Каква е стратегията на САЩ на Балканите

На фона на неувереността, с която се характеризира американската външна политика, водена от Доналд Тръмп, тъй като новият президент на САЩ все още няма изкристализирани позиции относно големите и „малките“ на международната шахматна дъска, подходът на Вашингтон по въпроси, занимаваща пряко или косвено Гърция, се намира във фаза на изчакване.

Както отбеляза западен дипломат във Вашингтон,
„политиката на администрацията все още се намира в процес на
формиране“, макар че с течение на времето по „някои въпроси се
наблюдава постепенно придвижване към реалистични позиции“.

Множеството празноти в позициите на високопоставени
представители в Държавния департамент и Пентагона, а също и на
някои от по-долните етажи в йерархията, които от практична
гледна точка са по-значими при планирането на стратегията,
затрудняват воденето на някаква политика, както и правенето на
анализи, оценки и прогнози.

По ключовите за Гърция въпроси, като отношенията й с
Турция и по проблема за Кипър, а също и по процесите и
събитията на Балканите и по-специално по въпроса за името на
Бившата югорепублика Македония (БЮРМ), действията на Вашингтон,
колкото и успешни да са те, като например, неотдавнашната
намеса на заместник-помощник държавния секретар Хойт Ий за
нормализиране на ситуацията в Скопие, се правят от нискостоящи в
йерархията представители и от тази гледна точка може да са
каже, че те са с временен характер.

При всеки случай във Вашингтон гледат на Гърция
като на близък и стабилен съюзник за това какво се случва в
региона.

В частни разговори в американската столица
описват правителството на Ципрас като „изключително склонно към
сътрудничество“ по редица въпроси. А това в Атина се възприема
като „приятна“ изненада, като се имат предвид традиционните
антиамерикански настроения на гръцката левица в миналото.
Наред с това стратегическият избор на
последователно редувалите се във властта гръцки правителства за
тесни връзки с Израел както на двустранно ниво, така и в рамките
на тристранното сътрудничество с участието и на Кипър, се
оценява от министерствата на външните работи и отбраната на САЩ
като „много позитивен и полезен“ за американските интереси в
района.

Тази оценка съвсем не е извън контекста и в нея
се отчита и загрижеността от курса, следван от Реджеп Тайип
Ердоган. „Стратегическите планове на Пантагона по същество имат
дългосрочен характер“, казва пред вестника анализатор във
Вашингтон и допълва, че „с напълно непредвимото си поведение
турският президент не позволява на САЩ да чертаят планове за
следващите пет или десет години“.

По проблема за Кипър подходът на САЩ остава
същият. Вашингтон се застъпва за създаване на една двуобщностна
федерация на острова като решение на проблема, макар в
геостратегическото уравнение да се прави разграничение и то да
се обвързва с експлоатацията и от страна на американски
компании, като Ексон Мобил, на газови залежи в кипърската
изключителна икономическа зона.

Американският вицепрезидентг Майк Пенс следи
отблизо и комуникира с всички главни играчи в района. Това той
направи и през предишните дни. Разбира се, не в такава степен,
както това правеше неговият предшиественик Джо Байдън.

Все пак обаче, ролята на Вашингтон спрямо Кипър
не е толкова активна, колкото бе през 2004 г., когато тя се
радваше и на подкрепата на бившия генерален секретар на ООН Кофи
Анан. Тогава специален координатор на Държавния департамент за
Кипър бе Том Уестън, който непрестанно бе ангажиран задълбочено
с преговорите за острова, като наред с това, на най-високо ниво
бе оказван непрестанен натиск.

Аналогичен е и подходът на Вашингон по въпроса
за името на БЮРМ и изобщо на Балканите, където все още досега
поне няма налице една добре изработена дългосрочна стратегия от
страна на Белия дом. В този смисъл Вашингтон отново се движи с
инерционна скорост по основния курс на САЩ от предишните години,
в който акцентът пада главно върху стабилността и върху
принципа за непромяна на границите в този район.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.