Спирачка пред излизането на Великобритания от ЕС

Поляризацията и липсата на категоричен победител на изборите може да се окажат пречка

Брекзит. Илюстрация: Глобал рисърч

Луси Харис приема решението на Великобритания да напусне ЕС като сбъдната мечта. За Ник Хопкинсън то е кошмар.

Тези двама британци – привърженик на излизането и привърженик на оставането – олицетворяват огромната поляризация в Обединеното кралство, което само преди малко повече от година направи крачка в неизвестното, след като избирателите гласуваха с 52 срещу 48 процента страната им да напусне ЕС.

Какво точно ще представлява излизането от съюза за двамата е също толкова голяма неизвестна, колкото и за останалата част от хората в кралството, а кога ще стане факт то – също. След предизвикалия шок резултат от референдума започна работата по договаряне на условията за раздялата с ЕС. Но с времето разговорите забуксуваха, тъй като мащабите и сложността на предизвикателството, което представлява тази задача, започнаха да стават все по-ясни.

Харис, която е основател на пробрекзит организацията „Лондончани за излизане от ЕС“, изразява надежда, а не убеденост, че Великобритания наистина ще скъса отношенията с ЕС. „Ако не постигнем окончателен резултат, то тогава нищо не е ясно“, каза тя. „Играта все още няма да е приключила.“

Тя не е единственият брекзитър, както наричат подкрепящите излизането от ЕС, който изразява безпокойство. Изборите миналия месец подрязаха крилата на правителството на британските консерватори, а в резултат онези, които искат оставане в съюза, започнаха да добиват увереност.

„След парламентарните избори съм по-голям оптимист, че поне ще има меко излизане от ЕС, а защо не и че ще можем изобщо да спрем процеса на напускане на съюза“, заяви Хопкинсън, председател на проевропейската организация „Лондон за Европа“. „Очевидно правителството се опитва да покаже смелост. Но мисля, че в крайна сметка неустойчивият му курс към излизане от ЕС ще рухне.“

Много хора и от двете страни на разделителната линия са мислели, че досега картината щеше да се е избистрила. Но пътят към излизането от ЕС се оказа грапав.

Първо британското правителство загуби спора във върховния съд за това дали е необходима санкция от парламента, преди напускането да започне. Вече след като и депутатите дадоха подкрепата си, правителството на Тереза Мей официално даде ход на процеса. Тя започна преговори, които ще продължат две години, а успоредно с това тръгна и процедура за бързата отмяна – до март 2019 г. – на законодателството и правилата на ЕС, действали на територията на Великобритания четири десетилетия.

После Мей свика предсрочни избори в опит да си осигури възможност да води преговорите от по-силни позиции. Вместо това обаче избирателите лишиха нейната Консервативна партия от парламентарно мнозинство, което беше сериозен удар за авторитета на премиера – както и за шансовете й да удържи единството в партията, която е разделена на про- и антиевропейско крило.

Откакто минаха изборите на 8 юни, министрите от правителството са във война един с друг, предоставяйки на медиите поредица истории с анонимни източници, в които взаимно се компрометират. Една от главните мишени беше финансовият министър Филип Хамънд, най-важната фигура сред министрите, която подкрепя варианта за така наречения „мек Брекзит“, тоест постигане на компромисно решение по въпроса за излизането на Великобритания с цел да се сведе до минимум икономическият шок за кралството.

В резултат британското правителство е поляризирано, а ЕС все повече започва да губи търпение.

Съюзът определи представените досега от Лондон предложения като неясно формулирани и незадоволителни. Първият кръг по-значими преговори в Брюксел миналата седмица завърши без пробив, след като главният преговарящ на ЕС Мишел Барние заяви, че Лондон трябва да разясни позициите си във важни области.

По думите му все още остават „фундаменталните“ различия по един от най-значимите въпроси – статута на наброяващите 3 милиона граждани на ЕС във Великобритания и на наброяващите милион поданици на Обединеното кралство, живеещи в други европейски страни. Европейският парламент на свой ред окачестви като незадоволително и обременително предложението на Великобритания гражданите на ЕС, живеещи на нейна територия, да получат право на постоянно пребиваване.

Задава се спор и за многомилиардната сметка, която Лондон трябва да плати, за да изпълни вече поетите си ангажименти като член на съюза. Наскоро британският министър на външните работи Борис Джонсън каза, че ЕС не е познал, ако си мисли, че Великобритания ще се съгласи с определянето на прекалено голяма сума за излизането.

„Кой какво е познал не знам. Знам само, че часовникът тиктака“, отговори Барние.

ЕС настоява, че не може да има никакви преговори за бъдещо двустранно търговско споразумение, докато не бъде постигнат „съществен напредък“ по въпросите за правата на гражданите, сметката за излизането и статута на ирландската граница.

„От референдума досега не изглежда да сме постигнали кой знае какъв напредък“, каза Тим Бейл, преподавател по политология в Лондонския университет „Куин Мери“. „Не съм сигурен дали изобщо някой знае как ще се развият нещата. Не съм сигурен и дали правителството си е подредило преговорните цели. Не съм сигурен също дали ЕС изобщо е наясно какви са те (преговорните цели на Великобритания). Мисля, че ще бъде изключително трудно да изпълним този двегодишен краен срок и ще отпаднем безславно от надпреварата.“

Възможността да се излезе от ЕС, а с това и от свободния му единен пазар на стоки и услуги и да се влезе в света на митата и търговските бариери кара британската икономика да потреперва. През последната година лирата поевтиня с повече от 10 процента спрямо долара, стопанският растеж се забави, а производителността започна да намалява.

Конфедерацията на британските индустриалци, работодателска организация, заяви, че несигурността поражда заплаха за работните места. Според нея за да бъде всичко по-безболезнено, Великобритания трябва да остане в единния пазар и митническия съюз на ЕС, макар и за преходен период, щом излизането стане факт.

Това предложение среща подкрепа сред много от народните представители както от Консервативната така и от Лейбъристката партия, но може да стане и причина подкрепящото излизането от съюза крило на консерваторите да стовари гнева си върху и без това отслабеното правителство на Мей. Сред възможните развръзки, до които би могло да се стигне в такъв случай, е например в партията да избухне съревнование за лидерството, а дори и предсрочни избори – което би означавало още отсрочки и хаос.

В това време не се наблюдават особени признаци страната да е възприела призивите на Мей да се обедини. Вълната от престъпления от омраза срещу хора от континента и други страни намаля, но из цялото Обединено кралство темата за излизането от ЕС скара семейства и обтегна приятелства.

„Създадоха се противоречия, които просто допреди това не съществуваха“, каза Хопкинсън и окачестви като „кошмар“ силите, които решението за излизане от съюза е отприщило.

По тази тема той и Харис са на едно мнение. Харис основала „Лондончани за излизане от ЕС“ като инициативен комитет в подкрепа на излизането от съюза, след като стигнала до извода, че мнението й не съвпада с това на много от връстниците й от възрастовата група 20+.

„Омръзна ми да ме наричат ксенофоб“, каза тя. „Започваш някакъв разговор и после нещата много бързо придобиват неприятен оттенък.“

Тя изразява силна увереност, че Великобритания ще бъде по-добре извън ЕС. Но направи и следната прогноза: „Очаква ни труден път, и двата лагера“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.