилагане на най-малкия общ доминант – ако един регулатор приеме дадена технология, другите също я приемат, а вторият случай е по-добрият вариант, при който имаме приемане на най-високите стандарти за работа и подобрения на реактор от един тип във всички страни, които ползват такъв реактор. Тогава обаче се сблъскваме с противоречието, засягащо националния суверенитет на страните, защото тази по-добра посока има своята по-висока цена.
Андрей Ажаровски, член на Nuclear Transparency Watch от Русия попита защо в тази сесия се говори само за оборудване и реактори, но не и за стандартизация и на хранилища? Той изтъкна, че между присъстващите в залата не съществува съгласие относно например геоложките структури, в които да се съхраняват високоактивните РАО. Ажаровски нарече

ядрената индустрия „умираща“,

като цитира Международната агенция за атомна енергия, доклад „Енергия, електричество и ядрена енергия – оценка за периода до 2050 г.“, според който капацитетът на ядрената енергия в световен мащаб ще падне от 6% днес до 2% през 2050 г.
Въпросът, който зададох като представител на българската Фондация за околна среда и земеделие, член на NTW, бе дали трябва да се въведе задължение за всяка държава, която иска да строи нови ядрени реактори или да удължава работата на стари, да представя план за съхранението на всички радиоактивни отпадъци. Ян Хаверкамп отговори, че това е въпрос на оценката за въздействие върху околната среда и обясни, че при представянето на ядрените проекти се прилага т. нар. „саламена тактика“ – ползите, разходите и рисковете от проекта се разрязват като парчета салам, като се представят предимно ползите, но информацията какво следва около и след проекта не се предоставя и дискутира. Затова, според него, предложението, което правя е уместно и справедливо. Проф. Владимир Слуген от Словашкия технически университет обаче ми отговори, че относно дълбокото хранилище все още се правят проучвания, че в Европа има различни условия, не във всички страни има гранит, не всички мислят за минните технологии, затова би предложил да изчакаме малко повече за такова решение.

Връщане в 50-те години

Йохан Суон от Швеция в речта си в панела за управлението на радиоактивните отпадъци описа много точно усещането, което и аз и колегите имахме в двата дни на форума – усещане за едно пътуване назад във времето. Ето какво каза той:
„…Имаше и усещане за пътуване назад във времето. Може би заради темата на дискусията “60 години Евратом”. Аз не съм бил там през 50-те години на миналия век, но трябва да е било подобно. По това време ядрената енергия е нова техническа възможност, след ядрените оръжия, нарастваше мирна атомна епоха. Всичко беше положително. Радиоактивните отпадъци не бяха проблем. Рисковете от инциденти са изглеждали толкова малко вероятни, че могат да бъдат игнорирани. Рутинните освобождавания от експлоатационните реактори не са били по-лоши от химикалите, които са били освободени от други индустрии. Ядрената енергия е щяла да бъде евтина и да спаси света.
Имам чувството, че това е същото, което чувам и тук много пъти. Ядрената енергия няма проблеми. Тя може да спаси света от изменението на климата. Всичко, което трябва да се направи,  е да информира обществеността, че ядрената енергия не е толкова скъпа, и че не причинява толкова много отделяне на въглероден диоксид…
Но днес сме е 2017 г. Ами ако широката общественост вече разбира, че ядрената енергия може да не е най-добрият път напред? Ами ако са готови да платят допълнително, за да направят енергийното си бъдеще модерно, базирано на възобновяема енергия?
Познавайки много хора, работещи в сектора на възобновяемите енергийни източници, трябва да кажа, че знанията им за ядрената енергия са много по-големи от знанията на много ядрени ентусиасти.“

Имат ли Теменужка Петкова, Бойко Борисов и всички около тях някакви познания за проблема? Знаят ли например, че глобално вятърната и слънчевата енергия отбелязват ръст от 60-70 гигавата нови мощности за година? Че според доклада на Световния енергиен съвет от септември 2016 г. слънчевата и водноелектрическата енергия заемат 23% от глобалното производство на електроенергия.
Знаят ли, че през 2015 г. в световен мащаб са инвестирани $286 млрд. в 154 гигавата възобновяеми източници. До 500 гигавата е нараснал делът на вятърната енергия в света днес, в началото на 2017 г. А слънчевата енергия отбелязва 66 гигавата ръст за година – от 302 гигавата за 2016 г. до 368 гигавата в средата на 2017 г. За сравнение делът на ядрената енергия се е увеличил само с 9 гигавата за 2016 г. Проучвали ли са някога управляващите колко ще струва изграждането на възобновяеми източници и например паро-газова централа като базова мощност (отделяща въглероден диоксид на половина на въглищната ТЕЦ)? В сравнение с цената, която ще платим за последиците от нови ядрени реактори?
Това са част от въпросите, които трябва да задаваме на хората във властта, вместо да се оставим да ни теглят назад във времето.





Етикет: , , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com