За глобалните амбиции на Китай Иран е в центъра на всичко

в. Ню Йорк таймс

Когато Цзуао Жу Лин, предприемач от Пекин, чул за първи път за бизнес възможности в Източен Иран, бил скептичен. Но след това купил карта и започнал да си представя региона без граници, като един огромен пазар.

„Много страни са наблизо, дори Европа. Иран е в центъра на всичко“, казва 49-годишният Лин, докато кара бялото си БМВ по магистралата, свързваща Техеран с източния ирански град Машхад.

В продължения на хилядолетия Иран е просперирал като търговски център, свързващи Изтока и Запада. Сега се очаква тази роля да се разшири през идните години. Китай разкрива своя проект „Един пояс, един път“, който обещава над 1 милиард долара инфраструктурни инвестиции – в мостове, железопътни линии, пристанище и енергетика – в над 60 страни от Европа, Азия и Африка. Иран, който в исторически план е бил кръстопът, е в центъра на тези планове.

Като парчета от разпростиращ се геополитически пъзел, компонентите на китайската инфраструктурна мрежа се появяват на места. Китайски работници в Източен Иран са заети да модернизират една от големите железопътни линии, да стандартизират размера на габаритите, да подобряват размера на габаритите, да подобряват основата, на която са разположени коловозите и да възстановяват мостове, с крайната цел да свържат Техеран с Туркменистан и с Афганистан.

Почти същото се случва в Западен Иран, където железопътните екипи работят за свързване на столицата с Турция и евентуално с Европа. Други железопътни проекти ще свържат Техеран и Машхад с дълбоководните пристанища в южната част на страната.

Някога зависим от Пекин по време на международната изолация, наложена му от западните страни заради ядрената му програма, Иран вече се отнася по-критично към способността на Китай да реализира грандиозните си амбиции. Другите пътища към западните пазари са по-дълги и минават през Русия, потенциален конкурент на Китай.

„Не е като да им се налага да отменят проекта си, ако не участваме.Но ако иранците искат да спестят време и пари, ще изберат най-краткия път“, заяви Асгар Факрие Кашан, ирански заместник-министър на пътищата и градското развитие.Той добави с усмивка: „Иран има и политически предимства в сравнение с Русия. Те са силно заинтересовани да работят с нас“.

Други се притесняват, че предвид мащабните китайски инвестиции и засилващото се присъствие на Китай в иранската икономика, Техеран ще става по-зависим от всякога от Китай, който вече е най-големият му търговски партньор.

Китай е важен пазар за иранския петрол и поради все още неотменените едностранни американски санкции, които плашат глобалните банки, е единственият източник на значителните капитали, от които Иран се нуждае, за да финансира важни инфраструктурни проекти. Но това очевидно е риск, който ръководството е готово да поеме.

„Китай доминира в Иран“, заяви Мехди Тагхави, професор по икономика в университета Аламе Табатабаи в Техеран и добави, че „иранските власти не виждат никакви отрицателни страни на това да са зависими от Китай“. „Заедно се движим напред“, каза той.

Иран получава от Китай не само пътища и железопътни линии. Иран става и все по-популярна дестинация за китайски предприемачи като Лин. С няколко думи на персийски, плюс заеми с ниска лихва и данъчни облекчения от китайското и иранското правителство, той е изградил малка империя след преместването си в Иран през 2002 година. Осемте му завода произвеждат широк асортимент от стоки, които намират пазари в Иран и в съседни страни.

„Можете да кажете, че бях дори по-голям визионер от някои наши политици“, казва Лин през смях. От 2013 г., когато започна планът „Един пояс, един път“, той е приел десетки посетители от Китай и се е срещал многократно с китайския посланик в Техеран. „Бях един от първите и те искат да чуят за моя опит“, заяви той.

Лин създава фабриките си по протежение на това, което ще бъде ключова част от търговския път – 925-километрова електрифицирана жп линия, свързваща Техеран и Машхад, финансирана със заем от 1,6 милиарда долара от Китай. Когато бъде завършена и включена към общата мрежа, новата линия ще позволи на Лин да изнася стоките си до Северна Европа, Полша и Русия, на много по-ниски цени от днес.

„Очаквам 50-процентен ръст на приходите“, заяви Лин. Той запали нова цигара. „Разбира се, иранската икономика също ще нарасне. Китай ще постигне растеж. Влиянието му ще нарасне.“

Той слуша китайска поп-музика в колата си и си тактува с пръсти по волана. „Животът в Иран е добър. Бъдещето е добро“ каза той.

Иранци, които виждат Лин да шофира между фабриките си, махат за поздрав и се усмихват. Овладял през годините няколко основни фрази на персийски, той казва „здравейте“ и „довиждане“ на някои от 2000-те си служители. Иранците са трудолюбиви, споделя той, но не харесва храната им. „Отглеждаме собствени зеленуци и ядем китайска храна. Също като у дома“, шегува се той.

Дори когато шефът не можеше да ги чува, работниците в заводите му казаха, че са много доволни от китайците. „Те плащат всеки месец и само наемат хора, без да уволняват“, казва Амир Далилян, охранител. „Ако дойдат повече от тях, икономиката ни ще процъфти“, смята той.

Когато бъде завършена, предложената жп линия ще се простира на близо 3200 км от Урумчи, столицата на китайския западен Синцзян-Уйгурски автономен район, до Техеран. Ако всичко върви според плановете, тя ще свърже Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан, пише китайският официоз „Чайна дейли“. Необходимо е да се коригира големината на коловозите и да се направят много междинни връзки, както и да се премине към използването на най-новите влакове.

При тест през 2016 г. Китай и Иран придвижиха влак от пристанището Шанхай в Източен Китай до Техеран, което отне само 12 дни за пътуване, което отнема 30 дни по море. В Иран те използваха съществуващата линия между Техеран и Машхад и влакът беше теглен от по-бавен локомотив с дизелов двигател. След откриването на новата линия през 2021 г. се очаква да бъде възможно използването на електрически влакове, развиващи скорост до 200 км/ч.

Факрие Кашан, който надзирава преговорите по повечето големи международни бизнес сделки между държави, заяви, че китайската инициатива ще направи много повече, отколкото просто осигуряването на канал за транспорт на стоки. „Мислете за инфраструктура, градско планиране, културен обмен, търговски споразумения, инвестиции и туризъм. Можете да изберете какъвто и да е проект, това обхваща всичко“, казва той.

Бизнес връзките между Иран и Китай се разрастват, откакто САЩ и европейските им съюзници започнаха да оказват натиск над Техеран заради ядрената му програма – около 2007 година. Китай остава най-големият купувач на ирански суров петрол, дори след отмяната на западните санкции през 2016 г., което позволява на Иран отново да продава петрол на европейските пазари.

Китайски държавни компании действат в цялата страна, като строят магистрали, копаят мини и произвеждат стомана. Магазините в Техеран са наводнени с китайски продукти, а улиците са задръстени с китайски автомобили.

Иранските лидери се надяват, че участието на страната в плана ще им позволи да се възползват от големите икономически амбиции на Китай за собствения си напредък. „Китайският план е изграден така, че ще установи китайска хегемония в половината свят“, каза Факрие Кашан. „Макар че Иран ще постави собствените си интереси на първо място, създаваме коридори по искане на китайците. Това ще ни даде голям достъп до нови пазари“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.