СофияПловдивВарнаБургасРусе

Личният телефон на Тръмп – заплаха за сигурността

Асошиейтед прес

Тръмп в Белия дом. Снимка: официален сайт

Президентът Доналд Тръмп e дал номера на мобилния си телефон на световни лидери и ги е насърчил да звънят направо на него. Това е необичайно предложение, което нарушава дипломатическия протокол и поражда опасения за сигурността и секретността на комуникациите на главнокомандващия на въоръжените сили на САЩ.

Тръмп е приканил лидерите на Канада и Мексико да му звънят на мобилния, казват бивши и настоящи американски представители, запознати отблизо с тази практика. Според тях само канадският премиер Джъстин Трюдо се е възползвал досега от тази възможност.

Тръмп си е разменил телефонните номера с френския президент Еманюел Макрон, когато двамата са разговаряли по-рано този месец, веднага след изборната победа на Макрон, каза френски представител, който отказа да коментира дали Макрон възнамерява да използва линията.

Всички тези официални лица пожелаха анонимност, защото не са упълномощени да разкриват съдържанието на разговорите. Нито Белият дом, нито канцеларията на Трюдо отговориха на молбите за коментар.

Идеята световните лидери да се обаждат един на друг по
мобилни телефони може да изглежда нещо най-обикновено в
съвременния мобилен свят. Но в дипломацията, където телефонните
разговори между лидерите са старателно подготвени, това е
поредното съществено нарушение на протокола от страна на
президента, който изразява недоверие към официалните канали.

Формалностите и дисциплината в дипломацията са голямо неудобство
за Тръмп, който преди да поеме поста бе дълго време достъпен по
мобилен телефон и се възприемаше като свободно движещ се,
импулсивен човек, сключващ сделки.

Обикновено президентите провеждат разговорите си по някоя от
обезопасените телефонни линии, вкл. тези в „ситуационната стая“
или Овалния кабинет на Белия дом или в президентската лимузина.

Даже и ако Тръмп използва служебния си мобилен телефон,
неговите разговори може да бъдат подслушвани, особено от
чуждестранни правителства, казват експерти по националната
сигурност.

„Ако говориш по отворена линия, това е отворена линия, което
означава, че онези, които имат възможност да следят тези
разговори, го правят“, казва Дерек Чолет, бивш съветник в
Пентагона и служител в Съвета за национална сигурност, който
понастоящем работи в Германския фонд „Маршал“ на САЩ. По думите
му президентът „не носи със себе си защитен телефон“. „Ако
някой се опита да те шпионира, тогава трябва да допускаш, че
всичко казано от теб се слуша от другите“.

Опасенията са оправдани даже в отношенията със съюзници. И
както научи и германският канцлер Ангела Меркел през 2013 г.
(когато от купищата секретна американска информация, изтекла
чрез Едуард Сноудън, става ясно, че САЩ са подслушвали мобилния
й телефон), добрите взаимоотношения не изключват известно
шпиониране на приятелите.

„Ако вие сте Макрон или лидер на която и да е друга страна и
получите мобилния номер на президента на Съединените щати, има
основания да се допусне, че веднага ще го предадете на своите
разузнавателни служби“, казва Ашли Дийкс, професор по право в
Университета на Вирджиния, която е работила в Държавния
департамент като помощник правен съветник по политически и
военни въпроси.

Заради тази си практика Тръмп може да бъде обвинен в
лицемерие. По време на цялата си предизборна кампания миналата
година той натякваше на съперничката си от демократите Хилари
Клинтън, че е използвала частния си имейл, докато е била
държавен секретар. И настояваше, че тя не трябва да получава
достъп до класифицирана информация, защото до нея може да
стигнат враговете на САЩ.

Телефонните разговори на президента със световни лидери
често се водят след сериозно предварително планиране. По правило
служители на Държавния департамент и Съвета за национална
сигурност подготвят сценарий на разговора с основните му теми и
данни за лидера, който е от другия край на линията. Често се
прави неофициална стенограма на разговора за сведение на избрана
група – понякога за тесен кръг от съветници, понякога за
по-широк кръг от външнополитически служители. Тези записи се
запазват и архивират.

Белият дом не отговори на въпросите дали президентът пази
записи от по-неофициалните си разговори със световни лидери.
Белият дом на Тръмп вече е питан дали е правил опити да
работи извън обичайните дипломатически канали. Администрацията
парира въпросите за това дали високопоставени съветници са
опитвали да установят тайни канали за връзка с Москва седмици
преди Тръмп да застъпи на поста. Съветникът в Белия дом Джаред
Къшнър, зет на Тръмп, се е срещнал през декември с руския
посланик в САЩ и е обсъждал дали тайния канал за комуникация
може да бъде използван да водене на деликатни политически
разговори за конфликта в Сирия, твърди лице, запознато с
разговорите. Лицето пожела анонимност, защото не е упълномощено
да обсъжда открито тайните разговори.

Белият дом заяви, че подобни задкулисни канали за
комуникация са полезни и дискретни.

Тръмп полага по-големи усилия, в сравнение с повечето
последни президенти, да запази в тайна своите разговори със
световните лидери. Но казаното от него на австралийския премиер
Малкълм Търнбул, мексиканския президент Енрике Пеня Нието и
руски дипломати изтече в медиите, вероятно след като бележки за
разговорите са били разпространени от служители по националната
сигурност.

Не е ясно дали един спонтанен, неофициален разговор с
чуждестранен лидер бива регистриран и архивиран. Законът за
президентските документи от 1981 г., приет в отговор на скандала
Уотъргейт, изисква президентът и неговият екип да пазят всички
документи, свързани с работата им. През 2014 г. законът бе
променен, за да включи и частните имейли.

Но в закона има „бели петна“, а именно запазването на записи
от преките комуникации по мобилна връзка, казва Джонатан Търли,
професор в юридическия факултет на университета „Джордж
Вашингтон“, който е специализирал право, свързано с обществения
интерес и националната сигурност.

По времето на Барак Обама, който бе първият президент,
използващ мобилен телефон, опасенията от кибернамеса – особено
от чужди правителства – доведе до блокиране на повечето от
функциите на неговото „Блакбери“ и само шепа хора знаеха неговия
телефонен номер или имейл адрес, казват негови бивши съветници.

„Понякога правителството изглежда като голяма бюрократична
машина с глупави правила, но много от тях са въведени по много
основателни причини и докато са в сила, определят най-ефективния
начин за работа в областта на външната политика“, казва Дийкс.
По думите му „понякога президентите се нуждаят от повече време,
за да схванат това“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.