www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 24 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Как Боршош източваше НДК – разказва бившата зам.-директорка Оли Груева

13 Юли 2017

 

Коледният брой 2016 г. на списание “Форбс” на български беше с Мирослав Боршош на корицата и няколко страници, които обясняваха какъв велик реформатор е. Харченето на държавни пари се представя като висша форма на мениджмънт в списанието за предприемачи.

Оли Груева е втори изпълнителен директор на НДК (в периода ноември 2014 - септември 2015, уволнена от Мирослав Боршош, след като тя вади на бял свят факти от неговата управленска дейност.
Оли Груева е назначена през ноември 2014 г., няколко дни преди Боршош, за втори изпълнителен директор на НДК от тогавашния принципал - Министерство на културата в лицето на министър Вежди Рашидов, и е определена за член на борда.

Още с идването си в НДК Мирослав Боршош вкара усещането за недоверие и нежелание да работи в екип с когото и да е и ни го заяви право в очите. Разбрахме се аз да отговарям за нещата, от които разбирам – менажиране на култура. Работата някак си потръгна. Първите месеци не сме имали проблеми.
Като ново ръководство заварихме в НДК наличност от една прилична сума – около 6 млн. лева по банкови сметки и около 3 млн. лева в депозити (бел. ред. – за две години и половина при управлението на Боршош НДК е на минус общо 21 млн. лева).
Много скоро обаче с присъщия си размах г-н Боршош започна да се хвърля в огромни финансово разточителни проекти, които не смятам, че са лоши, но всичко наведнъж не можеше да стане.
Както втори изпълнителен директор аз бях съотговорна, но същевременно неинформирана за нищо, защото той беше забранил достъп до всякаква информация. От друга страна, аз подписвах електронните плащания и така добивах представа какви пари излизат от НДК.
Един ден човек от счетоводството загрижено ми каза насаме, че е притеснен, че много бързо от сметките излизат невероятни суми за плащания в кратък срок.

Проектът „Квартет“ излезе на държавата 450 000 лв.,

което означаваше, че при една запълняемост на залата и средни билети от 20 лв. трябваше да има поне 9 -10 пълни представления, за да се изплати. Но това не се случи. Имаше първо представление с покани и билети – премиера с много шум, второто бе на пуснати завеси и прикрити първи и втори балкон с рехава посещаемост. Третото и четвъртото представление паднаха. А само наемът за необходимата техниката на ден бе около 50 000 лв. За реклама бяха похарчени около 90 000 лв.! Независимо, че представленията падаха, на участниците се изплатиха огромни хонорари, които надвишаваха стойността на процедура по обществена поръчка – само на режисьора Явор Гърдев бяха изплатени 30 000 лева хонорар за спектакъла „Квартет”!
450 000 лв е огромна сума! Това е бюджетът на няколко провинциални театъра. Това беше първото фрапантно нещо, което ме притесни.

За визуалната концепция на зала „Азарян“ 74 000 лв. хонорар

се изплатиха на Н. Тороманов. Още 41 728 лв. бяха дадени на Яна Борисова, поканена за художествен ръководител на театралното звено, но тя напусна много бързо и без обяснения.

Големи суми се дадоха и на Теди Москов

за „Улицата”, като договорите се изготвяха при пълна тайна, без обсъждане с борда, а самите хонорари се определяха еднолично от г-н Боршош.
Разходите на „Улицата“ не бяха толкова големи – около 250 000 лв. (бел. ред. – това е бюджет за 4-5 постановки в други театри). Изиграха се две представления в София и едно в Пловдив, платено от Община Пловдив.
Театралната дейност в НДК се извършваше без Дворeцът да има статут на театър и без програма, съгласувана с Министерството на културата и без директорът да се е явявал на конкурс, както става при избор на директори на театри. Създаването на нови 5 театрални пространства: Зала 1, ДНК, театър „Азарян“, Нов театър и частично Зала 3, при наличие на достатъчен за града брой утвърдени театри, обърква и театралите, и зрителите и не е необходимо, а за момента бе излишен разход. (Бел. ред. – в театър „Азарян” има по 3-4 представления на месец, пред 20-30 зрители, а в другите зали по-рядко).
Театралните пространства се откриваха

само за имидж с по една постановка,

след което дейността им замира. Обявяваха се обществени поръчки без осигурено финансиране, което е нарушение. Имаше и сключени договори за създаването на тези нови театри, за които нямаше финансиране към настоящия момент. Пример: техниката в зала „Азарян“ бе доставена, но не бе платена. Ремонтът се претупа поради липса на средства и в крайна сметка началната амбициозна концепция не бе изпълнена. Обществената поръчка за зала „Азарян“ бе за 1,5 млн. лв. и не бе изпълнена. Но хонорарите са изплатени.
Прословутият клуб „Перото“, който наистина е добре оформено пространство,

работи на абсолютна загуба

В него на щат са назначени 12 души, като само разходите им за заплати не могат да се покрият.
Изпълнителният директор Боршош е бивш собственик на фирма за продажба на билети, която е директен конкурент на НДК. В билетния център бе подменена голяма част от персонала на НДК със служители на въпросната фирма.

Кадрови назначения

За първата година от своето управление г-н Боршош промени структурата на НДК. От 240 работещи служители той ги увеличи до 400, а фонд „Работна заплата“ нарасна със 100 000 лева. Уволни близо 80 души – кадри, които познават дейността на НДК, и назначи хора с дублиращи функции.
Към края на декември 2015 г. ПР отделът на НДК наброяваше 8 души, Протоколът – 6, още 4 бяха фотографите, Продуцентският център – имаше 13 служители, като не се знаеше кой какво работи.
Огромни разходи се пръснаха за личен ПР на г-н Боршош. Личната му пиарка не се интересуваше от нищо, свързано с Двореца, задачата ѝ бе да произвежда ежедневно новини, в които г-н Боршош да присъства с името и образа си. Плащаха се луди пари на избрани медии.
Нямаше кой да каже „Стоп“ на г-н Боршош, защото на заседанията на борда той диктуваше в протокола да се запише само това, което той е решил. Практика бе да се оформят решения на борда със задна дата. Всички договори се сключваха от изпълнителния директор при пълна непрозрачност. Стаята ми беше до неговата, бях втори изпълнителен директор, но научавах всичко пост фактум – от медии или от колеги. Това се отнасяше за всички членове на борда. Многократно се опитвах да говоря с г-н Боршош за промяна на тази политика, но винаги без резултат.
Така за по-малко от една година се натрупаха повече от 3 милиона  лева неоснователни и необезпечени харчове. Това ми направи ужасно впечатление и аз се почувствах длъжна да сезирам принципала.
Поисках среща с министър Рашидов. Той ни извика заедно с председателя на борда Валентин Кръстев при главния секретар и разпореди да свикаме бърз борд (след три дни), да поискаме писмено обяснение от изпълнителния директор и да го освободим, като аз да поема управлението на НДК, което е търговско дружество. Много творци на културата забравят това, когато разказват какъв прекрасен културтрегер е г-н Боршош, че НДК се самоиздържа и винаги се е самоиздържал.
Незнайно как г-н Боршош бе узнал за нашата среща при министър Рашидов и

светкавично инициира смяна на принципала –

в рамките на тези три дни, в отсъствието на г-н Рашидов, НДК бе отнет от Министерство на културата и даден на г-н Томислав Дончев.
В деня, когато ние трябваше да извикаме Боршош пред борда на НДК, той ме повика в кабинета си и ми каза следното, цитирам дословно нашия разговор:
Боршош:  – Много съжалявам, пиленце, но принципалът е сменен. Знам всичко и ти предлагам да си подадеш оставката.

2015 г. вицепремиерът Бъчварова и Мирослав Боршош гледап предано вожда Борисов, защото той е спасил директора на НДК от Вежди Рашидов, като е преместил двореца от министерство на културата в ресора на вицепремиера Томислав Дончев. Снимка: Булфото

Последва признание за моите страхотни качества на професионалист и уговорка, че ще продължим да работим заедно.
Два месеца по късно, през ноември 2015-а, бях съкратена. Махайки ме от борда, Боршош остави НДК в ръцете на трима души: юрист, художник и… в своите.
Опитах да се обърна към новия принципал – чувствах  се дълбоко убедена, че нещата, които се вършат, са нередни, и ще свършат зле.
С Томислав Дончев успях да се срещна на 8 декември 2015 г., на срещата присъстваше неговият съветник и началник на кабинета. С мен по собствено желание дойде и техническият директор на НДК Александър Бабинов – той е на работа и в момента, за да изкаже своето възмущение от обществените поръчки, техниката, която ще се закупува и т.н.
Г-н Дончев ни прие изключително любезно и вместо 15 минути, които бяха опредени, стояхме около час. Правеше впечатление на човек, дълбоко незнаещ нищо – за първи път чуваше, първо, че аз съм освободена, второ, не бе запознат с нещата, които стават в НДК. Заявих, че НДК се управлява авторитарно, лошо, финансово неизгодно. Че ние поехме НДК с 9 милиона, а само след една година в сметките му имаше 500 000 и по депозитите – много малко. Ръстът на приходите бе паднал с 30%.
Г-н Бабинов също се намесваше с конкретни факти. Разказахме всичко от първо лице и г-н Дончев каза накрая, че ни моли всичко това да бъде написано като информация и да бъде изпратено заедно с финансови справки.
Направих информацията, приложих финансови справки, заведох цялата документация в Министерски съвет, копие от нея занесохме на ръка в Министерство на финансите на вниманието на г-н Владислав Горанов. Към тази информация приложих и писмо на двата профсъюза в НДК- КТ „Подкрепа” и КНСБ. По подобен начин те изказваха възмущение от менажирането на г-н Боршош. То беше подписано от ръководителите на двата синдиката и с имената на 300 души от състава на НДК.
Всичко това си случи в края на 2015 година.
На 24 февруари 2016 година получих писмо, с което се разпорежда на Агенцията за държавна финансова инспекция да направи проверка. Г-н Горанов бе наредил тази проверка. Но резултати нямаше.
По телевизията видях как в отговор на Слави Бинев, който бе внесъл питане за НДК, г-н Томислав Дончев изчете от трибуната на парламента едно писмо, виждаше се, че г-н Боршош му го е предоставил. Там се казваше, че в НДК няма никакви нарушения, всичко е наред.
И за мен въпросът приключи!

Със съкращения от „Епицентър.бг


Миналите връзки сега


Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com