По какво Пирински се различава от Васил Божков?
22 Март 2007
Парламентът пак купил 13 БМВ-та. По 110 000 лв. едното.
Чудно. С това действие ръководното тяло на депутатството прилича на човек, който, след като е настъпил веднъж мотиката и тя го е фраснала по главата, се опитва упорито да я настъпи по същия начин.
Досегашните коли били поостарели, та затова - нови.
Само “Атака” се обявиха против - внесли някакво протестно писмо и ще вдигат патардия до Бога. После партиите се чудят защо “Атака” става все по-силна.
Странно е не защо парламентът купува коли. Странна е любовта му към марките “Мерцедес” и БМВ. Като че ли само те дават нужния престиж. Ако беше “Пежо” или “Тойота”, авторитетът на властта щеше да е по-малък. Ами марката “Шкода”? Срамно ли е депутат да седне в “Шкода”? Вече има големи лимузини с тази марка, заводът е собственост на “Фолксваген”, качеството и интериора са като на ауди и други модели на концерна. Но на никой в българския парламент не му хрумва да избере не толкова дразнещата марка “Шкода”, примерно.
Има някаква неутолима жажда депутатът да седне в БМВ. Нека го псуват, нека да боли. Ама да е БМВ. Сладка болка.
По какво Пирински се различава от Васил Божков, примерно? По какво българският депутат се различава от мутрите, които напълниха София с БМВ-та? Дали целта е да не падат по-долу от тях?
Какво трябва да се случи, за да разберат шефовете на парламента, че трагично ниското доверие в институциите и политическата апатия на избирателя, се дължат на няколко прости неща. Едно от тях е марката БМВ.
Все пак има известна разлика между Божков и Пирински. Единият сам е спечелил парите си – с хазарт ли, с к’во ли - в случая няма значение.
А другият харчи от държавния бюджет. Също както едно време, когато политбюро на ЦК на БКП говореше за гнилия капитализъм, а се возеше в черни мерцедеси.
 |
|
[...] * За любезните читатели (над 38 години) моето име може би все още се свързва с някогашния в. “Поглед”, където си изкарвах хляба с писане от кръстопътищата на историята. От близо 17 години работя в Международния Червен Кръст (базиран в Женева), от които близо осем като Постоянен представител в ООН в Ню Йорк. Интересна работа, предимно хуманитарна дипломация, Женевски конвенции, войни, бежанци, природни бедствия и т.н. Някой ден, ако ви е интересно, мога да ви разкажа какво правя и виждам в ООН. Етикет: Енчо Господинов, Писмо от Ню Йорк, САЩ var staf_confirmtext = 'Писмото е изпратено успешно!' x [...]
г- н Енчев, с изненада открих тук Вашият коментар. Още помня Вашата страхотна статия в списание "Панорама" от Татово време за очакваното земетресение в Калифорния и интервюто Ви с българският инженер Питър от Сф,/не помня фамилията му/ който се оказа шеф на противоземетръсната служба в Калифорния. статията Ви беше страхотна не само с фактите, а и с позицията Ви, в която невидимо се преплитаха и констатации за българската народопсихология, които 30 години след това изпулаваха като мръсна пяна над псевдомаролният облик на българина.Жив и здрав да сте. И разбиа се, че ще бъде изключително интересно да четем Вашите коментари, защото винаги, въпреки оня режим са били обективни и честни.
що ли пращат такива изкуфелници в женева и новийорк, като господин енчо господинов / че той бърка темата / извинявам се за израза но сега ще вземе да ми обяснява какво лекарство взима/ към геоги николов >>> авторът на темата не е разбрал няколко неща 1 в уставите на марксическите формации пише че подвижният им състав следва да е произведен в германия на максимум 200 км от родното място на идеолога карло моис за да се гарантира поминък на фамилията 2 нещо елементарно - по-бедните фирми дават по-малки подаръци на подписващия платежни документи 3 ти какъв си на черепа