Николай Славов, учен от САЩ: В лечението на рака има прогрес, но бавен. Можем да забавим стареенето

Българският учен Николай Славов. Снимка: личен архив

Възможно ли е след време повечето онкологични заболявания да се лекуват и в каква посока върви медицината? Българският учен, живеещ в САЩ, сравнява науката у нас и по света и споделя мнение за алтернативните методи на лечение, клониране или по-дълга младост ни предстои?
Николай Славов живее в САЩ от 2001 г. и се занимава с наука в Бостънския университет. През 2016 г. получава престижна награда – субсидия от 2,3 млн. долара от Националните институти за здравеопазване в САЩ. Това е най-голямата глобална институция, финансираща научни изследвания. Иновативното му изследване разбира се не е лесно да бъде обяснено. То е свързано с една от основните клетъчни структури – рибозома, за която досега се е смятало, че е една и съща във всяка човешка клетка. Това, което ученият открива, е, че различни клетки могат да имат различен тип от тази фундаментална структура.
Славов е роден в Ловеч, майка му е от с. Врабево. В гимназията в Добрич, където семейството се премества, се отличава на международни олимпиади. Това открехва вратата за най-престижните световни университети. Николай обаче не е толкова ентусиазиран да напусне България. Записва Молекулярна биология в университет „Св. Климент Охридски“. Там има преподаватели, които си спомня и досега, но „за съжаление те бяха изключение“. Бързо му става ясно, че ако иска да се занимава с наука, „по-лесно ще получи образованието си в чужбина“. Приемат го да учи в Масачузетски институт по технологиите, където започва пътят му към фундаменталната наука.

– Кой фактор е по-решаващ за появата на онкологично заболяване според съвременната наука – унаследеността или начинът на живот?

– Моята работа не може да отговори на този въпрос, но в научното общество има много широк консенсус, че и двата фактора допринасят. Има доказателства, според тях е ясно, че някои заболявания са генетически унаследени, други зависят от начина на живот…

– Ракът болест на съвремието ли е?

– Онкологичните заболявания в огромното си мнозинство са заболявания на възрастни хора. Най-голям фактор е това, че съвременното население има по-голяма продължителност на живот и по-възрастните хора не са починали по-рано от друга инфекциозна болест, както е било преди много десетилетия. В някои случаи нарастването на определени типове рак може да бъде асоциирано с околната среда, с по-напрегнат начин на живот. Този тип заключения обаче много често се правят на база на епидемиологически изследвания, които могат да установят корелация, но рядко могат да установят причинно-следствена връзка в живота.

– Бихте ли препоръчали алтернативни методи на лечение?

– Много зависи от случая. Това, което за мен е много важно за всеки метод, е ефективността му да е оценена обективно и точно. Да се приложи метод, прилаган за установяване на ефикасност на всяко лечение. При него има две групи пациенти, разпределени случайно. Към едната бива приложен, към другата – не. Това е т.нар. Double blind study. Резултатите се анализират… Ако този метод покаже, че е ефективен, той може да се ползва. Има методи, които не разбираме достатъчно добре и понякога разчитаме на емпиричното наблюдение и това е окей, стига то да има достатъчно добри показания за ефективността им. Това, което много често става с традиционни методи, е че ефективността им е добре доказана с обективни методи.
На една компания няма да й бъде позволено да прилага химиотерапия, ако няма такива изследвания, показващи ефективност. Докато билковите терапии не са подложени на  този тип регулации, и съответно съвсем не искам да кажа, че те не са ефективни, но ние не знаем дали са ефективни или не. Преди да използваме нещо, е важно да има проучване. Това, което според мен липсва в по-голяма степен при тези терапии е, че рядко се провежда типът изследвания, които биха убедили научното общество, че това е ефикасно.

– Има ли прогрес в лечението на онкологичните заболявания като цяло?

– Прогрес определено има! Въпросът е колко е бърз той… Бих казал, че повечето хора и учени са разочаровани, че той не е толкова бърз. Иначе идеята, че ще намерим универсално средство за всички видове рак е като идеята за перпетуум мобиле. Но това, което става, е че определени типове рак имат определени мутации, които могат да бъдат лекувани. За съжаление те са изолирани, все още не са мнозинството типове, които се наблюдават. Но в определени области прогресът е толкова драматичен, че вероятността от смъртност намалява десетки пъти. Надеждата е, че все повече видове рак ще попадат в тази категория. И аз съм убеден, че ще е така. Това, което не е ясно,  каква ще е скоростта на този прогрес. Но прогрес определено има. Просто той е по-бавен…

Николай Славов в лабораторията си в Бостън. Снимка: личен архив

– Ще дойде ли време, когато тези заболявания ще останат в миналото?

– Бих казал, че може би след 60-70-80 години ще имаме много по-добри лечения и възможнoстта ни да лекуваме раковите заболявания ще е с широк спектър. Някои от тях ще можем да ги излекуваме напълно. Друга част ще можем да ги потиснем, за да могат пациентите да имат нормален живот, въпреки че имат хронично заболяване, което не можем да излекуваме напълно. Въпросът е разбира се какъв процент от заболяванията ще попаднат в този край на спектъра. С времето се надявам все повече да попадат. Надеждата е, че в един дългосрочен план, след 80 години, огромното мнозинство ще могат да се лекуват.

– Къде са най-големите предизвикателства?

– Има определени видове рак, които са с много голям процент смъртност и които са с мутация в рибозомните белтъци. Карцином на матката например, глиобластома, за които в момента няма лечение. Идеята е, че може би ако възстановим нормалната функция, това би могло да възпрепятства раковите клетки. Но ако това е възможно, потенциалът е поне след десетина години – тогава евентуално би могло да бъде приложено лечение, което може да бъде използвано.

– Може ли да разкажете за изследователския ви подход и какво предстои?

– Това, което разработвам, е нов вид процес, определящ проявата на генетична информация. Благодарение на това процесите, сформиращи идентичността на всяка клетка, могат да бъдат разбрани по-добре. А разбирането на тези процеси е нужно, ако искаме да разработим методи за регенеративна медицина. Или ако искаме да променим идентичността на раковите клетки“.
Бих казал, че на първо място тези изследвания са в групата на фундаменталната наука. Най-директната мотивация е по-задълбочено разбиране на един от най-основните физиологичните процеси, който става почти във всяка жива клетка, включително в човешкото тяло. Тъй като този процес е много важен, в много ракови клетки наблюдаваме негови изменения, които е вероятно да са свързани с развитието на рака. Идеята е, че ако ние разберем този процес по-добре, бихме могли да използваме тази нова концепция, познанията, които ще натрупаме, за да разработим лечение без странични ефекти. Не е трудно да се убият раковите клетки, принципно това е много лесно. Много е трудно да се убият само раковите клетки. Това е голямото предизвикателство – как може терапията да е много специфична. Перспективата, която предлагам, е, че тази концепция може да ни помогне да развием лечение и терапия с по-голяма степен само върху раковите клетки.

– Имате ли предшественици?

– Имало е преди мен хора, изказвали хипотеза, че това може да става. Тази идея е много добре известна и оценена от научното общество, много хора работят по нея. Това, което е специфично за моя проект, е конкретната  реализация, това, което открих като биологичен процес. Типът финансиране, който получих, е за хора, проправящи пътя. Малко са тези, работещи в областта, защото това е нещо много ново. Потенциалът за растеж винаги е по-голям в началото, когато има нова насока. Това, с което допринесох е, че направих първите директни изследвания, показващи, че това не е спекулация.

– Вярвате ли в теориите, че корпорациите нямат интерес от разработване на нови методи, различни от техните?

– Това е малко сложен въпрос. Вярвам, че корпоративните интереси много силно изкривяват областите, върху които се работи и че много силно повлияват рекламирането на това кое е ефективно и кое не. Според мен, ако има ефективно лечение, независимо на какво е базирано, големите компании ще намерят начин да го патентоват и печелят от него. Не смятам, че има много ефективни лечения, които са потиснати, защото не са печеливши. Не казвам, че няма корпоративна алчност и че парите нямат влияние, разбира се, че имат и може би това е причината този тип спекулация да е толкова разпространена. На всички нас ни е ясно колко е корумпираща ролята на парите и е логично да допуснем, че това може да  блокира, но аз не съм видял такъв пример, че това се случва. Когато е ясно, че едно лечение е ефективно, то се използва или прилага.

– Клише от научната фантастика ли е това, че в бъдеще може да навлезе клонирането?

– Не мисля, че ще е точно клониране. Не мисля, че има практически интерес към клониране, както и че ще бъде възприето от етическите ни стандарти. Това, което може да си представя, е да се увеличи нашата способност да регенерираме тъкани. Да можем да вземем кожа от ръката например и от кожните клетки да възпроизведем тъкани, това може да са хрущяли или тъкани на сърцето. За да лекуваме сърдечносъдови заболявания. Не смятам, че има толкова силен интерес към клонирането. Това, което ще спре клонирането, не е това, че ще е толкова скъпо, а че ние като общество не бихме го одобрили, и държавните регулаторни органи биха го ограничили. И също така, то повдига много философски въпроси. Организмите, които в момента можем да клонираме, стареят много по-бързо, страдат от заболявания, тоест технологията не е толкова добре разработена. Дори и да възстановим един човек, съществува философският въпрос –  със същия генетичен материал той ще има различни усещания и идентичност; не би се увековечил човека, клониран по начина, по който хората искат да са увековечени. Това, което мога да си представя по отношение на подобряване на здравето ни, бихме могли по-ефективно да забавим стареенето. И ако не бихме могли да живеем по-дълго, бихме могли да бъдем по-млади за по-дълго. Ако аз можех да избера, бих искал да съм млад до по-късна възраст.

– И накрая, религиозен ли сте?

– Не, не съм.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.