СофияПловдивВарнаБургасРусе

Макрон и Меркел се сближават по темата за Европа

Ройтерс

Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Снимка: официален сайт

Още през януари, когато шансовете му да стане президент на Франция изглеждаха малки, Еманюел Макрон отиде в Берлин и изложи това, което смята, че е необходимо да се направи, за да бъде „поправена“ Европа.

„Както Жак Делор бе казал, Европа се нуждае от визия и отвертка“, заяви Макрон пред аудитория от слушатели в Хумболтовия университет, цитирайки бившия председател на Европейската комисия. „За съжаление, в момента имаме много отвертки, но не и визия.“

Сега, по-малко от два месеца след победата си на френските избори, Макрон запълва тази празнота, излагайки своя визия за по-нататъшната посока на континента и което е най-важното в случая, съумява да спечели за каузата си Германия.

Това бе основната новина от срещата на върха на ЕС миналата седмица, на която на общата заключителна пресконференция Макрон и германският канцлер Ангела Меркел стояха един до друг и изпратиха послание за пълно единомислие.

След повече от десетилетие на трудности обаче може би е рано да се обявява, че френско-германският двигател е заработил отново на пълна мощност.

Макрон все още не е преминал сложното предизвикателство да осъществи на практика плановете си за реформиране на френската икономика. Само ако успее, ще бъде сложен край на взаимното недоверие между Париж и Берлин, което през последните години е пречка за изграждане на тясно сътрудничество помежду им.

Меркел от своя страна през септември трябва да спечели четвърти мандат. Ако го направи, за нея пак може да се окаже трудно да убеди някои от скептично настроените консервативни среди около себе си, че си струва да се работи с центриста Макрон.

Но като цяло всичко това, което се наблюдава в отношенията между тях през последните седмици – като кулминацията бе общата им поява в Брюксел в петък – изигра своята роля за отпадането на две от големите въпросителни, надвиснали след изборната победа на Макрон миналия месец: в състояние ли ще бъде той да запази импулса, който го изстреля до Елисейския дворец, и дали Меркел би подкрепила вижданията му за Европа.

През последното десетилетие, докато континентът се люшкаше от една криза към друга, германският канцлер сякаш изпитваше по-голямо удобство да внася поетапни корекции в европейските структури – точно като затягане на винтчета с отвертка, а не да излиза с вдъхновяващи нови визии.

Сега, когато Европа е излязла от режима на остри кризи и придоби по-голяма самоувереност на фона на икономически си растеж и политическия хаос във Великобритания и САЩ, насреща се притичва окриленият от силното представяне на партията си на парламентарните избори този месец 39-годишен Макрон.

В Брюксел той даде ясна заявка, че е готов да отиде на конфронтация със страни като Полша и Унгария, ако десните им правителства не зачитат ценностите на европейската демокрация.

Закани се, че ще реагира по съответния начин, ако страни като Китай и САЩ не играят честно в сферата на търговията. И също така подложи на натиск останалите лидери на държавите членки да се възприеме по-амбициозен подход по отношение на европейското отбранително сътрудничество.

По всички тези три въпроса, ако това се беше случило в миналото, Меркел инстинктивно би намалила газта, отчитайки веднага безпокойствата на Варшава, Будапеща, Вашингтон и Пекин, както и тези в самата Германия по отношение на отбраната.

Но в Брюксел тя застана изцяло зад Макрон.

Това не остана незабелязано от другите делегации на държавите от ЕС, в частност от източноевропейците, които изпитват безпокойство от предстоящото излизане от съюза на Великобритания и изменчивия начин на управление на президента на САЩ Доналд Тръмп.

„Дори и (френско-германският) двигател да работи прекалено добре, това невинаги е най-доброто за ЕС като цяло“, каза високопоставен дипломат от една от източните държави членки. „Надяваме се да са достатъчно мъдри да контролират скоростта си.“

Във Великобритания и САЩ също изпитват безпокойство.

Ако Европа е по-самоуверена и по-настъпателна, това най-вероятно ще я направи и по-труден партньор в преговорите за Брекзит. На срещата на върха на ЕС миналата седмица британският премиер Тереза Мей приличаше на човек с отслабени позиции, който се отбранява, седейки до новия тандем Меркел-Макрон.

Макар и да изразява задоволство от развитието на политическите процеси в Европа след победата на Макрон над лидера на крайната десница Марин Льо Пен, Чарлз Купчан – бивш съветник по европейските въпроси на президента Обама – сподели безпокойството си, че по-смел и по-нахакан в поведението си ЕС може накрая да се самоопредели като опозиция на Вашингтон.

„Това ме безпокои“, каза Купчан. „Най-лошият вариант би бил възроден европейски проект, една от целите на който е да се скъса със САЩ.“

Това изглежда малко вероятно предвид евроатлантическия уклон на Меркел.

Но с наближаването на изборите тя показа готовност да заема по-остри позиции срещу управленските решения на Тръмп, които са доста непопулярни в Германия.

Преди броени седмици Меркел предизвика изненада както у дома, така и в чужбина, заявявайки, че Европа е възможно повече да не може да разчита на САЩ и затова трябвало да се готви да се грижи сама за себе си.

Много показателно ще е дали тя ще съхрани тази своя предизвиателна линия и на форума на върха на Г-20, на който ще бъде домакин в Хамбург на 7-8 юли.

На срещата на върха в Брюксел сред важните теми не фигурираше едно от най-големите предизвикателства – реформирането на еврозоната. Но то ще е във фокуса на интензивните разговори между Берлин и Париж преди срещата на двете правителства седмица след форума на Г-20, на която се очаква да бъдат обявени няколко нови двустранни инициативи.

Меркел и тук показва готовност за сближаване с Макрон.

Миналата седмица в реч на конференция на индустриалци в Берлин, точно преди срещата на върха на ЕС, тя изненада партията си, като показа благоразположеност към две от най-спорните идеи на френския президент – общ бюджет и министър на финансите за еврозоната.

„Това наистина привлече вниманието“, каза високопоставен френски официален източник, който участва в подготовката на френско-германската среща. „Париж и Берлин са по-близо (в позициите си) от когато и да било в последно време.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.