„Реалистите“ във Вашингтон може да жертват Грузия и Косово заради иранската бомба

Американският държавен секретар Кондълиза Райс съобщава за новите икономически санкции, които САЩ наложиха на Иран в края на октомври. Повечето от мерките имат за цел да “противостоят на заплашителното поведение на иранците”. Снимка: Ройтерс

Съединените щати възнамеряват да променят глобалната си стратегия, за да разрешат иранската ядрена криза. Групата на „реалистите“, която укрепна в Държавния департамент, смята Иран за най-важния проблем за американската дипломация. „Реалистите“ са на мнение, че на масата има само неприемливи решения. Те се стремят да избягат от „катастрофалната“, както я нарече Никола Саркози, алтернатива „или да бомбардираме Иран, или да приемем Иран заедно с бомбата“.

Първата хипотеза се отстоява от вицепрезидента Дик Чейни. Втората (отхвърлена от „реалистите“ заедно с първата) може да се окаже подложена на проверка, ако иранците не се откажат от обогатяването на уран. Както в добрия стар двуполюсен свят, търсенето на трети път минава през Москва.

Не случайно дипломатите от школата на Кисинджър се връщат към първия план, след като след 11 септември 2001 г. бяха маргинализирани от неоконсерваторите. Основанията им са следните: след многото обрати, настъпили в Близкия изток, САЩ не могат да си позволят нов провал с Техеран. Руснаците, които нямат никакъв интерес от един ядрен Иран на прага си, би трябвало да проявят повече готовност за сътрудничество. Впрочем Путин би бил по-непоколебим с иранците, отколкото се предполага от изявленията му.

По същия начин Путин е по-гъвкав спрямо САЩ в неофициални разговори, отколкото публично. Риториката на напрежението му е нужна в перспективата на предстоящите избори в Русия. Все пак руснаците проявиха известен интерес към американските предложения за противоракетния щит и за Договора за съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). За да си осигурят сътрудничеството на Москва по иранския въпрос, САЩ трябва да позагърбят други досиета, поне такава е тезата на „реалистите“.

Боб Блекуил, съветник на Кондолиса Райс в Държавния департамент, разви тази теза на тристранната конференция във Виена. Сред темите, които могат да се сторят второстепенни на американците в сравнение с централното място на иранския проблем, (освен, разбира се противоракетния щит и ДОВСЕ), се сещаме за Косово и за Грузия. По първата точка Вашингтон може да покаже, че не бърза особено да признае независимостта на провинцията и да потърси компромис с Русия. Колкото до Грузия, Тбилиси иска да получи достъп до Плана за действие за членство, етап към присъединяването към НАТО. Американците предвиждаха да й дадат такъв статут на срещата на върха на алианса през април 2008 година в Букурещ. Сега Тбилиси рискува да стане жертва на пазарлъци между Вашингтон и Москва.

Успехът на тази стратегия зависи от „червените линии“, които двете страни си определят. За Русия една от тези линии е разширяването на НАТО към нови страни от бившата съветска зона на влияние. Дали тя ще се откаже от нея в замяна на отстъпки по други спорни точки и дори в замяна на подялба на властта с американците и европейците по въпросите на Стария континент?

Руският министър на външните работи Сергей Лавров не спря да хвали „тройката“, преговаряща за Косово, сякаш тя представлява първообраз на тройното управление в Европа, което Москва желае да види след рухването на комунизма.
Описаният тук подход би укрепил позицията на руския президент, като затвърди тактиката му за контролирано напрежение със Запада. За привържениците на „реализма“ това е цената за възстановената способност на Вашингтон да преговаря. Не е сигурно обаче, че Джордж Буш ще бъде готов да я плати.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.