Малката България в Аляска

С „ей ти ви“-тата (машините на снимката), туристите обикалят природни забележителности в района. Авторът (без каска, вляво) с колеги, преди да тръгне на тур с почиващите в комплекса „Черният диамант“. Снимки: Личен архив

Аляска е различният, загадъчният щат, в който можеш да видиш северното сияние, дива природа и хора с различно от нашето мислене. Не прилича на другите щати. Огромни планини, безкрайни пространства с малко и ниска растителност. Населението на столицата Анкоридж е около 300 000 жители. Разстоянията са нещо типично за американците, но в 49-ия щат дори и те са някак по-особени.

Малкото туристическо градче Хийли се намира на около 270 мили от столицата на щата. В него живеят не повече от 1000 души. През лятото населението рязко се увеличава на 3000, тъй като отвред прииждат както американци, така и много чужденци. Те работят в хотелите в града. Разположението му е меко казано странно. Започва с хотелската част, която американците наричат GULCH. Следват 15 мили магистрала, която води до центъра. Там е пощата, а кметството, болницата, съдът са обединени в една сграда. Ако се чудите къде живеят местните, те обитават малки дървени къщурки, разположени по дължината на градчето.

Лятото, прекарано в Хийли, Аляска, или както много българи го наричат – Малката България, е изпълнено с приключения, ето защо то е толкова предпочитана туристическа дестинация и за американците. Прякорът на града идва от това, че почти всяко лято там работят около 300 българи за почуда и на самите американци.

Хотелската част на малкото градче Хийли. Снимки: Личен архив

Приятно е да се разхождаш и отвсякъде да те залива българска реч, чувстваш се уютно, както у дома. Българите дотолкова са пригодили средата там към своята родна, че и пресичането на улиците си е типично – по нашенски, на червено.

Балкански страсти се вихрят из единствената дискотека Salmon bake (в превод „печена съомга“). Обикновено след работа повечето от българите отиват там да разпуснат, да пийнат, както си му е редът, и да обменят информация кой как е прекарал. Естествено типичният за нашенеца темперамент надделява и по малките часове току се чуе сирена, някак си пак така, по нашенски. Пристигат troopers (местните блюстители на порядъка), за да въдворят ред. В този момент американската и балканската мечка се срещат в титаничен сблъсък. Разбира се, след кратка схватка американската надделява, не че е по-силна, но има закона на своя страна.

Отличителни знаци, по които може да се познаят българите, без дори и да си разменят дума, са найлоновите торбички „Фантастико”, или гривните, които продават на Рилския манастир – онези малки черни кръгове с кръст по средата. Винаги можеш да кажеш също, че едно момиче е от нашите, тъй като американките, а още повече тези от Аляска, са с красота, твърде успешно скрита от мъжките очи.

Както за местните жители, така и за родния гастарбайтер е трудно да пазарува, тъй като най-близкото място, където можеш да го направиш, е на 200 км. Не че няма хранителен магазин и в Хийли, но е твърде скъп. Затова обикновено българските и другите студенти пазаруват 1-2 пъти месечно, но за сметка на това като за световно.

В това малко градче има две влиятелни фамилии, за които много неща са позволени или поне не са чак толкова забранени. Хората, работещи за тях, се разминават само с потупване по рамото, ако примерно са карали с превишена скорост или без документи. Но това не означава, че свободата там се тълкува така, както у нас – свободия. Влиянието, което имат тези две фамилии, е породено от факта, че едната от тях е сред най-богатите в САЩ, а другата – най-голяма в областта.

„Пушената сьомга“ – единственото място за сбирки на студентите. Снимки: Личен архив
Мус (moose) или амеркански лос. Снимки: Личен архивПриродата на Аляска напомня на България през лятото. Снимки: Личен архивСтуденти пред къща, в която живеят в Хийли. Снимки: Личен архивСнимки: Личен архивСнимки: Личен архивПочивен ден за американци, словаци, сърби и българи, работещи в Авторът (вляво) със свой колега, български студент. Снимки: Личен архив

В края на работното време деветдесет на сто от американците, а и не само те, решават да поразпуснат с малко трева или не много малко алкохол. Въпреки забраните за употреба на наркотици, в Америка е по-лесно да си купиш трева, отколкото бира. В Аляска особено има дилъри, който сами отглеждат и разпространяват продукцията си. Те се възползват от благоприятния климат за отглеждането на канабис и го садят високо в планините. Прохладният и чист въздух прави продукцията с изключително високо качество. „Ганджата“ става 10 пъти по-силна от тази, която се предлага на българския пазар, твърдят запознати.

Що се отнася до продажбата на алкохол, американците са прекалено стриктни. Немислимо е да си купиш дори една бира без да представиш документ за самоличност. Там не можеш да минеш с номера: „Ама, ти не ме ли помниш, аз преди 2 дни си купих от тук 2 бутилки уиски!” Да се разхождаш по улицата с алкохол, който не е скрит в хартиена торба, е забранено. Въпреки всичките усилия на щата и държавата да намалят употребата на алкохол, в Аляска това си е една смела мечта. Особено през зимата на местните не им остава нищо друго освен да се любуват на сиянието, да се чешат по дългите си бради и да се наливат с алкохол.

Към края на месец август, около 2 часа през нощта, в небето се появява северното сияние. То е резултат от частици, отделяни от слънцето, наречени слънчев вятър. В много публикации за този феномен той се среща под названието Aurora Borealis. Трудно е да се опише какво представлява, макар и мнозина да са се опитали да го направят. Най-елементарно е да се каже, че напомня река от светлини, която избликва от небето. Преобладава зеленото, то преминава в червено, синьо и лилаво. Докато трае това цветово преливане, всичко по небето се движи. И не е само това – сиянието „пука“ и това създава допълнително усещане за нещо изключително.

Двама от българските студенти (най-младите в групата), заедно с туристи преди туристическата разходка. Снимки: Личен архив

Малцина обаче имат късмета да видят Aurora Borealis, тъй като през лятото тя може да се наблюдава само 3-4 нощи, докато местните казват, че през зимата това е нещо толкова обичайно, колкото са звездите и луната за нас.
Настъпването на септември е празник за по-голямата част от мъжете, но и за някои жени, тъй като на 1 септември започва ловният сезон за лосове. Разрешителното за жители на останалите 49 щата е скъпо – около $800, а за местните е само $100. Гаранция, че ще застреляш нещо обаче няма. За гостите ловджии има някои ограничения, например да ловуват само мъжки лосове, чиито рога не трябва да бъдат по-къси от 20 см. Това ограничение обаче не съществува за жителите на щата. Има едно място близо до Феърбенкс, където е позволено да се ловуват женски лосове, но там късметлиите се разиграват по специална томбола и сезонът трае не повече от 2 седмици. Санкциите за нарушителите са доста строги и включват отнемане на пушката, боеприпасите, автомобила.

Аляска през есента е най-ярко украсеното място, което може да се види. Есента започва от средата на август и трае до края на септември. През това време може да се наблюдава как тундрата започва да променя цвета си от тъмнозелен в ярко червен, жълт, оранжев. Растителността в Аляска не е много висока, едва 30-40 сантиметра, повечето от нея са храсти или ниски дървета, които, погледнати от високо, създават илюзията,че все едно си стъпил върху многоцветен килим.

Ако питате българските студенти дали биха се върнали в Аляска, сигурно ще ви отговорят утвърдително. Сигурно за да покажат, че Малката България е достатъчно интересна за едно курортно градче като Хийли.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.