Великобритания – обратната страна на просперитета и парламентарните избори

Франс прес

Великобритания се радва на

Британски пенсионери в Испания. Снимка: алами

икономика в добро здраве с приближаването на парламентарните избори на 8 юни, но тази привлекателна картина прикрива една страна, която продължава да се характеризира с големи неравенства след годините на мерки за
икономии и оставя много британци извън борда.

Далеч от лондонското Сити и неговият сияещ финансов сектор, Великобритания прилича понякога на всекидневието на главния герой от филма на Кен Лоуч „Аз, Даниъл Блейк“, получил голямата награда „Златна палма“ на кинофестивала в Кан през 2016 година. В него се разказва за проблемите на мъжа със социални служби от началото на това десетилетие, които действат хаотично заради икономиите.

Неравенствата в една от най-богатите страни в света са в центъра на кампанията за парламентарните избори, след като изиграха водеща роля на референдума от миналата година, на който британците гласуваха за излизане на страната от Европейския съюз.

Резултатите от допитването често са представяни като отражение на социалните разделения. Консервативната партия на премиера Тереза Мей непрекъснато повторя, че иска да създаде общество, което работи за всеки. Въпреки това тя не възнамерява да се откаже от определени мерки за икономии, които не са особено благоприятни за социалните разходи.

Нейният основен съперник на изборите, лидерът на
лейбъристите Джереми Корбин, набляга на пропастта, която разделя
богатите от бедните. Той превърна подпомагането на най-ниските
социални прослойки в един от приоритетите си.

Официалната икономическа статистика навежда на мисълта, че
британската икономика върви чудесно, при безработица от 4,6% –
най-ниското равнище от 40 години. Средният доход на
домакинствата е бил 26 300 лири (30 400 евро) през бюджетната
година, която завърши през март 2016 година.

Той вече е над равнището от 2007-2008 година, но прикрива
крещящи неравенства: пенсионерите се радват на по-високи пенсии,
но работниците все още не са си върнали стандарта на живот
отпреди 10 години.

Центърът за изследвания The Resolution Foundation дори е
изчислил, че има риск понижаването на жизнения стандарт на
най-бедните да увеличи неравенствата до равнището от времето на
Маргарет Тачър или отпреди 30 години.

И, взети заедно, 1000-те най-богати хора във Великобритания
ще имат тази година повече активи от 40-те процента най-бедни
домакинства, е пресметнала фондация Equality Trust.

„Гиг икономика“

„Това е една икономика, която върви за някои, а не за
голямото мнозинство“, предупреди в началото на месеца
генералният директор на благотворителната организация Ванда
Випорска.

„Рекорден брой хора са посетили хранителните банки миналата
година, милиони са лишени от прилично жилище и две трети от
бедните деца са в семейства с един работещ“, обръща внимание
Випорска.

Бедни са 6,5% от британците или 3,9 милиона души, според
последните данни на Националната статистическа служба от 2014
година.

За да оцелеят, много от жителите на страната, особено
най-младите, са принудени да имат едновременно няколко, но често
пъти лошо платени и нискоквалифицирани работи. Това явление е
известно като икономика на краткосрочните, временни работи (б.
изд.: „gig economy“, на жаргон „gig“ означава „работа“).

Няколко милиона души са част от тази „гиг икономика“ с доста
неясни очертания, понякога уподобяване на „юбъризация“ (по
името на американската компания за осигуряване на транспорт
Uber) на трудовия пазар.

В същото време броят на договорите, наречени „нула часове“,
бие рекордите с 900 000 наети. Те не гарантират никакъв работен
график и следователно никакво фиксирано възнаграждение на
съответния служител.

Като пряка последица, синдикатът TUC (Британски конгрес на
профсъюзите) е изчислил в едно изследване, че реалните заплати
са намалели през последните седем години – нещо, невиждано от
60-те и 70-те години на 19-и век – плащайки дан за финансовата
криза, а сега – и за инфлацията.

Според генералния секретар на TUC Франсис О’Грейди
„британските работници са пострадали от най-дългия период на
понижаване на заплатите от Викторианската епоха“ и „може да
бъдат прогнозирани още страдания“.

Сегашният темп на инфлацията е сериозно предизвикателство,
като намалява най-вече покупателната способност на най-бедните,
за които е трудно да вържат месеца, а при това социалните
последици от излизането на Великобритания от ЕС са несигурни.

За Джон Хилс, социолог в London School of Economics, един
„твърд“ Брекзит, т. е. развод с ЕС без отстъпки, би имал цена
под формата на загуба на производство и работни места, както и
на мерки за икономии, „което би довело до по-голямо
неравенство“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.