www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 25 юли 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Последното интервю на Бояна Петрова: Цял живот съм била сред книгите

3 Юни 2017

 

Бояна Петрова. Снимка: от тв екрана

Б.р. - „Сътвореното от нас посвещаваме на Бояна Петрова, която остава в нашата книга с интервюто, оказало се последно в нейния отдаден на книгите живот“, пишат студентите от трети курс, специалност книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Изданието „Между книгите и хората“, посветено на книжарите, е изцяло дело на студентите под ръководството на хон. преп. Георги Александров. Представянето е на 5 юни, от 18:00 ч., в Новата конферентна зала в Ректората.

Бул. „Васил Левски“ № 59. Ако живеете в София, този адрес ще ви отведе до една малка, уютна книжарница, която със сигурност ще ви заинтригува. Но ако нямате възможност да я посетите, в следващите редове ви предлагам една виртуална разходка до това емблематично място с мирис на книги, нотка тютюнев дим и лек фон от класическа музика.

„Нисим” не прилича на повечето книжарници, които днес се посещават масово. В нея няма да намерите тетрадки, химикали и други канцеларски материали. Тук няма да си купите кафе и френски кроасан, защото снекбарът липсва. Всички онези маркетингови удобства, които сме свикнали да ни бъдат предоставяни в съвременните книжарници, тук остъстват. Но не бързайте да осъждате и да клатите глава неoдобрително, защото „Нисим” предлага точно онова, което читателят търси, и му спестява времето, изгубено в лутане. Книги. Книги по рафтовете, стигащи чак до тавана, книги върху иначе удобното и меко кресло, книги, грижливо подредени на витрината, и още няколко купчини в очакване да им бъде намерено място.

За тях – книгите, за техния дом – книжарницата, и онова, което го прави толкова специален, разговарям със собственичката на книжарница “Нисим”. Един от най-добрите преводачи от френски и италиански език – Бояна Петрова.

– Г-жо Петрова, разкажете ми малко повече за книжарницата. Кога я създадохте, какво ви подтикна да го направите, защо носи това име?

– Имах късмет да израсна в едно наистина хубаво семейство. Цял живот съм била сред книгите. Създаването на книжарницата дойде някак естествено. Имахме малко магазинче, което впоследствие се превърна в дом на книжарницата. Отворих я през 2000 г. и носи името на дядо ми - Нисим (Посочва негов портрет на една от стените). Ето го там, гледа ме. (Смее се.)

В този момент отново се сещам, че Бояна Петрова е дъщеря на големия творец Валери Петров. Преминавам към следващия си въпрос.

– Откъде взимате книгите, които са в книжарницата?

– Част от книгите поръчваме от чужбина, главно от „Амазон“. Става бързо и лесно. Много хора идват и си поръчват при нас. Търсят главно специализирани книги, тъй като голяма част от тях не са преведени, а и ги няма на нашия пазар. Освен това има и хора, които търсят стари книги. Все приятели на книжарницата.

– Как решавате кои книги да преведете? И като цяло - какви заглавия могат да се открият в книжарницата?

– В книжарницата няма случайни книги. Опитваме се да подбираме всичко, което предлагаме. Избягваме да взимаме това, което е „модерно“ и „нашумяло“ в момента, залагаме на качеството. За да преведа книга и тя да намери място тук, има няколко стъпки, които следвам. Обръщам внимание на автора, на заглавието, на темата. Разбира се, не на последно място, за избора допринасят и усетът за самата книга, и опитът.

Тук е мястото да спомена, че една от книгите, преведени от Бояна Петрова, е „Животът. Начин на употреба“ на френския писател и режисьор Жорж Перек. Оказва се, че първият превод на тази книга на чужд език е именно нейният.

– В днешно време се забелязва тенденция за писане на поезия, сякаш стана модерно. Какво място заема тя във вашата книжарница?

– Поезията общо взето е самиздат. Плащаш, за да се издадеш. И все пак толкова е мило, че хората все още пишат поезия, че нещо ги вълнува, нещо ги тресе. Хубаво е, когато човек се опитва и отделя време да пише. На хората им се иска да се изкажат, да споделят какво ги вълнува. Затова и не мога да отказвам. Взимам по няколко бройки и купчината расте ли, расте. Пък и самата книжка е трудна за намиране, тъй като повечето са тънички и нямат гръбче. Трудно е – много се трупа, малко се купува. Разбира се, има и попадения, които по-големите издателства успяват да уловят и, така да се каже, ги издават „официално“. Все пак ние се гордеем, че при нас вероятно има най-много поезия. Тук ѝ е мястото.

– Девизът на книжарницата е „Ако я няма, ще я намерим“. Има ли книга, която не сте успели да намерите?

– О, разбира се. (Смее се.) Стараем се да намираме всичко, което хората търсят, но понякога не се получава. Някои книги не знам как сме успявали да намерим. Вероятно ако ни се наложи да ги търсим повторно, може и да не успеем. Но пък е страшно удоволствие, когато ги открием. Помня как едно момче търсеше дадена книга и накрая, когато му казахме, че сме я намерили, то изскочи навън, затича се и прегърна приятелката си.Уникално чувство е това, радост е.

– Ако трябва да опишете професията си, как бихте го направили? Какво място е книжарницата за вас?

– Професията ни е много хубава! Живеем сред книгите, срещаме хора, които ги обичат. Само колко разговори, какъв обмен на мисли и разкази е имало… Тук е място за говорене, а не просто за книготърговия от типа „дай ми парите, ето ти книгата”. Много е хубава картинката, когато хората се струпат пред витрината! А ние тук, вътре, тайничко ги следим какво правят и им се радваме. Иначе всеки вторник следобед в книжарницата пристигат нови книги. Дъщеря ми е главният снабдител, тя също работи тук.

В разговора се включва и продавачът в книжарницата, който досега подреждаше витрината и грижливо поставяше най-новите заглавия на показ.

– Могат да се напишат книги по случките, на които книжарницата е ставала свидетел. Само да имах фотоапарат в точния момент, когато хората се събират пред книжарницата… какви снимки щяха да станат! – ентусиазирано споделя той.

– Извикайте им да се върнат и да повторят сцената – се пошегувах аз, след което и тримата се съгласихме, че автентичността ще се изгуби. Може би някои моменти е по-добре просто да бъдат изживяни и да останат запечатани само в паметта.

– Какво според вас е бъдещето на книгата?

– Малко ни притеснява фактът, че електронната книга измества хартиената. От друга страна пък, все още има хора, които предпочитат да държат хартиена книга на нощното си шкафче. Мирисът и допирът на хартия не могат да се заменят. Въпреки че имаме сайт, на който предлагаме и онлайн закупуване на книги, тук, на място, се осъществяват повечето продажби.

Книжарница „Нисим“ е номинирана няколко пъти в конкурса за национална награда „Христо Г. Данов“. Грабва статуетката през 2004 г. в категория „Книгоразпространение“. Освен това вече три години, откакто съществува конкурсът „Моята любима книжарница“, тя намира място сред първите пет. През 2014 г. завоюва престижното второ място.

В края на разговора ни звънчето над вратата напомни за себе си и към нас се присъедини дъщерята на Бояна Петрова. Реших да не прекъсвам семейната среща, пък и вече бях научила много повече от това, за което бях дошла. Благодарих любезно за разговора, хвърлих още няколко продължителни погледа на заобикалящите ме книги, и излязох. А зад мен класическата музика продължаваше да звучи все така – достатъчно силно, за да те накара да се заслушаш, и достатъчно дискретно, за да можеш да чуеш мислите си и да почетеш.

„Нисим“ наистина не прилича на масово посещаваните книжарници. В нея ще се почувствате, сякаш сте си у дома, седнали на мекото кресло, потънали из редовете на поредната книга. Почти като в неделен следобед – само ваш, много любим и дългоочакван. Посещенията в книжарница „Нисим“ неусетно могат да се превърнат в ритуал, но не заради удобния фотьойл, а защото там ще намерите книги. Защото, както Бояна Петрова ми каза, книжарницата е за книги.





Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com