Пътеписи от мистична България (+ фотогалерия)

Храстовата гора в дола пред Капана на времето, рамкирана дъговидно от южните входове, изглежда забележително от вътрешността на нишата. Снимки: Николай Нинов


70 фотографии и 300 обекта, описани в книга от Николай Н. Нинов

Николай Нинов е човекът, който няколко години обикаляше светилища и скални образувания в България, засне ги и описа в книгата „Повторени сънища – фотописи от мистична България” (виж тук). С книгата му, претърпяла няколко издания, много българи видяха невиждани дотогава места навсякъде из страната, и тръгнаха да ги посещават. Тогава авторът беше изминал 40 хил. километра и обиколил 180 обекта в България.

Сега на пазара се появява нов негов сборник с пътеписи от и фотографии – „Времето гледа с десет очи” (с подзаглавие „Пътеписи от мистична България” – издателство „Сиела“).
В новата си книга журналистът Николай Нинов ни повежда на дълга разходка до познати и непознати мистични кътчета из България, които впечатляват с причудливите си форми. В допълнение авторът-пътешественик ни среща и с колоритни, гостоприемни местни хора, които разказват вековни легенди за чудатите  места, описани в изданието. Сред мистичните дестинации в книгата са Беслетският рид, дяволските воденици карай село Стояново, загадките над Розовец, Стайков камък и много други.
„Времето гледа с десет очи” включва 300 мистични обекта, за които авторът е пропътувал нови 50 000 км зад волана.

Николай Н. Нинов е журналист, писател, пътешественик. През 2012 г. печели фотоконкурса на в-к „Дневник“ „Спомен от лятото“. Решава да сподели историите за пътешествията си в книга – „Повторени сънища“, която излиза през 2015 г. с логото на „Сиела”. Сред колегите си Николай Н. Нинов е известен като търсач на неоткрити места, любител на древните загадки и тайни. Приятелите му го определят като приключенец по дух, с око за скалните вълшебства.

Освен множество цветни фотографии и подробни описания на местата, които Нинов е включил във „Времето гледа с десет очи”, за всяко от тях авторът е посочил и конкретни географски координати – в специалния GPS индекс в края. Следва откъс от книгата.



С
калната ниша на час и половина от Червен бряг пещерняците наричат Капанът на времето.
Тъкмо заради това име и заради впечатляващите снимки от успешната експедиция съм в Манастирски дол и в компанията на Георги, с когото ни свързва дълга кореспонденция.

Капанът на времето (216 м н.в.) е най-атрактивната скална ниша, на която съм попадал. Напомня за емблематичната Проходна край Карлуково и за най-красивата от Вражите дупки край Губислав, но ги превъзхожда с петте си входни отвора във всички посоки, трите окна в свода и двата скални прозореца. Освен естествената осветеност, идваща от тези общо десет „очи“, пробили тавана и стените, Капанът впечатлява и с тунелообразни коридори, утробовиден отвор до западния вход и същите кафявосини ивици в карста, каквито красят пещерите край Карлуково, Ъглен, Гложене, Тетевен. А храстовата гора в дола, рамкирана дъговидно от южните входове, изглежда забележително от вътрешността на нишата.
Познатият на малцина Капан на времето, едва ли е бил населяван. Доработки не се забелязват, липсват вкопавания с битово предназначение, затова пък на платото над свода Георги се натъкнал по време на експедицията не само на просторна гледка към Дунавската равнина, но и на останки от селище, запазени зидове, дялани каменни блокове. И на парчета керамика, които потвърдили началното му предположение, че по волята на вятъра и пороите, те са падали хилядолетия наред през окната в средата на нишата. Сипицата на пода съществува и сега – керамика от различни епохи, уловена като в капан. Оттук и находчивото име, хрумнало на Георги онази вечер край огъня.

Капанът на времето (216 м н.в.) е сред най-атрактивните скални ниши в България. Напомня за емблематичната Проходна край Карлуково и за най-красивата от Вражите дупки край Губислав, но ги превъзхожда с петте си входни отвора във всички посоки, трите окна в свода и двата скални прозореца. Снимки: Николай Нинов

Капанът на времето (216 м н.в.) е сред най-атрактивните скални ниши в България. Напомня за емблематичната Проходна край Карлуково и за най-красивата от Вражите дупки край Губислав, но ги превъзхожда с петте си входни отвора във всички посоки, трите окна в свода и двата скални прозореца. Снимки: Николай НиновИзвисени над Искър и над пущинака от габър и дъб, конусообразните и стълбовидни образувания са част от геоложките феномени край Реселец, Бресте и Камено поле, наричани Куклите, Купените или Чуклите. Снимки: Николай НиновКапанът на времето впечатлява и с тунелообразни коридори, утробовиден отвор до западния вход и същите кафявосини ивици в карста, каквито красят пещерите край Карлуково, Ъглен, Гложене, Тетевен. Снимки: Николай НиновИзкусните вдълбавания и овали с различна големина в карстовия релеф са пир за светлините и сенките. И феерия от карамел до светла лила, взета сякаш от учебник по ерозия и корозия. Снимки: Николай НиновСтражевата кула, както пещерняците  наричат хлътнината с двата скални прозореца, откъдето се наблюдава околността южно от нишата. Снимки: Николай НиновПетроглифът NIKA спада към групата на триумфалните надписи и се свързва най-често с късното средновековие, твърди Георги Колев. Той  приема, че в  вместо буквата , е използвана руната Ки, позната още като „половин Давидова звезда“ - съчетание от три триъгълника. Този символ означава Безкрайност или Вечност, пояснява Колев, като допълва, че антрополози са го документирали върху саркофази на прабългарски благородници от Поволжието. Снимки: Николай НиновХрастовата гора в дола пред Капана на времето, рамкирана дъговидно от южните входове, изглежда забележително от вътрешността на нишата. Снимки: Николай НиновХоризонтални и вертикални фризове от фасети, плод на вторичното изветряне на варовик. Снимки: Николай НиновИзкусните вдълбавания и овали с различна големина в карстовия релеф са пир за светлините и сенките. И феерия от карамел до светла лила, взета сякаш от учебник по ерозия и корозия. Снимки: Николай Нинов

Докато побирам в кадър ту „очите“ и северния вход, ту Стражевата кула (както участниците в клуб „Лабиринт“ наричат хлътнината с двата скални прозореца, откъдето се наблюдава околността южно от нишата), Георги ме въвежда в картирането. Трудоемък процес, изискващ различни умения и екипи, които се сработват с години, пояснява водачът ми. За да документираш една пещера са нужни часове, понякога дни и слоеве информация. Първо, накъде се развива пещерата. За целта се правят основни репери – точки. Взема се отсечка между точка „а“ и точка „б“ и се опъва между тях пластична ролетка. Дължината на отсечката зависи от галерията, от пещерата. Геоложки компас определя посоките. Данните се записват, после се измерва наклона, след това с лазерна ролетка – височината на тавана. Това го вършат двама човека, а трети отбелязва показателите в карнет, който представлява вид таблица. Същият този човек върху други листове и на око маркира моментното сечение, какъв е профилът на пещерата. С цялата тази информация четвърти член на екипа изчертава картата в нужния мащаб, като прилага към нея карнета и техническото описание. Накратко, не всеки може да нарисува карта, не всеки може да я чете и не всеки е готов за пещерняк, допълва Георги. Екипността, хората, човекът са решаващи. Пристъпваш в свят, който няма общо с външния свят. Този свят ти е чужд. Ти си му гостенин, нищо повече. Затова и в пещера не се влиза сам. Трябва да сте минимум двама, понеже сте наясно, че под земята нещата рязко се променят. Отвън можеш да си позволиш да спориш и да се закачаш, с когото пожелаеш, може дори да не си говорите, но влезете ли вътре, води взаимността. В нормалния свят човек разчита на себе си, предвиждайки евентуалните трудности, докато се движи върху открити и равнинни участъци. В пещерата обаче има нагоре, има надолу, има встрани. Там нищо не можеш да предвидиш докрай. Възможно е да попаднеш на газов джоб, вода да бликне, да те запуши. Така че, влизаш ли в пещера, все едно позната или не, малка или голяма, звъниш на приятел пещерняк. И му даваш т.нар. контролно време – казваш, че в момента сте на входа на обекта Х, че влизате например трима човека с еди каква си екипировка. И че предвиждате да стигнете еди къде си. Ако сте планирали пет часа престой, давате на този приятел от външния свят десет часа, уточнява Георги. Не му ли върнете обаждане на десетия час, той започва да звъни. Ако не му вдигнете, изчаква един час и пак звъни. И ако отново не отговорите, вече знае как да действа…

Капанът на времето впечатлява и с тунелообразни коридори, утробовиден отвор до западния вход и същите кафявосини ивици в карста, каквито красят пещерите край Карлуково, Ъглен, Гложене, Тетевен. Снимки: Николай Нинов

Дъждът отново налита Манастирски дол. Този път – косо. И все така откъм Маркова могила, превземайки и рида откъм Девенци. Вече е душно и в мечтания завет. От окната надничат дълги треви, ронят се камъчета, чирепи. Валят прашинки.
Наистина сме в капана на времето.
В днешния – с майските му приумици, и в онзи – вечния, чийто кръстник е Георги.

Запустялото жп трасе Реселец-Карлуково следва мътния Искър. От релсите и траверсите няма и помен, останали са само трошеният чакъл и номерираните железобетонни стълбове отстрани. Те са и нишанът за подхода към Кокала – следващият магнетичен обект, който атакуваме с Георги след вчерашното приключение.
Районът на шест километра от Червен бряг кипи от шубраци – влизаме в погрешен улей, но това ще установим на триста метра северно от „правилното“ дере. Георги отхвърля възможността за траверс на такава височина и обръща посоката. Добре, че го прави: докато се спускам до обраслия чакъл край реката, той кривва към градежи от необработван камък, които плавно слизат до жп трасето. Щастливец – открил е липсващата част от античен път, който преди година забелязал на километър оттук, и който планирал да проследи при следващ обход, за да го нанесе после на картата.

Процепната скална ниша Кокала се крие зад величава варовикова композиция. Тя е част от геоложките феномени край Реселец, Бресте и Камено поле, наричани Куклите, Купените или Чуклите. Извисена над Искър и над пущинака от габър и дъб, тази редица от конусообразни и стълбовидни образувания, е в близост до връх Кокала (325 м н.в.), затова и нишата, и местността с каменните пирамиди над някогашната жп линия носят същото име. Поради начупения терен и наклона за откатерване, те не са изследвани систематично, но над тях са открити артефакти, средновековна, римска и тракийска керамика. И зидове от крепост, от която имало видимост с Реселешкото и Карлуковското кале.
Георги настоява все пак да се спуснем с въже между сивобелите кукли – било бездиханно там, сред исполините, опиращи небето, било шеметно и замайващо като колонадите в Петра. Такъв тур не се изпуска, зная, но обедът преваля, а сме още в подстъпите към Кокала. Там и ще останем, за да огледаме спокойно няколкото находки на метри от нас, с които Георги разпали любопитството на любителите на древността в социалните мрежи.

Хоризонтални и вертикални фризове от фасети, плод на вторичното изветряне на варовик. Снимки: Николай Нинов

Три ниши с южно изложение съседстват в обител на забравата. Три скални отвора в подножието на пясъчник. Влизаме като в мина за диаманти. В първата са изсечени знаци и символи, няколко рунни графита, два петроглифа. Според Георги по-ценен е надписът NIKA, понеже спада към групата на триумфалните надписи и се свързва най-често с късното средновековие. Означава „победител“ и не е рядкост като скално изображение. С какво обаче е уникален петроглифът на три километра от Реселец? Георги приема, че в него, вместо буквата К, е използвана руната Ки, позната още като „половин Давидова звезда“ – съчетание от три триъгълника. Този символ означава Безкрайност или Вечност, пояснява водачът ми, като допълва, че антрополози са го документирали върху саркофази на прабългарски благородници от Поволжието. Георги Колев разчита изсичането като „Победителят на вечността, на безкрая“ или „Господарят на вечността“. А какво прави прабългарска руна в надпис, свързван по правило с християнството, и защо край него се забелязват още рунни графити, нека се произнесат специалистите.
Прелюбопитен е и вторият петроглиф, който Георги нарича „Шаманът и централното дърво на света“. Скалното изображение представлява недовършен барелеф с орелеф, затворен с кант, върху доработена плоча. Георги свързва петроглифа с човешката фигура и дървото, чийто клон излиза от канта (както и откритите по-надолу край реката родови решетки, пентаграми в кръг и соларни символи) с богомилите. Той предполага, че скалните ниши били обитавани от тази аскетична общност, която ползвала стари шамански вярвания, и която търсела Бог във водата и в скалите, в слънцето и в дърветата, а не в притежанието…
Множество хоризонтални и вертикални фризове от фасети, плод на вторичното изветряне на варовика, пълнят втората ниша. Изкусните вдълбавания и овали с различна големина в карстовия релеф са пир за светлините и сенките, който не насмогвам да снимам. И феерия от карамел до светла лила, взета сякаш от учебник по ерозия и корозия.
И пак петроглиф, обрамчен с кант, в третата ниша. За символите в него няма засега хипотеза, разчитането му предстои.

На тръгване Георги отново предлага да се спуснем между исполинските кули. В българската Петра. Високо над Искър. Между небето и земята.
Такъв тур не се отказва. Той предстои.

От книгата „Времето гледа с десет очи“ от Николай Н. Нинов, изд. „Сиела“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.