www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 22 септември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Кога ще ги настигнем австрийците във виното… Виена като лозарски район. Не е шега

30 Юни 2017

 

Лозята на избата са на един склон над Виена. Снимки: Иван Бакалов

Може ли някой да си представи София с лозя в крайните квартали? В Княжево, Люлин, Младост, Драгалевци и Бояна да има винарни, забиколени от лозови масиви?
Това може да се види нагледно във Виена. Тя е заобиколена от няколко страни от лозя. Лозята са си там отдавна, към 1907 г. е взето решение от общинския съвет на Виена да се засади пръстен от лозя около града. По-късно са приемани различни закони, които пазят лозята от унищожаване при строителство и разрастване на града. И така лозята естествено са се влели в града. И с тях вървят и винарни.

Австрия произвежда и изнася повече вина от България

Последните две реколти в Австрия са по около 230 млн. литра годишно. Това е с около 20% повече от българското производство на вино.
През 2016 Австрия е постигнала рекорден износ на вино на стойност 148 млн. евро. Като количество са изнесени 49 млн. литра, колкото обикновено е износът в последните няколко години, поради по-слаби реколти. Но нараства непрекъснато стойността на изнесеното вино, заради увеличаване на сегмента на по-скъпите вина.
Най-много австрийски вина се изнасят в Швейцария, САЩ, Норвегия, Канада, Хонконг и Австралия.
Страните от ЕС, за които заминава най-много австрийско вино са Белгия, Холандия, Чехия, Финландия, Дания, Полша.

Снимки: Иван Бакалов

Много австрийски изби участват непрекъснато на винени изложения. Например на „Провайн” в Дюселдорф тази година участваха 350 австрийски винопроизводители.

Виенска общинска изба…

Чудесата не свършват дотук. Заведоха ме в общинската винарна „Кобенцъл”, по-точно лозаро-винарско стопанство, на един хълм в покрайнините на Виена. Нещо като Бояна. Оттам нагоре започва виенската гора. Лозята се спускат по един склон от който се вижда Виена като на длан. Надморската височина на хълма е колкото на София.
И избата е изцяло общинска собственост. Някакси се опитвам да си представя винарна на столична община, в някой краен квартал…

Томас Подседник, шеф на общинската изба на Виена “Кобенцъл”. Снимка: “Кобенцъл”

Впрочем, и в София е имало лозя по времето, когато във Виена са приели закон да ги развиват около града. Името Лозенец откъде мислите, че идва? Навремето е имало лозя там, по склона. Само че с годините са премахнати, за да се строят сгради. Е, във Виена са ги опазили, градът се е развивал накъдето няма лозя, опазил ги е.
Та общинското лозаро-винарско стопанство „Кобенцъл” има 1000 декара лозя. Шефът на избата и стопанството, г-н Томас Подседник, обяснява, че от тях 400 декара са дадени под аренда, а 600 декара дават продукция за винарната. И те са пръснати на две места – 270 декара в 19-и район, 330 декара в 21-и район. Ако можем да си го представим в София – едното лозе да е в „Люлин”, другото в „Княжево”.
В границите на Виена има 7000 декара лозя, в периферията на 10-и, 16-и, 17-и, 19-и, 21-и район и др. Това е само в рамките на града. А около Виена има хиляди декари и 170 малки изби, повечето еднофамилни. Виена е …винарски район, обяснява Подседник. В Австрия има 3 по-големи винарски района – Долна Австрия, Бургенланд и Щирия. И като важен лозарски район в законодателството за виното е и Виена, макар че тя държи само 1,5% от общо 460 хил. декара лозя в страната.

В подземията на избата. Снимки: Иван Бакалов

Все едно, да си го представим у нас, освен винарски регион като Тракийската низина, да има винарски регион София.
Избите около Виена са 90-95% еднофамилни. Част от продукцията бутилират, част я продават наливно, в кръчми.

Белите са повече от червените

Общо за Австрия преобладават лозята с бели сортове, но червените сортове в последните 15 години са нараснали от 25% на около 35% от насажденията. Сортовете не са разпределени равномерно. В Бургенланд, югоизточна Австрия, към границата с Унгария, лозята са 50-60% червени. От червените сортове гледат най-много местните сортове Цвайгелд и Блауфранкиш, но и  традиционните Каберне, Мерло и др. От белите най-поулярни са австрийският Грюнер велтлинер, с почти половината от лозята с бели сортове, след него е Ризлинг. Но има лозови масиви с Жълт мускателер, Бяло бургундско, Траминер, Шардоне. Иначе, общо според австрийските закони има одобрени 13 сорта червени и 22 бели.
В лозята на „Кобенцъл” има и пино ноар.

В подземията на избата - зала за сватбени церемонии. Снимки: Иван Бакалов

Произвеждаме общо 300-350 хил. бутилки вино годишно, според реколтата, , казва Подседник. Виното се продава предимно във Виена и  Източна Австрия във вериги магазини, хотели, ресторанти. Цената на вината на изба „Кобенцъл” е между 6,50 и 24 евро бутилката в магазина.
Подседник наля да опитам едно бяло от 6,90 евро бутилката, кюве, купаж от всичките им бели сортове. Типично гладко, изчистено, австрийско бяло вино.  После ме разведе из помещенията, където се прави виното, преси, ферментатори, поточната линия за бутилиране. И накрая по едни каменни стъпала слязохме в избата. Част от нея е стара на 100 години, с едни характерни тухлени стени, личи си, че са отпреди Първата световна.

Снимки: Иван Бакалов

В помещенията са разположени едни големи нови бъчви по няколко тона. В дъното на избата е направено разширение преди година, изкопана е отгоре цяла нова зала, като е излят бетонен таван със сводове, в стила на старата част на избата. Сега тази зала е обзаведена като ресторант и Подседник обясни, че нея я дават под наем за сватби. Служител от общината идва тук да венчава.

На финала Подседник обясни, че Австрия има един от най-строгите винаро-лозарски закони. По строг график през август се обявяват колко лозя кога ще се берат, какви количества. На 30 септември се попълват формулари за деня на брането. Непрекъснато се правят ревизии на място, изключено е да се произведе вино на черно или вино менте. Санкциите са много строги, включително до затваряне на винарната. Има регионални организации и национална стопанска камара, които наблюдават и регулират. Голяма маркетинг агенция помага на производителите, за което те плащат по 1 цент на литър вино.





Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com