Съдия Деница Вълкова до e-vestnik – в епохата на интернет право на отговор има и след 5 години

Съдия Деница Вълкова, председател на Апелативния съд в Бургас. Снимка: архив на съда

Бел. ред. – Читателят може да се учуди, но публикуваме право на отговор за публикация отпреди 5 години и половина. Във времената на интернет това не трябва да учудва. Въпросната статия се чете още и се открива с Гугъл, затова съдържанието й може да бъде оспорвано от засегнатия, в случая председателката на Апелативен съд Бургас Деница Вълкова.
През 2012 e-vestnik препечата статията „Деница – от сервитьорка, през криминални обвинения, до зам.-министър на правосъдието” (виж тук), от бургаския сайт besove.bg, по късно прелял се във flagman.bg.
В e-vestnik само препечатахме текста, без да потърсим засегнатата, доколкото отговорността за препечатана статия от друго издание носи първоизточникът, има такава съдебна практика по граждански дела. Но така се разпространяват и невярна информация, което може да се предотврати само с един професионален принцип в журналистиката – винаги да се дава думата и на засегнатия. Каква е точно истината в случая, читателят може да сравни фактите от статията с отговора на засегнатата страна и сам да прецени. В e-vestnik не заемаме страна, а със закъснение даваме думата и на другата страна.
В случая съдия Деница Вълкова първоначално, преди 5 години, е преценила, че няма смисъл да отговаря на тези твърдения, но тъй като публикацията за нея продължава да е достъпна, още попадат читатели на нея, включително порасналите й деца, потърси редактора на e-vestnik, за да поиска право на отговор.

Право на отговор от Деница Вълкова, председател на Апелативен съд Бургас

Възползвам се от даденото ми от e-vestnik.bg право на отговор във връзка с твърдения в материал, препечатан от несъществуващ към момента сайт . Като публична личност често съм обект на публикации и коментари за работата и личния ми живот, не всички в рамките на добрия тон и обективността. Мога да понеса измислици и клевети по мой адрес, но не и когато написаното, преди повече от 5 години и тиражирано наскоро отново във Facebook, се отразява върху авторитета и психиката на децата ми.
Категорично заявявам, че в препечатан материал под заглавие „Деница – от сервитьорка, през криминални обвинения до зам.-министър на правосъдието“ са посочени факти, които не отговарят на истината и чрез които се правят тенденциозни внушения за личността и професионалното ми развитие.
Относно твърденията, какво съм работила като студентка преди 26 години уточнявам, че става дума за едномесечна работа през лятната ваканция след като завърших първи курс по право. Не считам, че трябва да се срамувам, че съм полагала законно и почтено труд, както правят всички студенти по света. Бих работила и по-дълго, но нямах възможност предвид факта, че учих редовно и целта ми бе да взема с отличие държавните изпити за магистър по право, което постигнах.
Не е вярно, че като снаха на г-жа Дора Христова съм стартирала кариерата си, след като съм сключила брак със сина й през 1992 година. Истината е, че граждански брак с него сключих през 1997 г., а съм започнала да работя като съдия преди това и преди лично да познавам г-жа Христова.
Целият ми житейски и професионален път на съпруга и майка на три деца, и на съдия, който последователно е израснал в кариерата, без да прескочи нито едно ниво, красноречиво говори, че описаните в материала „криминални обвинения“ и двусмислени внушения за „поръчителство“ са дълбоко неверни и документално необосновани. В статията се посочва, че това са твърдения на бившия ми съпруг, адвокат Тодор Христов. Той е достатъчно разпознаваема личност в Бургас и е готов да предостави своята гледна точка по темата, която не кореспондира с изложеното в материала.
Била съм заместник-министър на правосъдието през 2011 г. – 2013 г. и се гордея с работата си в екипа, който направи възможно да се случи законодателно и технологично проведеното електронно гласуване за пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет от професионалните квоти на съдиите, прокурорите и следователите, както и спря кражбата на фирми от Търговския регистър чрез SMS-известяване на заинтересованите лица. Работих в първия екип в Министерство на правосъдието, който преодоля забавяне от повече от 20 години и успя да създаде национален механизъм за обезщетяване на пострадалите от неразумна продължителност на процеса. С това освен, че ускорихме производството по всички видове дела, само за една година България излезе от негативната статистика за брой осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека за бавно правосъдие.
Не на последно място, относно тиражираните в статията внушения, че съм издала несправедлива присъда над журналист и поради това България е осъдена в Страсбург, нееднократно съм заявявала, че моята съвест като съдия е чиста.
Действително България бе осъдена от ЕСПЧ, но удобно в публикацията се спестява извода в Параграф 68 от Решението. Съдът в Страсбург „е готов да приеме, че изводът на вътрешните съдилища, че жалбоподателката не е направила достатъчно проучване за статията си, преди да я публикува, и по този начин не е действала като отговорен журналист, не би могъл да се счита за явно необоснован, както и че присъдата срещу нея би могла да се приеме като необходима, за да бъде защитено доброто име на засегнатите длъжностни лица. Съдът обаче не смята, че е нужно да заема твърда позиция по този въпрос, тъй като намира, че наложеното на жалбоподателката наказание е непропорционално“.
Наказанието съм определила в рамките на българския закон, който съм положила клетва да прилагам точно. Проблемът бе дефицит на закона, свързан с кумулация на глоби по чл.78а от НК, който четири години по-късно през  2006 г. беше преодолян с изменение в НК.
Заставам зад всяка своя дума, която може да бъде проверена и потвърдена. Всичко останало е злоупотреба с истината, което е вредно както за обществото, така и за журналистиката, формираща обществените нагласи.
Надявам се, да бъда разбрана най-вече като майка, защото като съдия съм показала, че мога да съм силна и да нося цялата отговорност на поста, който заемам включително и атаки, които не почиват на истината. Затова и повече от пет години не съм предприела никакви действия относно тези публикации, уронващи името и авторитета ми.
Решението да опровергая тиражираните неверни факти сега е продиктувано най-вече от грижа за децата ми, които растат и ме питат, защо не съм се защитила. 19-годишният ми син, който завършва с отличие математическа гимназия, приет е да учи в престижен университет в Лондон и е донесъл световна спортна слава на страната ни има всички основания да се гордее с родителите си и никой няма моралното право да ги клевети.

– – –
Линкове към материали с биографична справка за съдия Деница Вълкова – „Дневник”, „Гласове”, „Бургас утре

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.