И от бира боли глава (или какво не й е наред)

От кое питие боли най-много глава? Илюстрация: уиски блог

От кое питие боли най-много глава?
В следващите дни ще направя един преглед през вино, шампанско, водка, уиски до джин, узо и текила, с обяснения кое как се прави и от кое може повече да те боли глава. Но сега започвам пътешествието с бирата.
В жегите това е най-употребяваното питие. Но и най-рекламираното, в сравнение с всички останали.

Най-популярното лятно питие никак не е безопасно за напиване. Някои се хвалят с рекордни количества изпита бира, но на други им идва главобол и от една бутилка. Има хора с печален опит – след изпиване на голямо количество бира карат махмурлук по 2-3 дни, и се „лекуват” с концентрати, за да дойдат на себе си. Други продължават да пият по 2 литра на ден, без да ги боли глава. Но и не се чувстват много добре.
Потребители се оплакват, че сегашната масова бира нещо не била добра, от 2-3 бири ги боли глава.

Бирата съдържа голям процент съпътстващи ферментацията на алкохол продукти. А като нискоалкохолно питие от нея се изпиват по-големи количества. И така човек поглъща по-големи количества от тези продукти. Бирата съдържа и малки количества захари и др. вещества, които имат действие способстващо за главоболие.
Има различни видове бира. В американските сайтове за алкохол отделни пиячи се оплакват, че от немска бира ги боли глава, а от американска – не. Немската е истинска, само малц, хмел, в американската има добавки в суровините, който не е свикнал и е по-чувствителен на хмела, може да има реакции.

У нас много пиячи посочват конкретни марки, от които ги боли глава. Пишещият тези редове няма да споменава марки, за да не го обвинят в негативна реклама. Всеки да проверява как му действа едно или друго.
Според някои публикации, има хора с алергични реакции към хмела и това способства за главоболие. Според други публикации, има алергични към глутен и затова по света се продава и безглутенова бира.
Но алкохолът е основната причина за главоболие. Две бири са равни на 100-120 мл ракия, според вида. Ако някой започне да пие бира от обяд и до вечерта изпие 6-7, да не се чуди какво му се случва.

Особеното при бирата е, че се пият големи количества течност, а се предизвиква обезводняване, бъбреците започват да отделят усилено и организмът се деминерализира, губи ценни вещества, електролити. Ако пиенето продължава дълго, с много литри, ефектът става тежък за организма.
Много бирени пиячи са забелязали, че от повечето видове бира им пресъхва устата. Уж пият литри, пък пресъхва. Затова, шега-майтап, но при пиене на повече бира, трябва да се пие и вода, особено след това, за да се неутрализира обезводняването.

Да ти налеят рано сутрин в Би Ти Ви или защо е кофти пивото

Като гост на сутрешния блок в Би Ти Ви (виж тук) по темата за бирата получих забележки от приятели и колеги, че съм участвал в пиар предаване, което е трябвало да ни убеди, че българската бира е идеална. А пиячите са недоволни.

За една минута пяната на бирата изчезна. Снимка: от екрана на бТВ

Опитах се да поспоря с шефката на Съюза на пивоварите (в който членуват големите производители и го финансират) и с един стар професор, преподавал на сегашните пивовари в индустрията. Според тях всичко е супер с българската бира. Но доказателството за обратното се разля пред очите им. От предаването бяха приготвили две бири, една българска, и една вносна, завити да не се виждат марките, и разляха в две чаши. (Нека обърне внимание зрителят – в сутрешен блок се налива спиртно питие, сякаш става дума за нещо безалкохолно. В това се състои предимството на бирата пред останалите спиртни напитки – бира се лее навсякъде в рекламите от екрана и е време това да бъде ограничено – това е друга тема за по-нататък).
Водещата помоли професора пивовар да покаже как се налива бира. Докато той наливаше от едната бира, водещата точно го следваше и наливаше в другата чаша по същия начин. В резултат чашата с бира на професора имаше три пръста пяна, а в другата бира – само един пръст. Веднага казах, че бирата с по-малко пяна е българската. Точно така се оказа впоследствие. След една минута в чашата с българска бира пяната съвсем изчезна и течността заприлича, с извинение, на пикня. И се оказа безвкусна, блудкава. Няма да казвам марката.
Повечето масови бири на пазара си приличат ва вкус. Производството е индустриализирано, суровините са от едни и същи доставчици, техниката в някои пивоварни дори е една и съща.
Много производители се хвалят със стари рецепти, но не спазват най-важната – бира се прави само от ечемичен малц, хмел и вода. Това е по заповедта на двама баварски херцози от края на 15- и и началото на 16-и век.
Какви шашми правят сегашните производители? Не, не слагат спирт.
Съществува масово убеждение у българския потребител, че в бирата слагат спирт. Много трудно ще бъде разубеден, тъй като пиячът усеща, че нещо не е наред с бирата. Не може да се обобщава, защото на пазара има много марки, но потребителят е недоволен, опитва една, втора, трета и все нещо не му харесва. Който е ходил из Европа и е пил в Германия или Чехия местните наливни бири, намира, че българските са кофти.
Не е работата в спирта. Освен пастьоризация, филтрация, в бирата има и стабилизатори, които да възпрепятстват развитието на дрожди в бутилката. И основно вкусът и качеството зависят от използваните суровини.
Използват за суровина вместо 100 процента малц, голям процент немалциран ечемик, за по-евтино. Защото малцът е доста по-скъп – ечемикът трябва да се кисне във вода, после да се разстила да покълне в затоплени помещения, после да се суши. И като замениш една трета или повече от него с ечемик, пак става бира, пак е от ечемик, но вкусът е по-блудкав и по-дървен. Възможно е да добавят и захар, като слагат по-малко малц. В суровината добавят и други зърнени смески, царевичен грис, ориз и др. Малък процент придава специфичен вкус на някои бири, но ако голям процент от суровината не е ечемичен малц, стават кофти бири.

Потребителят се лъже по реклами за бири по стари рецепти отпреди 20 век. Първо, тогава пиповарите са си правили закваска, както прабабите ни квас за хляб. Лабораторно произведените щамове дрожди, които се използват сега, се появяват чак в началото на 20 век. Няма как сега да направят бира като едно време. И хмелът не е същият, а гранулиран, течен. Само малки пивоварни с жива бира – непастьоризирана и нефилтрирана постигат вкус като едно време (има и менте жива бира). Затова е тази тенденция на големите производители у нас да се опитват да правят бири като при соца. Старите технологии правеха по-вкусна бира. Няма ги вече тези технологии и тази техника. Рекламата е менте.
Сега три четвърти от хмела за българските бири е вносен. 60 процента от малца също е вносен. Бират просто не е българска, ама е поевтинена по български. Или кой знае – има изследвания, че западните компании правят питета и храни с различно качество за Източноевропейския и Западноевропейския пазар.

ВинотоЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.