СофияПловдивВарнаБургасРусе

Щом Полша може да се справи с данъчните измами, то и Гърция може

Блумбърг

Карикатура за гръцката криза от Никола Вадо

Идеята, че необходимостта от облекчаване на дълга на Гърция може да намалее, ако тя се научи да си събира по-добре данъците, едва ли е популярна. Една друга страна с голяма пропаст между очакваните и действително събираните данъци, Полша, обаче показва как едно решително правителство може да извлече голяма полза от този огромен ресурс.

Изследване на Европейския съюз, публикувано през септември 2016 година, показа, че Полша и Гърция имат много подобни празнини в събирането на данък добавена стойност (ДДС): през 2014 г. Полша е събрала с 24% по-малко ДДС от разчетите, а Гърция – с 28%. Тази пропаст е била около два пъти по-голяма от средното за ЕС равнище. ДДС в държавите от Европейския съюз, който наподобява данък продажби в САЩ, е един от най-големите източници на приходи за правителствата. През 2014 г. Полша е събрала с около 9,3 милиарда евро (10,4 милиарда долара) по-малко от предвиденото, а Гърция – с 4,9 милиарда евро. Тези суми се равняват на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на двете страни.

По съвпадение европейските кредитори на Гърция очакват от нея да поддържа първичен фискален излишък в размер на 2% от БВП през периода 2023-2060 г. – по-дълго от която и да било държава след Втората световна война. Това условие е смятано за нереалистично и за причина, поради която Гърция се нуждае от намаляване на дълга.

Нито една страна не е успяла да запълни изцяло ДДС дупката, но тя е едва 1,2% от очакваните приходи в Швеция, по-малко от 4% в Люксембург и 8% в Словения. Така че, поне на теория, Гърция е в състояние да изпълни почти изцяло суровите фискални изисквания на своите кредитори, като запълни дупката до тези равнища.

Често се изтъква, че гърците просто не могат да си позволят да плащат прилежно своите данъци. Те са облагани доста сурово – приетият неотдавна пакет с реформи, който помогна на страната да получи транш от 8,5 милиарда евро този месец, отново разширява данъчната основа. Според доклад на Международния валутен фонд (МВФ), публикуван по-рано тази година, обаче гърците вече дължат 94,2 милиарда евро на своето правителство. „Данъкоплатците в затруднено икономическо положение може да възприемат рисковете от укриване на данъци (наказания) като по-малки от потенциалните печалби (избягване на фалит)“, пише МВФ.

ДДС обаче е по-лесен за събиране от други видове данъци, защото е потребителски налог. Освен ако една трансакция не се осъществи в сивата икономика, ДДС се плаща от потребителя, като е калкулиран в цената. Събирането на този вид данък често е въпрос на политическа воля от страна на правителствата: колкото по-корумпирана и клиентелистка е една политическа система, толкова по-широко разпространени са измамите с ДДС.

Полша имаше сериозен проблем с измами, при които фирми искаха от правителството да им бъде възстановен платен ДДС, често пъти за фиктивно изнесени стоки. В началото на тази година министърът на финансите Матеуш Моравецки заяви, че отличният икономически растеж на страната – над 3% в момент, когато съседните държави са в криза – трябва да бъде преизчислен, тъй като е бил надут от фалшиви износни схеми. През 2015 година, например, действителният растеж е бил 1,9%, а не 3,6%, отбеляза Моравецки.

През 2016 и 2017 г. Полша предприе поредица от мерки за затваряне на вратичките за източване на ДДС. Страната нямаше кой знае какъв избор: управляващата популистка партия „Право и справедливост“ бе обещала да плати големи суми на семействата с повече от едно дете и единственият друг източник на финансиране бе натрупването на още външен дълг.

Правителството начерта планове за теглене на големи кредити, но също така, през 2016 и 2017 г., прокара пакет закони за повишаване на събираемостта на ДДС, ограничаване на връщането на платени данъци, въвеждане на „солени“ глоби за данъчни измами и затягане на контрола върху сектора с горивата, в който бяха извършвани много от измамите.

Полският кабинет освен това увеличи усилията за събиране на корпоративния данък, като едновременно с това го понижи за нововъзникналите фирми и реформира данъчната администрация.

Резултатите, според министерството на финансите, са грандиозни. Правителството очакваше тази година дефицит от 59 милиарда злоти (15,5 милиарда долара), но през първите месеца той бе само 900 милиона злоти. Полша ще емитира до края на годината по-малко дълг, отколкото бе планирала. При това страната дори още не е започнала да ограничава големия брой изключения, предвиждащи намаляване на ДДС – нещо, което ЕС отдавна посочва като потенциална област за подобрение.

Междувременно се очаква икономическият растеж да достигне 3,7% тази година според прогноза на анализатори на агенция Блумбърг. По-високата събираемост на данъците не води до по-ниска икономическа активност и по всяка вероятност икономическият растеж ще е по-реален от данните за миналата година.

Западноевропейските кредитори на Гърция не са почитатели на националистическото правителство в Полша. Те обаче трябва да се вгледат по-внимателно в ефективните мерки, които то предприе срещу укриването на данъци. Гърция има нужда от някои от полските лекарства преди сегашните планове за решаване на нейния дългов проблем да бъдат определени за нереалистични. Прекалено голям дял от гръцката икономика – около една четвърт според някои изчисления – все още е в сивия сектор, за да бъдат взимани важни решения за облекчаване на основата на наличните икономически данни.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.