СофияПловдивВарнаБургасРусе

Тръмп трябва да обяви стратегия за Близкия изток, а Конгресът – да я одобри

в. Вашингтон пост

Американски морски пехотинци в Сирия. Снимка: от тв екрана

На времето в САЩ се водеха дебати по войните, които водят въоръжените им сили. Това обаче не се случва със сегашното дискретно нарастване на американските военни операции и продажби на оръжия в Близкия изток.

Свалянето на сирийски боен самолет в неделя от американски изтребител и въздушният удар по подкрепяща Асад милиция в Сирия са само последните епизоди в подмолната военна ескалация в региона, лишена от ясно дефинирана стратегия и цели, които да бъдат разбрани от американското общество.

За разлика от засилването на военното присъствие в Ирак през 2007 г. при управлението на президента Джордж Уокър Буш и в Афганистан през 2010 г. при президента Барак Обама, увеличаването на военните усилия от правителството на Тръмп се извършва без ангажирано обществено обсъждане на рисковете или на дипломацията и други инструменти на национална сила, необходими за защитата на САЩ.

Макар и сегашното засилване на военното участие да не се изразява в изпращане на стотици хиляди войници в големи градски райони, то представлява растящо военно присъствие, особено на специалните части, което не е прозрачно.

Само за пет месеца президентът Тръмп придвижи американски войски по-близо до фронтовите линии в сложни битки в Ирак, Сирия, Йемен и Сомалия. Както постъпи неотдавна за Афганистан, Тръмп делегира и повече правомощия на Пентагона да определя равнищата на сила и да удря мишени от въздуха. Честотата на ударите с безпилотни самолети нарасна четирикратно в сравнение със средния им брой при управлението на Обама.

В Йемен американски самолети са ударили толкова мишени за една седмица в началото на март, колкото за цяла година при управлението на Обама. В Ирак и Сирия водената от САЩ коалиция за борба с „Ислямска държава“ пусна повече управляеми бомби и други оръжия през май, отколкото във всеки предишен месец от кампанията. САЩ също така дискретно разположиха далекобойна артилерийска система в Югоизточна Сирия и този ход не породи никаква дискусия.

В барутния погреб на Близкия изток всяко действие има
противодействие и не е ясно дали правителството на Тръмп е
обмислило как нещата биха могли да тръгнат на зле – например
възможността от пряка война с Иран или нападения с химически
оръжия от „Ислямска държава“ срещу войски на САЩ.

Някои от тези ходове със сигурност са следващата стъпка в
дългосрочната кампания за разгром на „Ислямска държава“, която
започна при управлението на Обама, особено в Ирак и стремежа за
освобождаване на северния сирийски град Ракка. Разликата е в
омаловажаването на дипломацията и на другите средства,
необходими за слагане на край на бойните действия и за постигане
на дългосрочна стабилност, включително предложените драстични
орязвания в бюджета на Държавния департамент и незапълването на
ключови длъжности в дипломацията и националната сигурност. Тръмп
също така ясно постави САЩ в единия лагер в обхваналия региона
верски конфликт между сунитите и шиитите, което е значителна
промяна в сравнение с двамата му предшественици.

Какво трябва да се направи? Конгресът трябва да си върши
работата по надзор и задаване на трудни въпроси в три области.
Първо, да не допусне подхлъзване по наклонената плоскост към
война. Конгресът трябва да възобнови дебата по ново разрешение
за използване на военна сила, което да замени приетото преди
повече от 15 години за борбата с Ал Каида и свързаните с нея
сили. САЩ са разположили общо около 80 000 войници из Близкия
изток – далеч по-малко от дислоцираните през 2008 г. 300 000.

Днес общата численост не е толкова важна, колкото
местоположението на тези войски, с какво се занимават те и
най-вече как използването на военна сила се вписва в по-обща
стратегия. Екипът на Тръмп трябва да обясни тази стратегия, а
Конгресът трябва да даде разрешение за нея и да й постави
подходящи ограничения.

Второ, никакъв картбланш за регионалните ни партньори.
Конгресът трябва внимателно да проучва всякакви предложения за
оръжейни продажби, като допълнителни оръжия за Саудитска Арабия
и военна помощ за страни като Египет, и да задава трудни въпроси
на правителството и на партньорите на САЩ. Най-важният е как
това сътрудничество в областта на сигурността ще доведе до
повече стабилност и до деескалация вместо до продължаващото
разпадане на държавността в Близкия изток.

И последно, да се инвестира в пълната гама от инструменти на
националната сигурност. Конгресът трябва да се възпротиви на
предложението на правителството на Тръмп да се омаломощят
елементи от националната власт, които са изключително важни за
победа над „Ислямска държава“, за прекратяване на конфликти и
възпрепятстване на ядреното разпространение. Това означава да се
инвестира в пълна степен в Държавния департамент и енергично да
се подкрепят усилията на международни организации като ООН за
справяне с небивалата в историята бежанска криза.

САЩ трябва да работят с партньорите си за разгромяване на
терористичните групировки и осуетяване на дестабилизиращи
политики от страни като Иран. За пет месеца обаче правителството
на Тръмп изложи страната на по-големи опасности без ясна
стратегия. Засипани от оправданите тревоги във връзка с Русия и
ежедневната месомелачка на хаотичните вътрешнополитически
действия на Тръмп, САЩ все повече залитат към сърцевината на
сложните междуособици в Близкия изток без достатъчен надзор.
Време е Конгресът да вземе мерки.

БТА

*Джон Подеста беше ръководител на предизборния екип на
Хилари Клинтън в президентските избори от 2016 г., работил е
като съветник на президента Барак Обама и началник на кабинета
на президента Бил Клинтън. Основател на Центъра за американски
прогрес. Брайън Катулис е старши сътрудник в Центъра за
американски прогрес.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.