Герои или агитатори? Млади депутати са на предна линия при протестите във Венецуела

Виктория Рамирес
Ройтерс

Протести в Каракас. Снимка: от тв екрана

Един от тях бил повален от водно оръдие на частите на полицията за борба с безредици. Друг бил бутнат в канавка. Срещу повечето от тях е използван лютив спрей и сълзотворен газ, били са бити или по тях е било стреляно със сачми.

Група млади венецуелски депутати придоби известност на обхванатата от насилие предна линия на антиправителствените протести, които от три месеца разтърсват южноамериканската страна и в хода на които загинаха 75 души.

Оглавявайки ежедневно улични демонстрации, блъскайки загражденията на силите за сигурност и понякога взимайки изстреляните по тях сълзотворни гранати и хвърляйки ги обратно по полицаите и военните, за много от привържениците на опозицията тези активни представители на Националното събрание на Венецуела са герои.

За социалистическото правителство на президента Николас Мадуро обаче те са главните „терористи“ в извършван под егидата на САЩ сценарий за преврат, чиято цел е да се сложи ръка върху огромното нефтено богатство на страната, която е сред членките на ОПЕК.

Съставляващите тази група депутати, които са около десетина и са на възраст между края на 20-те и началото на 30-те, в основна степен са представители на партиите „Справедливост преди всичко“ и „Народна воля“, които агитират за гражданско неподчинение срещу президента, определян от тях като диктатор.

Те демонстрират без предпазна екипировка – за разлика от
маскираните и използващи различни предмети за защита младежи –
макар че понякога техни привърженици и приближени ги бранят с
телата си, правейки живи щитове около тях.

Също така не получават заплати, тъй като субсидиите за
Националното събрание бяха намалени, и се издържат от дарения от
роднини и приятели. Някои дори все още живеят при родителите си.

Едно от най-известните им лица, 28-годишният Хуан Рекесенс,
е пострадал в по-голяма степен от повечето от другите. Той има
белег на главата от предмет, хвърлен от привърженици на
правителството, а по тялото си има наранявания от сачми от
въздушно оръжие и сълзотворни гранати, както и охлузвания от
случай, при който войници от Националната гвардия го били
бутнали в дълбока канавка.

„За мен най-лошо е, когато умират другари, когато падат до
мен“, заяви пред Ройтерс едрият и брадат Рекесенс, казвайки още,
че от април на девет пъти е бил близо до смъртта.

Протестиращите искат президентски избори и решаване на
проблема с недостига на храни и лекарства. Сред загиналите има
не само демонстранти, но и привърженици на Мадуро, случайни
минувачи и представители на силите за сигурност.

Има и хиляди ранени, а близо 1500 души са в затвора след
арести по цялата на територия на страната, както твърдят
правозащитни организации.

Рекесенс, който представлява западния щат Тачира, където
съществуват радикални опозиционни настроения срещу Мадуро,
открито признава ролята си на „агитатор“ в полза на опозицията.

Но въпреки коравия си имидж се подчинил на настоятелните искания
на майка си да си остане у дома, след като получил раната на главата.

„От четири дни не ми дава да излизам – но няма проблем,
защото си отпочинах и се възстанових по-бързо, разбира се, после
се връщам“, каза той.

Някои наричат „Випуск 2007“ тази депутатска група заради
корените й в студентско движение отпреди десетилетие, допринесло
за една от малкото победи на опозицията срещу популярния
предшественик на Мадуро Уго Чавес (постигната на референдум).

„Това е група, зародила се на улицата по време на протестите
от 2007 г. Събираме се отново десет години по-късно, правейки
същото“, каза 31-годишният Хуан Мехия, възпитаник на Харвард.

Той е депутат от щата Миранда, който включва част от
столицата Каракас, като е загубил свой приятел по време на
протест и още един при произшествие на път за участие в митинг.

„За нас това е екзистенциална борба“, добави той,
заявявайки, че поколението му е израснало в условията на
социалистическото управление и му било омръзнало от стопански
трудности и политически репресии.

„На 31 съм и бих искал да се издържам от работата си, но не
мога. Не искам цял живот да завися от родителите си“, допълни
той в хотел, където по време на кратко прекъсване в ежедневните
им улични прояви политици от опозицията работеха по стратегията си.

Управляващите обвиняват депутатите, че плащат на младежи и
дори на деца на едва 12-годишна възраст да нападат силите за
сигурност, да преграждат пътища и да извършват палежи на
имущество. Заплашиха, че ще ги вкарат в затвора.

Държавните авиолинии отказват да им продават билети, а
частните превозващи са под натиск да направят същото, което
означава, че не могат да обикалят страната, заявиха депутатите.
На някои били иззети или анулирани паспортите, което им
попречило да пътуват в чужбина.

В една от типичните си в последно време речи Мадуро нарече
Фреди Гевара – 31-годишен депутат, който в отсъствието на
излежаващия присъда в затвора лидер Леополдо Лопес е начело на
„Народна воля“ – „Чъки“. Чъки е персонаж от американски филм на
ужасите, представляващ кукла, която извършва убийства.

Той спомена и Мигел Писаро, 29-годишен барабанист и депутат
от „Справедливост преди всичко“, който наскоро се разплака на
пресконференция, няколко минути, след като по време на протест в
Каракас близо до него бе застреляно 17-годишно момче.
„Зад онази безизразна физиономия на лицето той им нарежда да
убиват и да палят“, каза Мадуро. „Писаро, чуваш ли ме? Това ще
те преследва за цял живот.“

Депутатите реагираха с насмешка на това, заявявайки, че в
момента единственото, което ги преследва, е копнежът на страната
за промяна, докато ставащият все по-отчаян Мадуро се бил
вкопчил във властта въпреки волята на мнозинството.

Тяхната мантра е мирният протест и наистина, когато
шествията им не биват блокирани – като например това към
сградата на държавната телевизия и седалището на Католическата
църква – не е имало проблеми.

Някои обаче признават, че са хвърляли обратно изстреляните
по тях сълзотворни гранати, както и камъни. Имаше и критики, че
депутатите не са направили достатъчно за възпиране проявите на
насилие в редиците на опозицията, вариращи от палежи на
имущество до линчувания.

Хосе Мануел Оливарес, 31-годишен депутат от щата Варгас,
който е лекар, заяви, че заради професията му за него
избягването на насилието е още по-важно. Наскоро му били
направени 12 шева, след като бил ударен в главата от сълзотворна
граната, и често оказвал първа помощ по време на сблъсъци по улиците.

Въпреки това той застъпва мнението, че протестиращите имат
право на „самоотбрана“, и признава, че по време на демонстрации
е носил ръкавици, за да може да хваща с ръце сълзотворните гранати.

„Ако съм обграден отвсякъде от възрастни хора или дори от
роднини, а навсякъде около нас валят сълзотворни гранати, е акт
на напълно законна отбрана да ги хвърля обратно. Камъните ли?
Да. Но пък камъни срещу куршуми… Битката е неравна“, каза той.

„Не казвам, че сме мъченици, но се опитваме да дадем
най-добрия пример, който можем, борейки се за страната си и
заявявайки: ето ме тук, поемам риск точно като теб и като теб.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.