Цар Футбол е с английска корона

Знам, че още с първите редове мога да отблъсна нежна половина от читателите, но съм решил да пиша за футбол. Причината е проста: футболът на Острова е религия.
Подобно на много мои връстници навремето, жадно четях „Народен спорт” с надеждата да науча нещо повече за английското първенство. Информацията беше оскъдна, но все пак можеше да се научи нещо. Е, сега с толкова много спортни вестници и телевизионни канали като „Диема+”, човек може да стане професор по английски футбол. Но в онези времена всяко име на английски отбор звучеше толкова екзотично, че буквално се опиянявах да го произнасям. Не говоря за титулованите “Манчестър Юнайтед”, “Ливърпул” или “Арсенал”, а например за “Уулвърхемптън Уондърърз”.
Добре звучи, а – “Уулвърхемптън Уондърърз”! Между другото, този отбор от предградие на Бирмингам също е много славен и през 50-те и 60-те години европейските континентални клубове треперят при споменаването на неговото име. Но не за това иде реч.

К
акто е известно Англия минава за родината на футбола. Уточнявам – на футбола, какъвто е познат днес. Защото има дълбоки исторически сведения, че китайци и други древни народи са ритали топка. А лично с очите си съм виждал в древните градове на маите в Мексико така наречените игрища за игра с топка и каменните фризове, отразяващи древните спортни събития.

Т
ам, въпреки че топката е трябвало да бъде вкарвана в каменни рингове, играта е доста близка до съвременния футбол, защото състезателите са имали право да удрят или ритат топката само с крака и тяло. Освен това, за разлика от днешните богопомазани и разглезени футболисти, победителите са били обезглавявани. Така поне твърдят някои историци. Просто, според разбиранията на маите, само победителите са били достойни да бъдат принесени в жертва на боговете, а е било привилегия да преминеш в отвъдното.

К
акто и да е, футболът, като такъв, възниква в Англия в края на 19-ти век със съответните правила. Мачът пък се превръща в своего рода празник. Мало и голямо се изсипва на стадиона в деня на срещата. Фланелки, шалове, програми, всякакви дивотии, наденички, лее се бира. Този модел е толкова успешен, че днес едва ли има място по света, където да не се прилага.

Вярно е, че от известно време се говори за криза в английския футбол, но става дума за националния отбор. Първенството винаги е било на много високо равнище, а напоследък, след като магнатите развързаха кесиите си да пазаруват играчи, смея да твърдя, че Висшата лига е по-напред от испанската Примера дивисион и италианското Калчо. Разбира се, големите пари в известна степен развалят спорта, но това е друга тема.

З
ащо, обаче, футболът наистина е толкова популярен на Острова? Отговорът най-вероятно се крие в страхотната материална база.

Аз живея на място, заобиколено от паркове. В голямата си част тези паркове в събота и неделя се превръщат във футболни игрища. Пристигат хора със съответната техника и разчертават полетата, поставят се врати с мрежи и се започва бесен футбол. Има първенства дори между кръчмите. А само в парковете около мен не мога да преброя колко деца, с колко треньори и с колко топки се опитват да запазят футболните традиции. Чак съм удивен, че при това положение няма толкова много местни таланти. Имам познати, които вече са записали току-що родените си синове във футболните академии на известни клубове.

Т
ук е мястото да посоча, че Англия е първенец в света по професионални клубове. Във Висшата лига, Чемпиъншип, Първа и Втора лига играят 92 професионални отбора. А никъде другаде не се играе по този начин в турнира за Купата на страната.
Всъщност, в Англия тези купи са две – Купата на федерацията и Купата на лигата. Няма значение, всички отбори подхождат наистина професионално (все едно играят на световно първенство), като онези от по-долни дивизии виждат истинска възможност в тези състезания поне да оставят добро впечатление. Атмосферата си е чисто празнична, противниковите фенове се надпяват гръмогласно (според последната статистика най-гласовити, или може би най-шумни, са феновете на “Съндърланд” – нищо че любимият им отбор е на път да изпадне). Често се играе „на кило кръв и метър кожа”, както гласи един стар лаф, футболистите се раздават на терена. Въпрос на чест. Корупцията тук трудно пробива, за фиксирани мачове почти не може да се говори. Поне не в такава степен като в другите страни, включително България.

А
нгличаните, разбира се, са дали нещо друго, много лошо за този спорт – футболното хулиганство. Казват, че футболът сближава хората, но понякога толкова ги сближава, че се налага полицията да ги разтървава.

Д
онякъде е феномен, че в момента футболното хулиганство е на много ниско ниво в страната, но излезлите в чужбина англичани трудно се обуздават. Всъщност, мерките на Острова са много строги. Човек наистина може да се впечатли като отиде на мач и види масовото присъствие на конна полиция или десетките стюарди, които през целия мач не поглеждат към терена, а следят какво става по трибуните. Да не говорим за многото камери, които запечатват всичко, което става наоколо (британците са световни първенци по камери на глава от населението), и за жестоката компютърна база-данни за футболно хулиганство (за разлика от тази за имиграцията), която не допуска на стадионите „черни овце”. Хулиганите обаче са му намерили цаката в чужбина, където все още успяват да си разиграват коня.

Хрумна ми да пиша за футбола след като гледах мача от Шампионската лига между “Манчестър Юнайтед” и “Динамо Киев”. Едва ли някой се е съмнявал, че „червените дяволи” ще бият, но те го направиха с много младоци в състава, а треньорът им сър Алекс Фъргюсън „се кефеше” на всяка тяхна изява. Разбира се, онези, които мразят “Манчестър Юнайтед” и шотландеца (все пак футболните страсти са едни от най-горещите), могат да не се съгласят с хубавите думи за клуба и треньора, но той е доказал, че е велик наставник най-малкото с многото шампионски титли и вече близо 20-те години на кормилото на отбор от този калибър.

Но не това е главното. Тук става дума за класическа симбиоза между треньор и играчи, което си е направо изкуство (този случай не е изолиран във Висшата лига). Да съумяваш да подчиняваш толкова много зведзи в името на каузата не е лесно. Сър Алекс не се поколеба да замери с обувка Дейвид Бекъм в съблекалнята в момент на главозамайване на футболиста. За особеностите на характера на шотландеца много се е писало и говорило, но статистиката е силно в подкрепа на постиженията на “Манчестър Юнайтед”.

З
а футбола на Острова наистина може да се пише много. Ще завърша обаче с един виц. Баща, след като чете във вестника за поредния рекорден футболен трансфер, става и плясва зад врата сина му, който пише домашно, с думите: „Я бягай да играеш футбол навън, бе, зубрач такъв!”.

В
същност, това е печалната истина. Лично аз смятам, че парите, които получават футболистите, колкото и големи актьори да са те на зелената арена, са неоправдани в сравнение с труда на един учен, например, който създава ваксина за някаква опасна болест.
Но … money makes the world go round*.

* Б. р. – от англ. – Парите движат света

Писмо отПисмо от Лондон
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.