СофияПловдивВарнаБургасРусе

Усилията на ЕС да спре мигрантите се провалят от хаоса в Либия

Ройтерс

Удари на САЩ срещу ислямска държава в Либия. Снимка: от тв екрана

Когато либийската брегова охрана получи миналия месец от Италия първата дългоочакваната партида патрулни лодки, два от четирите плавателни съда имаха механични проблеми, а един се счупи на път за Триполи.

Когато италианският вътрешен министър по-късно пристигна със самолет, за да представи официално лодките във военна база в либийската столица, служителите на бреговата охрана недоволстваха, че са стари и нямат достатъчно място на палубата за спасените мигранти.

„Искат от нас да сме полицай на Европа. А в същото време този полицай се нуждае от ресурси“, каза говорител на бреговата охрана на име Аюб Касим. „Я да опитат те да работят в такива условия“.

Половин милион души прекосиха Средиземно море от Либия до Италия през последните четири години, основно африканци от региона южно от пустинята Сахара, които плащат на трафиканти да ги преведат през пустинята до Либия и оттам към Европа с негодни за плаване в море надуваеми лодки. Около 13 000 души загинаха по пътя.

Европейските правителства искат да спрат мигрантите и да разбият хватката на каналджиите.

Но вече повече от четири месеца, откакто Италия и ЕС започнаха нов опит за справяне с кризата, усилията им не са довели до почти никаква промяна, както става ясно от разказите на мигранти, служители на хуманитарни организации и на официални лица.

Когато либийските власти заловят мигранти, ги отвеждат в центрове за задържане, които формално са под контрола на правителството. Там вече има около 8000 души. Въпреки че европейците обещаха да дадат пари за подобряване на условията в тях, в някои е такава теснотия, че мигрантите се налага да спят седнали.

В столичния мигрантски център „Тарик ас Сика“, показван на дошли на визита в Либия високопоставени посетители, са засадени цветя и инсталирани умивалници. Но зад заключената с катинар метална порта стотици мигранти са наблъскани един до друг на матраци в единично помещение без вентилация.

„Казват ни да мълчим, затварят ни и ни искат пари“, каза 22-годишен мъж от Гвинея, който е в центъра от март, когато бива заловен от либийската брегова охрана с още около 120 мигранти, малко след като потегля за Италия. „Бият хората. Не харесват черната кожа“.

Без „турска сделка“ в Северна Африка

Морският път от либийските брегове е един от основните маршрути на най-големия мигрантски поток в Европа от Втората световна война насам. Другият, по море от Турция към Гърция, бе почти напълно запечатан миналата година след споразумение между ЕС и Анкара. Този от Либия обаче не спира да нараства.

От началото на годината вече 70 000 души са предприели това пътуване, а пикът през летния сезон тепърва предстои. Около 2000 души умряха тази година.

За разлика от Турция Либия все още е смятана от европейците за твърде опасна, за да бъдат връщани там мигрантите, така че обикновено тези, които се доберат до международни води, в крайна сметка стигат до Италия.

Мрежите за трафик на хора в Либия процъфтяват в суматохата, последвала революцията от 2011 г., при която бе свален от власт диктаторът Муамар Кадафи. Бизнесът им тръгна стремглаво нагоре след 2014 г., когато конфликтът се разпространи в цяла Либия и бяха създадени враждуващи правителства в Триполи и на изток.

От миналата година ЕС опитва да работи с ново либийско правителство, подкрепено от ООН.

През октомври започна обучение на брегова охрана на борда на европейски кораби. През февруари Италия подписа меморандум за разбирателство с Триполи, който ЕС бързо подкрепи и определи за целта сума от 90 милиона евро.

Но Европа досега е оказала съвсем малко конкретна подкрепа, каза Тарик Шанбур, представител на бреговата охрана. „Срещаме се, говорим, вземаме решения, сключваме споразумения, но на терен нищо не се върши“.

Либийското правителство няма много влияние извън столицата, а даже и в някои от министерствата в Триполи. Неговата власт е отхвърлена в Източна Либия и едва се усеща на юг, където трафиканти вкарват мигранти през Сахара.

„Досега не можем да кажем, че като Европейски съюз сме постигнали много“, каза европейски представител, пожелал анонимност. „Работата е там, че се нуждаем от краткосрочни решения, но такива няма. Няма „турска сделка“ в Северна Африка.“

Издевателства над мигранти

Докато европейските политически лидери обмислят дългосрочни стратегии за засилване на сигурността по южните граници на Либия, поучават местните общности да се откажат от каналджийството и дават помощи на родните държави на мигрантите, либийските власти се тревожат, че броят им в Либия ще набъбне.

Те казват, че нямат достатъчен капацитет да приютяват мигранти в страна в дълбока икономическа криза, където има близо 250 000 вътрешно разселени лица.

Европейското финансиране помогна за увеличаване на доброволното репатриране на мигранти, заловени в Либия и съгласили се да се завърнат у дома. Броят им обаче надали ще надхвърли 10 000 тази година.

Мигрантите, заловени от либийската брегова охрана в морето или в среднощни операции, биват задържани в центрове за мигранти – както официални, контролирани формално от правителството, така и такива, управлявани от всевъзможни въоръжени групировки.

Управителите на центровете печелят пари, като карат мигрантите и техните семейства да плащат за освобождаването им, като ги продават обратно на трафиканти или ги дават под наем за работна ръка, казват мигранти. Сексуалните издевателства са чести, казва бивш служител на един от центровете в Триполи.

В неофициалните центрове за задържане в западната и южната част на Либия, под контрола на милиции или на самите каналджии, се говори, че условията са много по-лоши. Мигранти казват, че техните семейства са изнудвани за пари, като им се изпращат видео и аудио файлове как биват изтезавани роднините им.

Мигранти в „Тарик Сика“, които по-рано са били задържани в друг, недостроен лагер край летище „Митига“ в Триполи, разказват, че са били накарани насила да построят сами лагера.

Няколко болни хора са умрели, защото не им е била оказана лекарска помощ. На Ройтерс бе отказано посещение в центъра.

Служителите на центъра за задържане казват, че изпитват недостиг на ресурси и понякога се налага да действат със сила срещу отчаяни и буйни мигранти. Мохамед Бишр, началникът на отдела за борба с незаконната миграция в Триполи, отрече да са достоверни сведенията за издевателства и убийства. Казва, че мигрантите са задържани заради тяхната сигурност.

„Предвид ситуацията по сигурността в либийската държава те не могат да напуснат центровете за задържане, защото нямат документи за самоличност“, каза той в просторния си офис с климатик в центъра „Тарик Сика“. „Ако напуснат, може да ги сполети и нещо по-лошо.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.