СофияПловдивВарнаБургасРусе

Г-20: комисия за направляване на света, която е на кръстопът

Корали Февър
Франс прес

Срещата на върха на Г-20, състояла се в Хамбург, поставя клуба на световните лидери пред двойно предизвикателство: ефикасно да се справя с вътрешните противоречия и да преосмисля нещата, без да се разпръсне.

„Живеем в период на преход. Г-20 бе форум, създаден в отговор на финансовата криза. Той свърши добра работа, а днес се фокусира върху теми като климата, миграцията, развитието, здравеопазването, образованието и в бъдеще несъмнено ще трябва да се адаптира към тези големи проблеми в дипломацията“, обяснява дипломатически източник измежду съветниците, участващи в дългите нощни преговори за съставянето на заключителното комюнике от срещата.

Всъщност най-важните раздели от това хамбургско комюнике – пътна карта без юридически ангажименти за 20-те най-могъщи страни в света, засягаха климатичните промени и протекционизма, а в по-малка степен банковото регулиране и валутната политика.

„От първите си стъпки през 2008 г. дневният ред на лидерските срещи на Г-20 постоянно бе разширяван, но в Хамбург се стигна до нова фаза“, коментира за АФП Джон Къртън от ръководството на изследователската група за Г-20 в Университета на Торонто. „Г-20 се наложи като център за ефикасно световно управление в сферите на икономиката, социалните въпроси, околната среда, а все повече и на сигурността“, смята той.

Г-20 обаче не се изчерпва само с комюникето. Както показа петъчната среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин, форумът е също ефективен начин за световните лидери да разменят мнения в не толкова формални условия като протоколните визити.

„За тях е много важно да се срещат лице в лице на неутрален терен и да разговарят по всичките злободневни кризи“, обяснява пред АФП д-р Клаудия Шмукер от германския мозъчен център DGAP (Германско дружество за външна политика).

Но според нея Г-20 не бива да разширява пълномощията си твърде много. „Твърде обширният дневен ред разсейва вниманието. Акцентът върху икономиката трябва да бъде запазен“, казва тя. При това „Г-20 няма легитимността“ да бъде един вид световно правителство – „най-близкото нещо до световно правителство е ООН“.

Освен периметъра на дейност е належащ и въпросът за състава на Г-20, „ако се цели групата да остане уместен форум“, предупреждава Фридерике Рьодер, директор за Франция на неправителственото сдружение ONE.

„След 50 години младите хора в Африка ще са повече, отколкото във всички страни от Г-20, взети заедно, тъй че занапред групата трябва да се съобразява с Африка. За целта Африканският съюз трябва да стане член на Г-20 наравно с Европейския съюз“, заявява тя.

„Да не отстъпваме“

За разширяване на компетенцията си обаче групата трябва да се справи с една вътрешна заплаха – риска да изгуби ефикасността си поради коренни идеологически разногласия.
И по-специално ако източник на тези разногласия е незаменима държава като САЩ. В Хамбург Тръмп застана срещу течението; позициите му за климата и свободната търговия принудиха групата да се впусне в семантична акробатика с лайтмотива „щом не напредваме, ще се опитаме поне да не отстъпим“.

„Г-20 не е инстанция за реализиране на нещата, а момент, в който лидерите дават политически тласък, за да валидират единодушието, когато има такова, и да систематизират разногласията. Ясно е, че за климата Тръмп няма как да бъде разубеден, но може да се стабилизират споровете. Мисля, че днес приоритетът е ръководителите да се разберат, че няма връщане назад“, обяснява за АФП Себастиен Жан, директор на френския център CEPII.

В Хамбург „динамиката е съвсем различна в сравнение с предишните срещи на върха. По-рано въпросът бе да напреднем, а не да избегнем връщане назад“, додава за АФП Томас Бърнс от канадския мозъчен тръст CIGI.

„Форумът в Хамбург безспорно установи съществуването на един многополюсен свят“, отбелязва икономистът Жак Сапир, който приветства „признанието, че суверенните нации действат легитимно“.

„Проблемът с неформалните групи е, че решенията им не са задължителни, тъй че има нужда от воля за сътрудничество“ между членовете им, разсъждава г-жа Шмукер. Според нея днешното положение не бива да трае твърде дълго, иначе групата ще се окаже в опасност.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.